Основните тенденции, които се наблюдават при българските младежи, са все повече залитане към индивидуализма, повече недоверчивост към институциите - независимо дали са български, или европейски, както и към собственото поколение, ръст на интереса към политиката и песимизъм към бъдещото на страната.

Това са част от изводите, които бяха представени по време на брифинг в БТА и са на основа социологическо изследване, свързано с нагласите сред младежите в България на възраст 14-29 години към различни теми.

Основните изследвани теми са образование, заетост и мобилност на младите, семейството и плановете за него, базови ценности, нагласи и възприятия, политически нагласи и участие на младите хора, специфични теми и проблеми пред българската младеж. Самото изследване е част от по-голямата вълна младежки изследвания на Фондация "Фридрих Еберт", проведени едновременно в 12 държави в Югоизточна Европа през 2024 година, които включват около 9 000 младежи. В България на въпросите са отговорили 750 младежи.

В брифинга участваха доц. д-р Борис Попиванов д-р Първан Симеонов, д-р Лилия Еленкова, Стефан Георгиев, Яница Петкова и Юлиана Гальова и Жак Папаро.

Пръв думата взе Борис Попиванов, които представи основните тенденции, които се наблюдават при младежите, въз основа на изследването.

Тенденциите са към все повече индивидуализъм за сметка на колективизма, по-голяма несигурност, по-голяма недоверчивост към институциите - както към български, така и към европейски, както и към собственото поколение, има повече спонтанност.

Относно работата 48% от тези, който работят са посочили, че не работят по специалността, като този процент се е вдигнал около три пъти за последните 3 години, изтъкна Попиванов. 51% от младежите смятат, че експертните умения са важни, за да си намерят работа.

Относно миграция се наблюдава ръст на миграционните намерения. Наблюдава се ръст на интереса към политиката, като 30% от младежите са посочили, че се интересуват от политика. Попоиванов отдаде това на динамиката на политическата ситуация в България през последните 4 години.

Борис Попиванов изтъкна, че са големи приликите при младите хора в Югоизточна Европа, като те са по-скоро с умерени убеждения.

Д-р Първан Симеонов пък обърна внимание на темата за семейството, като изтъкна, че продължава да се наблюдава отлагането на децата, като тук водещ е финансовият фактор. Той посочи, че все още младите посочват, че искат две деца, но тази тенденция все повече отива към едно дете.

Симеонов наблегна на това, че и като цяло има разлика между мненията сред младежите от различните точки в страната и проблем са нееднаквите шаносве, които средата предлага.

Като извод Първан Симеонов посочи, че при младежите има позитивизъм към себе си, но не и към обществото.

Д-р Лилия Еленкова пък се спря на образованието - за 56% от младежите образованието е важно, но посочват, че не са доволни от качеството му.

Еленкова изтъкна, че относно образованието в България се вижда ниска мобилност или това е интереса към образователните програми и обмени.

Тя засегна и темата за висока тревожност при младежите, която според Лилия Еленкова се дължи се на високата индивидуалност. По думите й връзката свобода - демокрация се губи при младите хора.

Стефан Георгиев пък се спря на повишения интерес на младежите към политиката - от 2018 година до 2024 година има ръст от 7% на 21%, като изтъкна, че в случая е по-интересно дали младежите виждат техния интерес защитен в политиката, като младите са посочили, че техният интерес по-скоро отсъства в политиката. Георгиев посочи, че се наблюдава оттегляне на интереса към ЕС и НАТО.

Той обърна внимание и на хазарта, който става все по-популярен сред младежите, като има тенденция някои от тях да го приемат като алтернатива на трудовите доходи.

Стефан Георгиев се спря и на страховете сред младите хора, като най-големият изглежда е това да не се разболеят сериозно.

Яница Петкова засегна темата с индивидуализма, който се наблюдава, но изтъкна, че все пак ценностите като подкрепа, демокрация продължават да седят. Индивидуализмът не е свързвам с егоизма, но със затваряне в по-тесен кръг или какво мога да направя за мен и моите близки, обясни тя.

Петкова също обърна внимание на страховете сред младите, като заяви, че през 2018 година предимно те са свързани с корупция и правата на човека, а сега са свързани със здравеопазване, войан и дали ще получават достойна пенсия.

Тя посочи и разликите при ценностите - ако през 2018 година водещи са били свободата, демокрация, предприемачество, то сега водещи са човешки права и сигурност.

Яница Петкова допълни, че в изследването могат да се видят две групи младежи - едните са уплашени от мигрантите, а другите - от климатични промени и дали ще се разболеят, като тези две групи са в конфликт.

За първи път от 10 години се открива песимизъм за бъдещото на България, подчерта още тя, като напомни, че по принцип младежите са по-позитивно настроени към живота. 

Юлиана Гальова пък посочи отношението на младите към развитието на изкуствения интелект, като заяви, че българският младеж в е златната среда.

Но все пак има разлика - по-младите - от 14 до 19-годишна възраст, са по-оптимистични към ИИ, докато при тези между 25-29 година се наблюдава лека уплаха.

Младежите са по-скоро негативно настроени към бежанци, но пък се наблюдава тенденция за позитивно е отношение към тези, които бягат от бедствия и конфликти.

По време на дискусията пък се обърна внимание на това, че въпреки че младите залитат към индивидуализма, 39% от тях са посочили, че България се нуждае от силен лидер, който да не се съобразява с парламент или избори. Но въпреки това младежите не се отказват от демокрацията и 42% от тях са посочили, че не са съгласни, че при определени обстоятелства диктатурата е по-добра форма на управление от демокрацията. 

Цялото изследване за България може да намерите ТУК.

Регионалното изследване може да намерите ТУК.