Това е място, което всява страх и вдъхновява моряците в еднаква степен. Шестстотин мили открито море и едни от най-суровите условия на планетата - а в края му ви очаква също толкова негостоприемна земя от сняг и лед

Най-страховитата част от океана на света - и с право, пише Алфред Лансинг за плаването на изследователя Ърнест Шакълтън през 1916 г. през нея с малка спасителна лодка. Това, разбира се, е Протокът Дрейк, който свързва южния край на южноамериканския континент с най-северната точка на Антарктическия полуостров.

Някога запазена територия на изследователите, днес Дрейк е търсено предизвикателство за все повече пътешественици до Антарктида - и то не само защото прекосяването му отнема до 48 часа. За мнозина възможността да се похвалят, че са оцелели в "клатенето на Дрейк", е част от привлекателността на пътуването до "белия континент".

Но какво причинява тези "трусове", които могат да доведат до вълни с височина близо 15 метра, които блъскат корабите? И как моряците се ориентират в най-дивите води на планетата?

Оказва се, че за океанографите Дрейк е очарователно място заради това, което се случва под повърхността на тези бушуващи води. А за капитаните на кораби това е предизвикателство, към което трябва да се подхожда със здравословна доза страх, разказва в свой репортаж CNN.

Снимка: iStock by Getty Images

Най-силните бури в света

Дрейк, който е широк около 950 км и дълбок до 6000 метра, обективно представлява огромен воден басейн. За нас. За планетата като цяло - просто още един обект, който чака да бъде опознат.

Антарктическият полуостров, който туристите посещават, дори не е същинска Антарктида. Това е изтъняващ полуостров, който се върти на север от огромния континент Антарктида и достига до южния край на Южна Америка - двете страни сочат една към друга, малко като тектонична версия на "Сътворението на Адам" на Микеланджело в Сикстинската капела.

Това създава ефект на притискане, при който водата е притисната между двете земни маси - океанът нахлува през пролуката между континентите.

"Това е единственото място в света, където тези ветрове могат да обхванат цялото земно кълбо, без да се сблъскват със сушата, а сушата обикновено потиска бурите", казва океанографът Александър Бреърли, ръководител на отдела за открити океани в Британската антарктическа служба.

Ветровете обикновено духат от запад на изток, казва той, а географските ширини от 40 до 60 са известни със силните си ветрове. Оттук идват и прозвищата им "ревящи четиридесет", "яростни петдесет" и "крещящи шестдесет" (Антарктида официално започва на 60 градуса).

Но ветровете се забавят от земната маса - ето защо атлантическите бури обикновено се разбиват в Ирландия и Обединеното кралство (както направиха, причинявайки хаос, бурята "Иша" през януари, която отнесе самолети в съвсем други страни) и след това отслабват, докато продължават на изток към европейския континент.

Тъй като на географската ширина на Дрейк няма суша, която да ги забави, ветровете могат да обикалят земното кълбо, да набират скорост и да се блъскат в кораби.

"В средата на протока Дрейк ветровете може да са прехвърлили хиляди километри до мястото, на което се намирате", казва Бреърли. "Кинетичната енергия се превръща от вятъра във вълни и се натрупва в буреносните вълни. Те могат да достигнат до 15 метра , казва той. Но преди да се разтревожите, знайте, че средната височина на вълните на Дрейк е доста по-малка - 4-5 метра. За сравнение, това е два пъти повече, отколкото в Атлантическия океан.

И не само ветровете правят водите бурни - Дрейк всъщност е една голяма вълна

Южният океан като цяло е много бурен, но в Дрейк наистина се стига до притискане на водата между Антарктика и южното полукълбо", добавя той. "Това засилва бурите, когато те преминават през него." Той нарича това "ефект на фунията".

След това се появява и скоростта, с която водата преминава през него. Дрейк е част от най-обемното океанско течение в света, като в секунда в него текат над 100 милиона кубични метри. Притиснато в тесния проход, течението се усилва, като се движи от запад на изток. Бреърли казва, че на повърхността това течение е по-слабо забележимо - само няколко възела - така че няма да го усетите на борда. "Но това означава, че ще пътувате малко по-бавно", казва той.

Снимка: iStock by Getty Images

За океанографите, казва той, Дрейк е "очарователно място"

Под повърхността се намират така наречените от него "подводни планини", а огромното течение, което се промъква през (сравнително) тесния проход, кара вълните да се разбиват в тях под водата. Тези "вътрешни вълни", както ги нарича той, създават вихри, които пренасят по-студена вода от дълбините на океана по-нагоре - важно за климата на планетата.

"Вълнението не е само на повърхността, макар че очевидно това се усеща най-много, а всъщност е вълнение по целия воден стълб", казва Бреърли, който редовно прекосява Дрейк с изследователски кораб. Страхува ли се? "Не мисля, че някога съм изпитвал истински страх, но може да бъде много неприятно, като се има предвид  колко е бурно", казва той откровено.

Страхът поражда страх

Още едно ключово нещо, което прави Дрейк толкова страшен: страхът ни от самия Дрейк. Бреърли посочва, че до откриването на Панамския канал през 1914 г. корабите, които са пътували от Европа към западния бряг на Америка, е трябвало да заобикалят нос Хорн - южния край на Южна Америка - и след това да се придвижват по тихоокеанското крайбрежие.

"Да речем, че превозвате стоки от Западна Европа до Калифорния. Трябва или да ги разтоварите в Ню Йорк и да прекосите САЩ, или да изминете целия път", казва той. Не само големите товарни кораби, но и пътническите кораби минават по същия маршрут.

В края на нос Хорн дори има паметник в памет на повече от 10 000 моряци, за които се смята, че са загинали по време на пътуването.

"Маршрутите между южната част на Южна Африка и Австралия, или Австралия или Нова Зеландия до Антарктида, всъщност не се намират на нито един от основните морски пътища", казва Бреърли. "Причината, поради която през вековете са се страхували от него, е, че Дрейк е мястото, където корабите наистина трябва да отидат. Другите части на Южния океан могат да бъдат избегнати."

Ние не играем

Плаването в Дрейк е изключително сложна задача, която изисква смирение и наистина страх, казва капитан Станислас Деворсин, един от тримата капитани на Le Commandant Charcot, полярен кораб на компанията за приключенски круизи Ponant.

"Трябва да имаш здравословен страх", казва той за Дрейк. "Това е нещо, което ви държи съсредоточени, бдителни, чувствителни към кораба и времето. Трябва да сте наясно, че може да е опасно - че никога не е рутинно".

Деворсин дебютира на Дрейк като капитан преди повече от 20 години, когато отплава с ледоразбивач, пълен с учени, към Антарктида за изследователски стаж.

"Имахме много, много бурно море - повече от 20 метра вълни. Беше много ветровито, много бурно. Определено се страувахе." Не че клиентите на Ponant се сблъскват с нещо подобно. Деворсин бърза да подчертае, че нивата на комфорт за изследователски кораб - и условията, при които той ще плава - са много различни от тези за круиз.

"Ние сме изключително предпазливи - океанът е по-силен от нас. Отиваме в бурно море, но винаги с осигурена безопасност. Ние не играем хазарт."

Снимка: iStock by Getty Images

Дори и с този допълнителен запас от безопасност обаче той признава, че прекосяването на Дрейк може да бъде неприятно преживяване. "Може да бъде много бурно и много опасно, затова внимаваме особено много. Трябва да изберем най-подходящия момент за преминаване на Дрейк, да адаптираме курса си - понякога не се насочваме в крайната си посока, а променяме курса, за да имаме по-добър ъгъл с вълните. Можем да намалим скоростта, за да оставим пред себе си път на ниско налягане, или да ускорим, за да го подминем, преди да пристигне."

Разклащането на Дрейк и счупените чинии

Разбира се, всеки път, когато се качвате на кораб - независимо дали става дума за обикновен ферибот или за луксозен круиз - екипажът вече е планирал щателно пътуването, проверявайки всичко - от времето до приливите и отливите и теченията. Но планирането на прекосяването на Дрейк е на съвсем различно ниво.

Той казва, че прогнозите за времето са се подобрили през двете десетилетия, изминали от първото пътуване на Деворсин, и в наши дни екипажът започва да планира пътуването, докато пътниците от цял свят се отправят към Южна Америка.

Понякога те тръгват късно, а понякога се връщат по-рано, за да избегнат лошото време. Деворсин - който пътува на връщане около шест до осем пъти годишно - изчислява, че необичайно спокойният ефект на "езерото на Дрейк" се случва веднъж на всеки 10 пътувания, а особено тежките условия (т.нар. "треперене на Дрейк") - веднъж или два пъти на всеки 10 пътувания.

Разбира се, той знае какво го очаква много преди пътниците да се качат на кораба.

"Гледаме напред, за да имаме най-добрия вариант за преминаване. Обикновено преглеждам времето 10 дни или седмица преди това, за да имам представа какво може да бъде. След това проверявам прогнозата по веднъж на ден, а два или три дни преди отпътуването я следя по два пъти на ден. Ако ще е труден преход, гледам на всеки шест часа. Ако трябва да коригирате времето на тръгване, тогава я гледате много внимателно, за да сте много точни.", казва той.

Резервът му за сигурност означава, че той изчислява маршрут, който ще ви преведе не само живи, но и възможно най-удобно. Когато чува анекдот за счупени съдове и мебели на друг оператор, той въздъхва: "Това е недопустимо за мен."

"Преди да имаш какъвто и да е проблем с бурята, трябва да поддържаш удобен кораб.  Резервът за безопасност е да сме сигурни, че гостите ще се насладят на престоя си в Антарктида и че няма да се обърнем..."

При екстремни условия той поръчва допълнителни съвети за времето от централата на Понант, но ако си представяте персонала на мостика, който отчаяно търси съвети по радиото, докато вълните блъскат кораба, грешите.

"Никога не би се случило да сме в средата на Дрейк с лоши условия и да се нуждаем от помощ от централата, защото това би означавало, че нямаме никакъв запас от сигурност преди отплаване. Когато пресичаме и ще бъде предизвикателство, ние сме предвидили всичко и сме в безопасност."

През цялото време на прехода те поддържат връзка с щаба с помощта на сателитни антени на високо ниво, като при необходимост имат и радиоподкрепа - Деворсин казва, че не може да си представи някога да загуби връзка, независимо от времето.

Опасна тръпка

Деворсин, който сега прекарва 90% от времето си в полярни води, се чувства у дома си на Дрейк. "Когато бях малък, четях книги за морските приключения на моряци и полярни герои. Привличаха ме трудните неща - харесвам предизвикателствата. Ето защо последвах пътя, за да мога да плавам в тези райони.", казва той.

Първото му преживяване в този район е "състезанието около света" с ветроходна лодка, когато като млад се отправя на юг от родната си Франция и заобикаля нос Хорн. "Това беше моята мечта, защото е трудно, опасно и предизвикателно", казва той.

Той не е единственият. Някои гости са привлечени от пътуванията до Антарктида заради трудното пътуване. "Предполагам, че те са привлечени от тези райони на Южния океан, защото е диво, може да е сурово и опасно", казва той.

Не всички обаче са търсачи на силни усещания. Като управляващ директор на Mundy Adventures, агенция за приключенски пътувания, Едуина Лонсдейл работи с клиенти, които вече са свикнали с дискомфорта, но казва, че прекосяването на Дрейк е "тема за разговор" по време на резервациите.

"Това е нещо, за което говорим много задълбочено, за да сме сигурни, че хората са напълно наясно какво купуват", казва тя. "Пътуването до Антарктида е огромна инвестиция - трябва да се обсъди всеки аспект и да се уверите, че нищо не ви застрашава, както и вие не сте заплаха за природата и хората."

Лонсдейл съветва пътниците, които се притесняват да не се почувстват зле, да избират внимателно кораба си. В миналото плавателните съдове, които се отправят към Антарктида, обикновено са били неудобни "метални кутии", създадени да издържат на тежки удари. Но през последните години компаниите въведоха по-технически усъвършенствани плавателни съдове: като Le Commandant Charcot, който при дебюта си през 2021 г. беше първият в света пътнически кораб с корпус от полярен клас 2 - което означава, че може да навлиза по-дълбоко и по-навътре в леда в полярните региони.

Два от корабите на Aurora Expeditions, Greg Mortimer и Sylvia Earle, използват патентован обърнат нос, проектиран да се плъзга леко по вълните, намалявайки ударите и вибрациите и подобрявайки стабилността, вместо да "пробива" водата, както прави обикновената форма на носа, която кара кораба да се люлее нагоре-надолу.

Колкото по-фантастичен е плавателният съд и предложенията на борда, толкова повече неща ще ви разсейват, ако настъпи лошо време. По-новите кораби често имат по-просторни помещения и по-големи прозорци, за да наблюдавате хоризонта, което помага за намаляване на морската болест. Ако бюджетът позволява, резервирайте апартамент - така не само ще получите повече пространство, но и (вероятно) ще имате прозорци от пода до тавана.

Но един съвет - Лонсдейл препоръчва внимателно да се избере не само подходящият за вас оператор, но и самият кораб. "Това, че дадена компания има флот с много модерен кораб, не означава, че целият флот ще бъде такъв", казва тя.

Действайте, преди да пожелаете да не сте потегляли

Ако някой ден имате възможност да се "гмурнете" в това приключение, ето и няколко съвета. Преодолели сте страховете си, резервирали сте билета си и сте на път да отплавате. Лоша новина: капитанът предрича "разклащане на Дрейк". Какво да правите?

Екипажът обикновено се надява, че знаете къде се намирате и че сте дошли подготвени. На повечето кораби има джинджифилови бонбони, които се предлагат при лошо време, но си носете свои, както и всички лекарства против морска болест, които искате да вземете. Някои пътници се кълнат в акупресурните "семена": малки шипове, прикрепени към ушите ви с лепенка, предназначени да стимулират акупунктурните точки. Някои кораби предлагат акупунктура на борда; алтернативно можете да се подложите на нея предварително, тъй като семената действат известно време.

Основните съвети на Деворсин са да гледате към хоризонта, да се държите за парапета, когато се разхождате, да внимавате около вратите и "да не скачате от леглото".

Джейми Лафърти, фотограф, който води екскурзии по време на антарктическите круизи, казва, че от 30-те си прехода "имах един, при който имах чувството, че ще падна от леглото, и това беше вторият път, през 2010 г., когато очаквах  и по-лошо. Преминаването през Протока на Дрейк е много, много по-благоприятно, отколкото преди, благодарение на точността на съвременните модели за прогнозиране и стабилизаторите на по-модерните круизни кораби. Това не означава, че ще е гладко, но е значително по-малко хаотично и непредсказуемо, отколкото беше преди."

Най-добрият му съвет? "Вземете лекарства за морска болест, преди да излезете в открито море - щом започнете да повръщате, таблетките няма да са ви от полза."

Уорън Кернс, старши изследовател в Института за полярни науки към Националния съвет за научни изследвания на Италия, дава и допълнителен съвет.

"Единственото нещо, което ми помага, е да отида при корабния лекар за лепенка със скополамин", казва той. "Толкова е бурно, че нормалните хапчета за морска болест са само, за да ме закарат до лекарския кабинет". Макар че на него му е по-зле от средностатистическия турист - при пътуванията до Антарктида изследователските им кораби трябва да спират с часове, за да вземат проби. "Вълните идват от всякакви посоки, тъй като двигателите го държат на място", казва той. "Когато сте на ход, е много по-поносимо."

Лонсдейл пък е категорична, че е важно да не се борите, ако се чувствате зле: "Просто си легнете." Но също така, казва тя, не го очаквайте: "Може да е спокойно. Може да не се чувствате зле. В Тихия океан има много дълги и бавни вълни, а при пресичането на Ламанша между Обединеното кралство и Франция преживяването е доста бурно."

Помнете, че каквото и да чувствате, вие сте в безопасност. И ако всичко друго се провали, не забравяйте защо сте там.

"Мотивацията и вълнението от откриването на тези географски ширини са много важни, за да се преборите с морската болест", казва Деворсин. Лонсдейл го допълва. "Ако пътувахте до Луната, щяхте да очаквате, че пътуването ще бъде неудобно, но пък ще си заслужава. Просто трябва да си помислите: "Това ми е необходимо, за да стигна от един свят до друг, да "кацна на Луната".

Снимка: iStock by Getty Images