На малък остров във венецианската лагуна монах от XV век по чудноват за мнозина начин създава удивително точна планисфера на света

На втория етаж на библиотеката на "Сан Марко" във Венеция картата на света заема цяла стая - и това никак не е неочаквано, като се има предвид историческото ѝ значение и внушителните ѝ размери (2,4 м x 2,4 м, повече от кралско легло). Завършена през 1459 г., Mappa Mundi е сборник на всички географски познания от онова време и вероятно е най-великата средновековна карта на света, пише Би Би Си.

Почти два пъти по-голяма от прочутата английска Херефордска Mappa Mundi (около 1300 г.), тази изящно украсена планисфера, представяща Европа, Африка и Азия, е шедьовър на Фра Мауро, монах от Камалдолеския орден, който е живял на малкия венециански остров Сан Микеле.

Въпреки че монахът никога не е стъпвал извън Венеция, неговата Mappa Mundi е удивително точна в изобразяването на градове, провинции, континенти, реки и планини. Америка не е включена в картата, тъй като Христофор Колумб ще предприеме пътуването си през океана 33 години по-късно, както и Австралия. Но Япония (или по думите на Фра Мауро - "Чипанго") е там, появявайки се за първи път на западна карта. Още по-изненадващо е, че Африка е правилно нарисувана като плаваща, много преди португалците да заобиколят нос Добра надежда през 1488 г.

"Това е най-старата запазена средновековна карта", казва Мередит Франческа Смол, автор на книгата "Тук започва тъмното море", която я определя и като най-пълната средновековна карта, оцеляла до наши дни. "Това е първата карта, която се основава повече на науката, отколкото на религията. Картата на Херефорд е изцяло пропаганда, религиозна пропаганда".

Катедралата Херефорд

Снимка: iStock by Getty Images

Докато картата на Херефорд изобразява Рая и Ада и е предназначена да служи като сборник на световното познание от духовна гледна точка, Фра Мауро използва научен подход към своята картография. В надписите си той заявява, че "ще провери текста чрез практически опит, като изследва в продължение на много години и посещава достойни за вяра личности, които са видели със собствените си очи това, което вярно съобщавам тук".

В него обаче има нещо повече от научна и историческа значимост. Най-поразителният аспект на картата, от който, разбира се, няма как да не бъдете завладени, след като се изкачите по белите мраморни стълби на Библиотеката "Свети Марко", където се съхраняват някои от най-ценните и древни ръкописи в света, е нейното великолепие.

"Тя е огромна, красива, фантастично изработена", казва историкът Пиерълвизе Зорзи. Отвъд очертанията на държави и континенти, Mappa Mundi на Фра Мауро е великолепна златисто-синя картина, съставена от миниатюрни рисунки на прекрасни дворци, мостове, платноходки, люлеещи се сини вълни и огромни морски същества, плюс общо 3000 cartigli - червени и сини бележки, написани на древен венециански език, които разказват истории, анекдоти и легенди.

В Норвегия например е маркирано мястото, където венецианският търговец Пиетро Керини е излязъл на брега след корабокрушение. Както се разказва, той не само оцелял при инцидента, но и донесъл у дома си риба, като по този начин поставил началото на венецианската страст към baccalà (кремообразната рибена паста, която можете да намерите във всяка остерия).

Друг маркер показва Тарс, "царството, откъдето са дошли влъхвите", за което тогава се е смятало, че се намира някъде между Китай и Монголия.

Всички тези анотации са четливи на картата и са сравнително лесни за дешифриране от говорещите венециански език, тъй като сегашният диалект не се различава драстично от идиома на XV век. Надписите обаче са преведени и на английски език на интерактивна карта, създадена от Института и музея "Галилео" във Флоренция. Изложена на плосък екран в същото изложбено пространство като Mappa Mundi, тя предоставя донякъде особеното преживяване да влезеш в съзнанието на един монах-савант и да прочетеш света през неговите средновековни очи.

Светът не е бил малък. Макар че Фра Мауро е живял през целия си живот в своя манастир на остров, той се е ползвал от знанията на пътешественици и търговци, които са пресичали пътищата си в процъфтяващия търговски град Венеция, който е бил "столица на картографията по онова време", обяснява библиотекарката на "Сан Марко" Маргарита Вентурели.

"Картите са от основно значение за търговията, защото ако имаш добра карта, можеш да отидеш навсякъде", добавя Зорзи. "Всяко нововъведение в областта на картографията е било добре дошло във Венеция, а и добре платено."

Основният източник на Фра Мауро за Азия е търговецът и венецианец Марко Поло, който публикува своите пътеписи повече от 150 години по-рано. На картата 150 места могат да се проследят директно от пътеписите на Марко Поло; например планината на Адам е поставена на остров Цейлон (днешна Шри Ланка), където според легендите, разказани от Поло, се смята, че е погребано тялото на първия човек, заедно със зъбите му и дори с купата му, за която се предполага, че има магическото свойство да умножава храната.

Снимка: Getty Images

Освен от Поло, Фра Мауро е имал многобройни източници по целия свят. Фактът, че картата изглежда обърната с главата надолу за съвременните западни очи, а югът е отгоре, може да означава, че той е бил вдъхновен от арабската картография, като например картата от XII в. на северноафриканския географ Мухаммад ал-Идриси. Числата, които Фра Мауро изброява като "разстоянието между небесата", са от математика и астронома Кампанус де Новара. "От центъра на света до повърхността на Земята има 3245 мили. От центъра на света до долната повърхност на небето на Луната има 107 936 мили" и т.н., пише той в горния ляв ъгъл на Mappa Mundi.

Фра Мауро проявява и здравословен скептицизъм и не се притеснява да критикува, а понякога и да използва, почитаната "География на Птолемей" - договор, създаден в Александрия от Клавдий Птолемей през 150 г. от н.е. и изгубен за векове за западния свят, докато не е открит и преведен на латински отново през 1400 г.

Тази ренесансова рационалистична нагласа се проявява и в начина, по който той поставя Адам и Ева в Едемската градина извън планетата, като дава да се разбере, че раят не е място на Земята; твърдение, което разделя религията и географията и е напредничаво за всеки средновековен човек, да не говорим за монах.

Тези новости, както и фактът, че картата е завършена няколко десетилетия преди Христофор Колумб да отплава за Америка, допринасят за това Mappa Mundi на Фра Мауро да се смята за географската връзка между Средновековието и Ренесанса. За съвременните посетители картата му напомня за факта, че някога картите са били не само практически инструменти, но и произведения на изкуството - и великолепен начин да се разкажат най-необикновени истории.