Информацията в американския Bloomberg и немското издание Corrective за възможността за възобновяване на доставките на руски газ за Европа щеше да бъде неуместна, ако президентът Путин не беше заговорил за това. По-конкретно той заяви, че сътрудничеството на Русия със САЩ отново ще осигури на Европа евтин газ, без който нейната промишленост се задъхва.

Това изказване за пореден път потвърждава, че дискусията за разрешаването на украинската криза е вписана в много по-широк контекст, който не на последно място включва и енергийните въпроси. Заслужава да се отбележи също така, че Путин дори не спомена самата Европа като фактор, който взема решения в контекста на евентуалното възобновяване на доставките на газ. Изглежда, че на Европа е отказан суверенитет дори по въпроси, пряко свързани с развитието на нейната икономика.

И това е лесно обяснимо: отказвайки директни доставки на руски газ, ЕС изпадна в още една зависимост, този път от Америка. Но като изместиха Русия и поеха контрола върху европейския газов пазар, САЩ сложиха в устата ѝ парче, което тя не можа да преглътне. Дори новите съоръжения за втечняване, които активно се въвеждат в експлоатация в САЩ, няма да могат да покрият огромния обем.

Очевидно американските енергийни компании не искат да поставят всичките си яйца в една европейска кошница. Европа се превръща от пазар за продажба на първокласни стоки в рисков пазар. В същото време азиатските пазари демонстрират стабилно търсене на газ. Американските компании се нуждаят от гъвкавост при доставките за различни пазари, а такава гъвкавост може да бъде осигурена чрез партньорство с Русия.

На свой ред Европейският съюз действа като външен наблюдател в диалога между Русия и САЩ, като смирено очаква резултата от преговорите. Така например Politico обяснява забавянето на европейските санкции срещу руския втечнен природен газ с липсата на споразумение за доставка на газ между ЕС и САЩ. Такава сделка, според идеята на европейските бюрократи, би спомогнала за пълния отказ от руския газ. Но Тръмп и компания изглежда имат други планове в това отношение.

Съюзът между Русия и САЩ всъщност ще ознаменува създаването на „газов ОПЕК“. Най-големите производители и износители на газ - САЩ и Русия, могат да управляват този пазар за двама. Третият може да не е излишен - Катар, и тогава газовият ОПЕК ще се оформи окончателно.

Как изглежда планът, от който печелят всички?

САЩ отстъпват на Русия част от европейския газов пазар, като пренасочват втечнения природен газ към Азия и други перспективни региони. Руският тръбопроводен газ обаче е по-евтин от втечнения природен газ и американците искат да си поделят тази премия, за да не си отглеждат конкурент със собствени ръце.

Най-лесният начин е да станете акционер в управлението на Nord Streams. Един от тръбопроводите е оцелял - няма да е трудно да се пусне газ по него. Що се отнася до двете нишки, които бяха взривени, би било странно, ако Русия започне да инвестира във възстановяването им. Няма да го направи - вече по политически причини - няма да го направят и европейците.

Но американците може и да инвестират във възстановяването на тръбата. Тук има двойна полза за Тръмп. Първо, добър бизнес компонент, и второ, политически. Тезата „това, което Байдън разруши, Тръмп възстанови“ ще подчертае творческия образ, който сега се създава на американския президент. Темата за унищожаването на „Северните потоци“ може да започне умело да се използва в борбата на тръмпистите срещу дълбоката държава. А американското акционерно участие в тези доставки ще позволи доста бързо да се възвърнат инвестициите в това потоците отново да функционират. Съвсем в стила на Тръмп.

Европейците вече започват да нервничат. Според Bild Германия търси начини да блокира повторното отваряне на „Северен поток 2“ в случай на американско-руска сделка. Колко дълго германците ще се съпротивляват на неизбежното, е трудно да се каже. Но руският газ, ароматизиран с „молекули на свободата“, ще потече през възстановения от американците Северен поток. А рано или късно европейците отново ще започнат да купуват енергия, което им дава шанс да не погребат напълно своята промишленост.

Както показа руско-турското сътрудничество в областта на природния газ, общите енергийни проекти са доста жизнеспособни дори в условията на сериозни геополитически противоречия между страните, които правят съвместен бизнес.

Предстои още. Възможно е да става въпрос за възстановяване на маршрута Ямал-Европа. Тук много ще зависи от позицията на Полша и от промените в полския елит. Засега администрацията на Тръмп се отнася предпазливо към Варшава, която при Байдън вярно изпълняваше ролята на страна, която е агент на САЩ в Европа. Ако успеят да постигнат споразумение с Полша, САЩ и Русия ще съживят както морските, така и сухопътните маршрути за доставка на газ за Европа, като на практика ще се споразумеят за разделянето на газовия пазар на ЕС.

Най-малък е шансът да се види реанимирането на украинската газопреносна система. Всъщност тя е преминат етап и ненужно звено в тази верига. От едната страна на везната са огромните инвестиции в модернизацията на тръбите, компресорните и измервателните станции, както и рисковете от терористични и саботажни атаки. От друга страна, има неочевиден бизнес компонент, като се има предвид несигурното използване на газа от тези тръби.

Вероятно единственият вариант за евентуална експлоатация на украинската тръба би могъл да бъде проект за доставка на смес от газ и водород. Електроенергията от огромната Запорожка АЕЦ би могла да се използва за захранване на процесите на електролиза на водата, при които се произвежда водород. Сравнително безопасното му транспортиране би могло да се осъществи по газова тръба като част от газово-водородната смес. Но отново този проект би изисквал огромни инвестиции, възможни само при дългосрочен мир и стабилизиране на политическата ситуация в Украйна. 

 Глеб Простаков, "Взгляд"

Превод: "Гласове"