Той е и първият йезуит, избран на престола на Свети Петър – в миналото Рим е гледал на йезуитите с подозрение

Усмихнат, земен, сърдечен - 266-ият папа в историята на католическия свят оставя след себе си една реформирана католическа църква - и по отношение на вярата, и в политическо измерение. Франциск се отказва от традиционната пищност и обещава да помага на най-бедните и онеправданите. Доказва го - първото му посещение, като глава на Римокатолическата църква, е на остров Лампедуза - първата спирка на стотици хиляди бежанци.

Папа Франциск неведнъж говори публично за смъртта, демонстрирайки зряло и спокойно отношение към края на земния си път. Той подчерта, че не се страхува от смъртта, но се надява тя да дойде „без излишни страдания“. В една от проповедите си той нарече смъртта „преход“, а не край, и призова вярващите да я посрещнат с надежда за обещанието за вечен живот.

Папството на Франциск възвести много първи стъпки и макар че той не спря да въвежда реформи в Католическата църква, остана популярен сред традиционалистите.

Той е първият папа от Северна и Южна Америка или от южното полукълбо. От смъртта на родения в Сирия Григорий III през 741 г. досега не е имало неевропейски епископ на Рим.

Той е и първият йезуит, избран на престола на Свети Петър – в миналото Рим е гледал на йезуитите с подозрение.

От първия си поздрав като папа – забележително нормално „Buonasera“ („Добър вечер“) – до прегръдката му с бежанците и унизените, Франциск даде сигнал за много различен тон за папството, подчертавайки смирението пред надменността на католическата църква, обхваната от скандали и обвинения в безразличие.

Франциск беше избран с мандат да реформира бюрокрацията и финансите на Ватикана, но отиде по-далеч в разтърсването на църквата, без да променя основната й доктрина. „Кой съм аз, за да съдя?“, отговори той на въпрос за предполагаем гей свещеник.

Коментарът изпрати послание, че LGBTQ+ общността и онези, които се чувстваха изолирани от църквата, която наблягаше на сексуалното благоприличие пред безусловната любов, са добре дошли. „Да бъдеш хомосексуалист не е престъпление“, каза той пред Асошиейтед прес през 2023 г., настоявайки за отмяна на гражданските закони, които криминализират различната сексуална ориентация.

Франциск промени позицията на църквата относно смъртното наказание, като го нарече недопустимо при всякакви обстоятелства. Той също така обяви, че притежаването на ядрени оръжия, а не само тяхното използване, е неморално.

За пръв път той одобри споразумение с Китай относно номинациите за епископи, срещна се с руския патриарх и начерта нови отношения с мюсюлманския свят, като посети Арабския полуостров и Ирак.

Франциск потвърди изцяло мъжкото, безбрачно свещеничество и подкрепи съпротивата на църквата срещу аборта, приравнявайки го с „наемане на убиец, за да разреши проблем“.

Но той също така даде на жените важна роля при вземане на решения и им позволи да служат като лектори и помощници в енориите. Той разреши на жените да гласуват заедно с епископите на периодични събрания на Ватикана, след дългогодишни оплаквания, че жените вършат голяма част от работата на църквата, но не им е позволено да имат власт.

Сестра Натали Бекварт, която Франциск назначи на една от най-високите длъжности във Ватикана, каза, че неговото наследство е визия за църква, в която мъже и жени съществуват в отношения на реципрочност и уважение.
„Става дума за изместване на модел на господство – от човешко същество към творението, от мъже към жени – към модел на сътрудничество“, каза тя.

Въпреки че Франциск не позволяваше жените да бъдат ръкополагани, реформата в гласуването беше част от революционна промяна в подчертаването на това, което трябва да бъде църквата: убежище за всички – „todos, todos, todos“ („всички, всички, всички“) – не за малцина привилегировани. Мигрантите, бедните, затворниците и изгнаниците бяха поканени на масата му много по-често от президентите или влиятелните бизнесмени.

След посещение в Мексико през 2016 г. Франциск каза за тогавашния кандидат за президент на САЩ Доналд Тръмп, че всеки, който строи стена, за да не допуска мигранти, „не е християнин“.

Консерваторите в католическата църква, които се страхуваха, че Франциск разводнява католическото учение и застрашава самата християнска идентичност на Запада, го нарекоха еретик. Няколко кардинали открито го предизвикаха, но Франциск не влезе в конфликта, а отговори с мълчание.

Франциск позволи на свещениците да опрощават жени, които са направили аборт, и постанови, че свещениците могат да благославят еднополовите двойки. Той откри дебат по въпроси като хомосексуалността и развода, като даде свобода на пасторите да преценят как да ръководят своите енории, вместо да им налага строги правила, които да прилагат.

Предшественикът на Франциск, Бенедикт XVI, беше първият папа, който се оттегли доброволно от близо 600 години насам, а за почти десетилетие Ватиканските градини приютиха двама папи.

Като кардинал Берголио от Аржентина той вече беше на седемдесет години, когато стана папа през 2013 г.

Според Il Meteo състоянието на понтифика се е влошило драстично през последните седмици поради двустранна пневмония. Здравето му се влошава още през 2021 г. след операция на дебелото черво и постоянните болки в коляното го принуждават да използва бастун. Въпреки физическите си страдания той продължава да участва активно в делата на Ватикана и остава верен на призванието си до последно.

Пътят към вярата: от Буенос Айрес до Ватикана

Истинското име на папата е Хорхе Марио Берголио. Той е роден в Буенос Айрес в семейство на италиански имигранти: баща му работи в железницата, а майка му е домакиня. В детството му нищо не предвещава духовна кариера – решението да се присъедини към йезуитския орден идва при него едва на 21-годишна възраст, след като завършва училище. Обучението му по теология и философия в ордена е преломен момент: през 1969 г. е ръкоположен за свещеник.

През 70-те години на ХХ век, по време на военната диктатура в Аржентина, той се занимава активно с духовно ръководство и образование. Въпреки че папа Франциск никога не се е противопоставял открито на режима, неговата загриженост за бедните и верността му към хуманистичните ценности полагат основите на бъдещата му мисия.

От 1986 г. той става епископ, а по-късно и архиепископ на Буенос Айрес, където става известен със скромния си живот и близостта си до обикновените хора. Става известен като привърженик на Църквата „бедна за бедните“, избягваща лукса и фокусирана върху социалните проблеми.

През 2001 г. папа Йоан Павел II издига Берголио в ранг кардинал. Служението му по това време е белязано от фокус върху социалната справедливост, бедността и междурелигиозния диалог. Той винаги оставаше близо до хората и проповядваше отвореността на Църквата към всички вярващи – независимо от техния произход и убеждения.

Избран във време на промени

След доброволната оставка на папа Бенедикт XVI през февруари 2013 г. конклавът се събра на 13 март и неочаквано избра за папа неевропеец – аржентинския кардинал Берголио, който прие името Франциск в чест на свети Франциск от Асизи, покровител на бедните.

Този избор символизира нова ера: папа Франциск стана първият понтифик от Латинска Америка, първият представител на йезуитския орден начело на Католическата църква и първият папа, избрал името Франциск.

Още от първия ден на своето служение папа Франциск показа желание за реформи. Той се отказа от папските апартаменти и се настани в скромна резиденция във Ватикана. Той промени и тона на общуване на Църквата със света: по-малко осъждане, повече диалог, по-малко формалност, повече близост с хората.

Основните акценти на неговия понтификат:

– Борба с бедността и социалното неравенство;
– загриженост за околната среда (енцикликата Laudato Si’ е крайъгълен камък);
– отвореност към съвременните проблеми – от ролята на жените до сексуалните малцинства;
– последователен ангажимент за децентрализация и реформа на църковната йерархия.
– Той нарича Църквата „полева болница“ и настоява, че Църквата не трябва да съди, а да помага.

Папа Франциск ще остане в историята като понтификат, който се е стремял да приближи Църквата до хората, да се откаже от помпозността и да й върне хуманистичния смисъл.

Колкото обединяващ, толкова и разединяващ. Франциск беше силно критикуван заради прекалено либералните си възгледи и заради отказа да се придържа към традицията.

Главата на Римокатолическата църква назначи повече от 140 кардинали от държави извън Европа - решаващ брой от членовете на конклава, който ще избира следващия папа.

Смъртта му е краят на една важна глава от историята на Католическата църква, но неговите идеи и стил на управление със сигурност ще вдъхновят бъдещите поколения вярващи и църковни лидери.

Според Il Meteo вече е започнала подготовката за организиране на погребението и евентуален нов конклав, който да събере кардинали от цял свят. Светът се сбогува с папата, но неговото духовно наследство тепърва започва да живее по свой начин.