Едно време цяла България се изсипваше на Витоша, приватизацията там беше бандитска. Това каза пред БГНЕС математикът и планинар по хоби Владимир Сотиров, с когото говорим за привилегията, която софиянци имат в лицето на Витоша и нейното вчера, днес и утре.

Владимир Сотиров

„Витоша трябва да бъде на софиянците, не на бизнеса, не на приватизатори, не на автомобилисти и мотористи. Очаквам отново да се върнат животните в нея. Витоша е уникална планина за една столица в Европа. Няма друга такава, освен София. Тя е на половин час път с трамвай и от там 2300 метра нагоре планина“, коментира Сотиров и добави, че хората обичат Витоша.

Според него има завръщане, но и отблъскване от Витоша и това се дължи на 30-годишните неразрешени проблеми.

„Много проблеми се решиха, но още повече се натрупаха за тези 30 години. Имахме Драгалевски лифт, сега го нямаме. Имахме Княжевски, нямаме го. Имахме гигантски хижи, имаше хотел „Щастливеца“ – няма го, взривиха го. Приватизацията, която направиха там беше бандитска. Цяла България се изсипваше на Витоша, включително гостите на „Балкантурист“ на Копитото, на тази чудесна панорамна тераса. Сега я няма, сега има един вип хотел. Това отдалечи планината от софиянци. Виждам, че 30 години тези проблеми не могат да се решат. Вероятно има юридически проблеми, които са заложени като бомби още при приватизацията и сега, при всичките усилия кметицата, четвърти мандат, не може да ги реши тези проблеми“, анализира Сотиров ситуацията.

Математикът планинар по душа и сърце е с твърда позиция и по отношение на това дали автомобилите имат място в планината. „Планината е да се ходи. Колите може да са в ниското, но с нея да се качиш до горе ми се вижда прекалено“, смята той.

Интересен факт е, че Владимир Сотиров е автор на наръчника „На планина с деца”. Мъжът е категоричен, че децата са основният фактор родителите им да се (за)връщат към планината.

Дядото на четирима внуци, който споделя пътешествията си с тях, е убеден, че любовта към природата се възпитава от ранна детска възраст и е категоричен, че дете може да се качи в планината още от самото си прохождане на година и половина.

„Това е естествено атавистично чувство още от първобитните хора, които са обичали да бъдат сред природата. Това е бягство от компютрите. Децата са основен действаш фактор в това отношение, защото те се разхождат – има скали, рекички, хвърлят камъни вътре. В планината има цветя, животни, катерици – всичко това е съвсем друг свят“, обясни Сотиров.

Без колебание ни разкрива какви биха били първите 5 съвета, които би дал днес, ако трябва да напише наръчник за планината. Очаквано, напътствията му са свързани с децата.

„Първият ми съвет би бил да имаме повече доверие към децата и да не се оправдаваме с това, че не могат да ходят и ние затова трябва да си стоим в къщи. Децата могат. От прохождането си, от 1,6 г. те могат да са на Витоша. Аз имам четирима внуци, всички са гледани по един и същи сценарий и страшно много обичат планината. Просто трябва да ги подхване някой“, посъветва любителят на приключения сред природата.

И продължи: „Вторият ми съвет е децата да бъдат третирани като големи. Те имат особено чувство за справедливост и основание да се дразнят, когато се отнасяме към тях като към малчугани. Трето: каквото е с нас, това е и с тях – раницата. Две годишните могат да си носят памперсите, но те имат раница и това е важното“, подчерта той.

Сотиров обръща сериозно внимание и на четвъртия съвет, а именно да ядат това, което и големите. Пита ме дали си представям какво е четири деца да искат да хапват различни неща? Категоричен е, че той не е ресторант и такива капризи биха били изпълними в случая, ако сме сред природата, но само с едно дете.

Последната насока е свързана с физическото укрепване на човека. „Не се оправдавайте пред себе си с това, че ще му е студено на детето или че ще си намокри краката. Те са толкова издръжливи, 10 пъти по-издръжливи са от нас. Те свикват, приемат го като даденост и накрая са по-издръжливи от нас. Тези, които стоят пред компютрите може и да са болнави, но моите не са, защото природата ги пази“, твърди авторът на наръчника „На планина с деца“.

Попитан дали все още сред дивната красота на планините може да се срещнат планинари, той изненадва с отговора си, който е положителен.

„Има ги истинските планинари. И моите деца са свикнали, когато срещнат човек в планината да го поздравят или да му отговорят. В другите планини – Рила и Пирин, също го има това планинарско чувство и планинарите могат дори да услужат с храна“, обясни Сотиров.

Оказва се, че човекът, който черпи вдъхновение и се учи от четирите деца на дъщеря му, има и класация на планините.

„България е от Бога надарена с планини. Има всякакви планини. Ако искате алпинизъм – Пирин, ако искате разходки за деца – Родопи, ако искате 1000 км по планина – ето ви Балкана от единия до другия край. Ако искате планина наблизо в София – ето я Витоша. Има и ниски планини около София – Люлин, Вискяр, Лозенска планина, които не са за пренебрегване и омайват с природа и красиви цветя“, посочва фаворитите си планинарят.

Това го кара да си спомни за времето когато Витоша се пръскала по шевовете от хора, а шумът на дърпащите кабинките колела отеквали в тишината на планината.

„Витоша беше място за разходка – за мен, за жена ми, за дъщеря ми, която тогава беше малка. Взимахме Княжевския лифт, отивахме до хотела и през този сезон ядяхме ягоди със сметана, в следващия месец – малини със сметана. Тогава планината беше достъпна – и финансово, и транспортно, предлагаше всички удоволствия. Сега няма нищо“, каза с тъга планинарят, но вярва, че нещата вече се променят./БГНЕС