Наскоро гледах новия филм “Вълци”. В моя защита, бях болна и следователно ми липсваше въображението. Но не си и падах по комбинацията Брад Пит-Джордж Клуни, които правеха подходящите братски неща – облечени в кожени якета, караха колите си бързо и пускаха  своите его маниашки и квази иронични шеги. Ако не бяха образите на „албанците“ и „хърватите“ и на техните съперничещи си мафии, аз може би щях да заспя.

Албанците влизат във филма като една група яки момчета с оръжия, и те бързо те елиминират, за по-малко от минута. Хърватите, от друга страна, са представени по-сложно, в една по-дълга сцена на хърватско сватбено тържество.
Сватбата е в кичозен клуб и включва тежко пиене, много тъмнокоси усмихнати мъже в светли костюми, кратък диалог на хърватски между мафиотския бос Златко Бурич и неговата измислена дъщеря на фона на оживена струнна музика. В определен момент мъжете в светлите костюми се прегръщат и започват да танцуват – да скачат в кръг, докато многократно викат „хей, хей“. Танцът завършва с ругатни на един от американските братя на хърватски или на нещо подобно на хърватски.
Филмът е напълно забравим, но ни показва нещо старо като самия Холивуд и това със сигурност не бива да се пренебрегва. След като Холивуд постави на други места индианците, афроамериканците, японците, китайците, мексиканците, руснаците и други в по-ранните си филми, като уестърни, както и в екшъните и криминалните филми от 1980-те, 1990-те и началото на 2000-те, сега той очевидно е решил да опресни персонажа с хора от Балканите.

Албанците и хърватите бяха избрани, защото за Холивуд те не са бели или не са достатъчно бели. Това, което се счита за недостатъчно бяло, е свързано или с историята на колониализма, или с историята на комунистическите режими, а понякога, какъвто е случаят с албанците и хърватите, тяхната история отговаря и на двете условия.

Подозирам, че в Холивуд историята на Балканите се разбира така, както я разбира канадският психолог и консервативен мислител Джордан Питърсън. На събитие в Любляна през 2018 г. той заяви, че това е първата му лекция в страна, която някога е била заключена зад желязната завеса. Освен че беше изключително невярна – Словения никога не е била зад така наречената желязна завеса – и декларацията на Питърсън беше симптом на западното възприемане на историите на комунистическите и социалистическите системи. На Запад, чийто най-ефективен мегафон е Холивуд, комунизмът и социализмът са синоними на Студената война и на сталинизма.

Следователно историята на Югославия, федерацията, към която някога принадлежеше и Словения, рядко се разбира правилно. Югославия беше социалистическа, но не беше сталинистка. Всъщност Югославия се отдели от съветската сфера на влияние през 1948 г. и стана член-основател на Движението на необвързаните държави. Но това няма никакво значение за американската филмова индустрия, тъй като комунизмът и социализмът са двете явления, които той просто обича да мрази.
Тази идеологическа основа – и западното убеждение, че всички бивши комунистически страни са били обсебени от престъпници, направиха лесното и логичното - албанците и хърватите да бъдат представени във филма „Вълци“ като непредвидими диваци и следователно крайно опасни терористи/врагове/злодеи.

Но някъде по пътя обаче избраните етноси трябваше да бъдат дефинирани. Затова всички налични половинчати предразсъдъци за балканците, които по същество са славяни, бяха събрани и вкарани в сценария, костюмите и декора. В очите на Холивуд славяните обикновено се виждат или приклекнали, или танцуващи в кръг, или са шумно или меланхолично пияни, или вербално, или физически са агресивни и, разбира се, са неприятно покварени.

Нещо повече, във „Вълци“ всички хора са хора от миналото, хора на отново половинчатите традиции. Затова на тяхната сватба само мъжете ще танцуват в кръг, бащата ще бъде истинския патриарх, а булката една крехка жена, нуждаеща се от защита. Радвам се, че никой от гостите на сватбата не развяваше хърватското знаме и на зрителите поне бяха спестени предразсъдъците, че на всичкото отгоре всички славяни са и квинтесенцията на националистите.

Не ме разбирайте погрешно Не гневът ме накара да изгледам „Вълците“, а изумлението. Това е не само типичен холивудски продукт, но и такъв, който щедро показва как всъщност работи холивудската неолиберална политическа коректност.
Американската филмова индустрия дава признание и неунизително представяне само на онези групи, които са успели или чрез политическата или социалната активност да се поставят на нейната западна карта. След това тя ще продаде това представителство обратно на същите тези общности и ще се похвали със своята прогресивност и приобщаване. Ако една общност – като албанците, хърватите, словенците или македонците – няма достатъчно силен глас на Запад, Холивуд може да прави с нея каквото си поиска. И никой няма да чуе неточно изобразения писък на тази общност.

Неолибералната политическа коректност не е израз на критичното мислене, а израз на страха да не изглеждате зле и да отчуждите публиката, клиентите и избирателите си. Това си е една чиста сделка и за Холивуд ние, хората на Балканите, не сме част от тази сделка. Ако антипропагандата на Холивуд не беше толкова мощна, всъщност аз щях да се смятам за късметлийка. Като се замисля, може би наистина сме късметлии. Може би защото Холивуд не се е пристрастил към нас, все още можем да видим американската филмова индустрия такава, каквато е всъщност.

Ана Шнабъл, theguardian.com

Ана Шнабъл е словенска писателка, редактор и критик

Превод: Павел Павлов