Има шанс апаратът да е удавил потенциални марсиански бактерии в опит да докаже съществуването им

Астробиологът Дирк Шулце-Макух от Техническия университет в Берлин, Германия, предполага, че хората може неволно да са унищожили живот на Марс още през 70-те години на миналия век.

През 1976 г. мисията Viking 1 на НАСА изпрати два апарата, които кацнаха на повърхността на Червената планета. Те проведоха експеримент, при който вода и хранителни вещества бяха смесени със събрани почвени проби. Тогава се предполагаше, че ако на Марс има живот, той би функционирал по подобен начин на земния и би разчитал на течна вода за оцеляване.

Както съобщава Space.com, ранните резултати дадоха обещаващи индикации за възможността за живот на Марс. Въпреки това, след десетилетия дебати, учените основно стигнаха до извода, че тези резултати са били фалшиво положителни.

Шулце-Макух обаче разглежда тази дискусия в нова светлина, предполагайки, че апаратите на мисията Viking може наистина да са открили живот на Марс, но да са го убили с експериментите си, базирани на вода.

Животът на Марс и солените среди

Според него животът на Марс може да разчита на солни отлагания, подобно на организмите, които обитават най-сухите места на Земята, като микробите в пустинята Атакама в Чили.

"В хиперсухи условия животът може да си набавя вода чрез соли, които извличат влага от атмосферата," пише Шулце-Макух в статия за списание Nature. "Тези соли трябва да бъдат основен фокус в търсенето на живот на Марс."

"Експериментите, проведени от апаратите Viking, може случайно да са унищожили марсианския живот, като са добавили твърде много вода."

Нова стратегия за търсене на живот

Хипотезата на Шулце-Макух оспорва предположението на учените от 70-те години, че животът се нуждае от течна вода, за да оцелее.

"Ако тези изводи за организми, оцеляващи в хиперсухите марсиански условия, са правилни, тогава вместо да следваме водата, както дълго време беше стратегията на НАСА, трябва също да следваме хидратирани и хигроскопични съединения — соли — като начин да открием микробен живот," пише той.

В интервю за Space.com той предполага, че идеята за използване на обикновена готварска сол за създаване на саламура, в която "определени бактерии процъфтяват," може да бъде приложима и за живота на Марс.

"Основната сол на Марс изглежда е натриев хлорид," обяснява той, "което означава, че тази идея може да проработи."

Урок от пустинята Атакама

Шулце-Макух припомня изследване, което установило, че проливни дъждовеунищожили 70-80% от местните бактерии в регион на пустинята Атакама, защото "не можели да понесат толкова много вода наведнъж". По подобен начин апаратите Viking може да са унищожили всякакви признаци на живот по време на експериментите си.

"Почти 50 години след биологичните експерименти на мисията Viking, е време за нова мисия за откриване на живот — сега, когато разбираме много по-добре марсианската среда," пише Шулце-Макух в коментара си.

Засега обаче това остава теория. "Накратко, трябва да разполагаме с няколко различни метода за откриване на живот, които са независими един от друг, за да съберем по-убедителни данни," казва той пред Space.com.