Искам гробът ми да бъде в земята; прост, без особена украса и с единствен надпис: „Франциск“

Папа Франциск почина на 88-годишна възраст, след като в продължение на 12 години оглавяваше Римокатолическата църква.

Главата на римокатолическата църква е пожелал да бъде погребан в базиликата „Санта Мария Маджоре“, в която през 967 г. папа Адриан ІІ тържествено освещава българската азбука и богослужебните книги на славянобългарски език.

Последното му завещание потвърждава желанието му да бъде погребан в базиликата „Санта Мария Маджоре“ в Рим, „без особена украса“, обявиха още от Ватикана.

Той е първият папа от близо век, който няма да бъде погребан във Ватикана, отбелязва CNN.

Папа Франциск беше известен с привързаността си към скромния начин на живот.  Папското погребение по традиция е изключително сложно събитие, но миналата година папа Франциск одобри планове за намаляване на сложността на цялата процедура. Именно той реши да опрости ритуалите при погребението на папите. 

Погребалната литургия се очаква да бъде отслужена в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана, но папата поиска да бъде погребан, за разлика от предшествениците си, в базиликата „Санта Мария Маджоре“, където се намира най-почитаното от него изображение на Богородица.

Франциск също така поиска да бъде погребан в обикновен дървен ковчег, облицован с цинк, за разлика от предшествениците му, които бяха погребани в три поставени един в друг ковчега, първия от кипарисово дърво, втория от олово и третия от дъб.

Той също така се отказа от традицията тялото на папата да се поставя на издигната платформа – известна като катафалка – в базиликата „Свети Петър“, за да бъде видяно от публиката.
Вместо това опечалените ще бъдат поканени да отдадат почитта си, докато тялото остава в ковчега, а капакът е свален.

Днес бяха запечатани покоите на папата в резиденцията „Санта Марта“. Запечатан беше и папският апартамент в Апостолическия дворец, който папата така и не е използвал. Ще бъдат унищожени пръстенът и печатът на папата, както изискват правилата на Ватикана.

Тази вечер Светият престол разпространи и завещанието на Франциск, допълва АНСА.

Документът датира от 29 юни 2022 г. В него папата иска да бъде погребан в папската базилика „Санта Мария Маджоре“ в Рим. В завещанието папата казва, че там е отивал да се моли преди и след всяко апостолическо пътуване.

„Искам гробът ми да бъде подготвен в нишата в страничния коридор между Паулинския параклис и параклиса Сфорца на гореспоменатата папска базилика. Гробът трябва да бъде в земята; прост, без особена украса и с единствен надпис: „Франциск“, казва папата в завещанието и пояснява, че разходите по погребението ще бъдат поети от анонимен благодетел и че сумата вече е била преведена на базиликата.

„Нека Господ даде заслужената награда на онези, които ме обичаха и които ще продължат да се молят за мен“, казва още папа Франциск в края на документа.

Главата на Римокатолическата църква се е събудил в понеделник сутринта както обичайно в 6 ч. местно време в жилището си в резиденцията "Санта Марта" след ден, в който програмата му във Ватикана беше натоварена.

Около 7 ч. местно време папата се е почувствал зле и медицинският екип на Ватикана се е намесил спешно, но той е починал в 7,35 ч. местно време, предаде по-рано през деня италианската новинарска медия "Ти Джи ком 24" пресъздавайки последните мигове от живота на папата.

Според източниците от Ватикана папата вероятно е получил хеморагичен инсулт, при който кръвоносен съд в мозъка се пука и кръвоизливът засяга бързо всички жизнени функции, причинявайки сериозни неврологични вреди и в най-сериозните случаи смърт.

Факторите, които увеличават риска от инсулт, са високото кръвно налягане, крехкост на кръвоносните съдове и предшестващи сърдечносъдови патологии. Папата е отговарял на всички тези негативни условия.

Тази година по време на лечението на Франциск в болницата "Джемели" в Рим заради двустранна пневмония медиците са диагностицирали и негови сърдечносъдови проблеми.

В последните години папата страдаше от чести респираторни проблеми. В миналото, когато е бил на 21 години му е е била отстранена част от белия дроб заради бронхопневмония, припомня медията. През последните години папата се подложи също така на тежка чревна операция и на стомашна интервенция. Той имаше и проблеми с колената и съответно и с придвижването.

Вчера папата се появи по време на благословията на Възкресение Христово във Ватикана, сред което се разходи за кратко с папамобила сред множеството, събрало се на площад "Свети Петър". Преди това той проведе и кратка среща с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс.

Ковчегът с тленните останки на папа Франциск се очаква да бъде преместен в базиликата "Свети Петър" във Ватикана още на 23 април, където богомолците ще могат да се преклонят пред него, съобщи директорът на ватиканския пресцентър Матео Бруни.

Той поясни, че кончината на папата не слага край на Юбилея на Римо-католическата църква, започнал на 24 декември 2024 г. и продължаващ до 6 януари 2026 г. 

На последната си публична проява преди ден папата беше с омофор от България, подарена му при пристигането му в България през 2019 г. от премиера Бойко Борисов.

“Омофор произлиза от гръцката дума за „покров, покривало“ и в богословието е част от епископското или папското облекло. Представлява  широка лента с изображения на кръстове, спускаща се от двете страни на гърдите и преминаваща отзад на врата.  Върху омофора, подарен на Франциск в България, са извезани ръчно златни кръстове и българска роза, също и образите на светците Кирил и Методий.

Малко преди да посети България папа Франциск сподели, че винаги е искал да посети България, защото е бил откърмен с българско кисело мляко. Това заяви в интервю за БГНЕС литературният историк и дипломат проф. Кирил Топалов, който от 2013 г до 2019 г. е посланик на България във Ватикана.

Неговият мандат за посланик към Светия престол започва броени месеци след избирането на аржентинския духовник Хорхе Марио Берголио за папа на 13 март 2013 г. 

„Папа Франциск също както „българския папа“ Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ беше дар Божи за цялото човечество, защото беше широко скроен. Той беше много добър човек и излъчваше искреност. Предразполагаше хората към разговор и хората го обичаха за това. Всяка негова поява на прозореца на Ватикана беше повод за радост за хилядите хора, които се стичаха да го видят и чуят на площад Свети Петър“, заяви проф. Топалов. 

Той отбеляза, че папа Франциск беше обичан от своето паство, „нещо което, за съжаление, не можем да кажем за нашето духовенство и Църква, които ни гледат намръщено, не с любов, а по-скоро със заплаха“.

По време на мандата на проф. Топалов започна подготовката за визитата на понтифа в България, която беше осъществена на 5-7 май 2019 г. Неговото посещение у нас бе знаково и освен София, включваше и визита в съседна РС Македония. 

Бившият посланик във Ватикана обясни, че за да се осъществи тази визита папата е трябвало да има доверие в България. 

„Папа Франциск много се интересуваше от България. Още, когато връчих акредитивните си писма, по протокол имах 15 минути, но ние говорихме час и 15 минути. Той ме питаше за България и аз му разказвах. Той знаеше за делото на Светите братя Кирил и Методий и за ролята на България при разпространяването на християнството и образоваността в славянския свят. Макар да е високообразован човек, той като че ли искаше да чуе за тях и от един професор“, спомня си проф. Топалов. 

Подобен разговор като посланик е имал и с тогавашния държавен секретар на Ватикана кардинал Бертоне. „Висок и слаб мъж. С него също разговаряхме продължително за българското общество и прехода към демокрация. Той беше наследен от кардинал Пиетро Паролин, който е един блестящ държавен секретар. Той посети България през 2016 г.“, добави той. В момента кардинал Паролин се спряга за един от възможните наследници на покойния папа Франциск. 

След визитата на Паролин у нас, папа Франциск започва да намеква, че би посетил България. „Надявахме се и работих за тази визита. По време на моя мандат организирах 11 научни международни конференции в Българския културен институт, на които папата винаги изпращаше свои кардинали. Те бяха посветени на делото на Кирил и Методий, на Наум в Македония и др. Конференциите винаги ги водеше директорът на Папския исторически институт. Благодарение на тази културна дипломация Ватикана и папата видяха, че България не се отнася враждебно към него. На тези конференции Ватикана научи много неща за ролята на страната ни в Средновековието“, разказа проф. Топалов.

Голямата изненада е поднесена от папа Франциск няколко дни преди да дойде у нас.

Групата по сигурността на Ватикана и групата по сигурността от българска страна се срещат, за да уточнят последни подробности около визитата. Малко преди да приключи срещата, папата реши да се срещне с двете групи. 

„Папа Франциск дойде и поздрави хората. Тогава той ги попита дали искат да знаят, защо е приел 6-годишните молби на българския посланик да посетя София. Папа Франциск сподели, че още от бебе е бил откърмен от своята аржентинска баба с българско кисело мляко. Цял живот съм искал да видя тази държава, която прави най-хубавото кисело мляко в света“, разказа проф. Топалов.

В началото на май 2019 г. папа Франциск посети България. 

„Визитата му мина чудесно, въпреки че БПЦ не му оказа достатъчно необходимото внимание. Цяла София го посрещна на площада. Беше грандиозно събитие, каквото беше и посещение на папа Йоан Павел ІІ преди около 20 години. Връзките между България и Ватикана са дълбоки и многовековни. Те са една много добра предпоставка и да бъдещи плодотворни отношения“, посочи проф. Топалов.