Учените не знаят дали съществуват т.нар. "космически струни", но ако съществуват, те биха могли да променят разбирането за Вселената и да позволят пътуване във времето.

Ако физиците могат да потвърдят съществуването на космически струни, те биха могли да помогнат за създаването на Светия Граал на физиката – онова, което обединява квантовата механика и теорията на относителността на Айнщайн.

В същото време космическите струни може да позволяват и пътуване във времето, пише BGR.

Теориите, които описват космически струни, предполагат, че тези структури са по-тънки от ядрото на атома и представляват много дълга тънка нишка. Физиците смятат, че космическите струни са дълги тръби, които или се простират безкрайно, или се затварят като примка, пише Веселина Петрова в статия за megavselena.bg. Въпреки че космическата струна е много тънка, тя може да има масата на десетки хиляди звезди и постепенно ще се компресира с течение на времето, излъчвайки гравитационни вълни, докато осцилира. Изчислено е, че една типична космическа верига може да бъде дълга 10-20 светлинни години.

Теоретично, физиците мислят, че има два вида космически струни. Първите се наричат ​​космически суперструни и водят началото си от теорията на струните. Тя предполага, че основните частици на Вселената са вибриращи струни. Суперструните може да се простират из целия Космос, предоставяйки улики за структурата на реалността и може би също държащи ключа към пътуването във времето.

Вторият вид космически струни, според теорията, е реликтова структура, останала от формирането на ранната Вселена. Понякога ги наричат ​​и скритите белези на Вселената. Те са се образували, когато в първите моменти след Големия взрив е имало разделяне на четирите основни природни сили: електромагнетизъм, гравитация и силни и слаби взаимодействия. След като Вселената започна да се охлажда, в Космоса се появяват особени пукнатини, известни като космически струни.

Астрофизикът Дж. Ричард Гот от Принстънския университет вярва, че космическите струни може да съдържат ключа към пътуването във времето.

Според него две космически струни, движещи се със скорост, близка до скоростта на светлината, теоретично биха могли да образуват примка в пространство – времето. По този начин те ще създадат нещо като червеева дупка.

Общата теория на относителността на Айнщайн допуска съществуването на вериги във времето, което вероятно позволява пътуване във времето. Това е така, защото пространство-времето може да се огъне, докато се затвори в себе си и създаде цикъл.

Гот вярва, че космическите струни могат да огъват пространство-времето, създавайки преки пътища през него. Това е червеевата дупка. Ако хората на космически кораб пътуват между две планети и в средата има космическа струна, това ще им позволи да стигнат до другата планета изключително бързо.

Според Гот две космически струни, които се движат в противоположни посоки и се пресичат, огъват пространство-времето по такъв начин, че създават цикъл във времето. Ако пътувате по две струни, можете да се върнете назад във времето.

Но откриването на космически струни е много трудно.

Тяхната екстремна плътност би трябвало да огъва пространство-времето, създавайки ефект на гравитационни лещи, който може да причини дублиращи се изображения на галактики.