Пътеката по Западното крайбрежие на Канада е епичен поход с раница на гърба. Но много преди туристите да тестват силите и волята си по това коварно крайбрежие, хората са разчитали на пътеката, за да оцелеят

Сякаш съревновавайки се и надбягвайки се с назъбения ръб на остров Ванкувър, епичната Западна крайбрежна пътека е поне осемдневно приключение с раница на гърба в отдалечения резерват на националния парк Pacific Rim в Канада. Тази 75-километрова самостоятелна експедиция предизвиква около 7500 туристи всеки сезон да изкачат повече от 100 почти отвесни стъпала, да се промъкват пред диви плажове, затънали до глезените в пясък, да преодоляват хлъзгави и опасни терени, за да издържат на непредсказуемото време на Западното крайбрежие.

Много преди опитните туристи да започнат да се изправят срещу майката природа в този див крайбрежен терен обаче, първите народи са разчитали на тази пътека, за да оцелеят. Тя е била част от търговския и пътнически маршрут на коренното население, когато през 1854 г. 14 оцелели от кораба Brig William - най-ранното регистрирано корабокрушение край коварното крайбрежие - успяват да стигнат до брега. Първите нации хранят, обличат и се грижат за оцелелите, преди да ги откарат с кану до най-близкото селище, разказва Би Би Си. 

Снимка: iStock by Getty Images

С нарастването на корабния трафик се увеличава и броят на корабокрушенията и жертвите, а бреговата линия става известна като "гробището на Тихия океан". Когато през 1906 г. американският пътнически параход SS Valencia се удря в риф близо до Пачена Пойнт и 136 души загиват, правителството реагира с модернизирана инфраструктура за морска безопасност и спасяване. Една от инициативите е Доминионската спасителна пътека за подпомагане на оцелели при корабокрушение, снабдена с аварийни убежища и доставки по пътя на първите нации.

С усъвършенстването на съвременните навигационни средства и комуникации Доминионската спасителна пътека става ненужна. През 1973 г. канадското правителство включва историческата пътека в резервата на Националния парк "Тихоокеански ръб" и я нарича Пътека на западното крайбрежие.

По време на създаването на туристическата пътека хората от Първите нации продължават да живеят в традиционните си територии. През 1973 г. Лесли Кук старши, член на една от местните Първи нации, е нает от Паркове Канада да поддържа пътеката по Западното крайбрежие. Лесли старши и неговите колеги използват паднали дървета, за да построят дъсчени пътеки и мостове, които да осигурят достъп на ползвателите на пътеката. Днес инфраструктурата на пътеката се изгражда на други места и се внася полузавършена, но коренните народи все още поддържат маршрута.

През 1995 г., в отговор на опасенията на първите нации за пренаселеност и защита на техните традиционни територии, е създадена програмата West Coast Trail Guardian. Тя предоставя възможности за съвместно управление и заетост на Първите нации Pacheedaht, Ditidaht и Huu-ay-aht, чиито традиционни територии се пресичат от пътеката. Пазителите на пътеката в Западното крайбрежие поддържат инфраструктурата, като стълби и дъсчени пътеки, почистват пътеката от храсти и храсталаци и поддържат безопасността на ползвателите на пътеката. Те се гордеят, че могат да споделят историята и културата на своите коренни жители с туристите по маршрута.

Според Паркове Канада туристите често коментират, че срещите и общуването с пазителите на Първите нации са били най-дълбоките и запомнящи се моменти от пътуванията им. Но тъй като по 75-километровата пътека във всеки един момент присъстват само шестима пазители, възможностите за взаимодействие не са гарантирани. А предизвикателствата по пътя, особено за онези, които за първи път я изминават, дотолкова предизвикват стрес, че някои туристи имат "тунелно зрение"(загуба на периферното зрение, в конкретния случай временна).

Въпреки че картата на пътеката на Западното крайбрежие на Парк Канада включва информация за Първите нации и имената на местното население, "повечето туристи питат Пазителите, които срещат, например колко дълго трябва да вървят до лагера. Те не са непременно фокусирани върху изучаването на културата и историята на коренното население", споделя Лесли Кук младши, второ поколение пазител, който започва своя 17-и сезон по пътеката.

Често може да бъде открит в колибата на Пазителя близо до 30-ия километър, където живее, когато е на смяна. Тук обича да се "разхожда и разговаря" с пътешествениците около полуготово кедрово кану. "То е дошло от река Чиуахт, където големите кедрови дървета са идеални за издълбаване на канута, и е доплувало до брега по време на голяма буря преди повече от 20 години", обяснява той.

Лесли-младши показва и ламинирана снимка на някогашна казарма - "500 души, плюс семействата на воините". Казармата се е намирала близо до колибата на Лесли младши "Пазител" и именно от това място дитидатите са защитавали крайбрежието

Следвайки стъпките на баща си, Лесли младши работи в традиционната територия Дитидат между 25-и и 50-и километър, като поддържа достъпа до пътеката. Като ръководител на охранители и дългогодишен жител, Лесли-младши има обширни познания - и с удоволствие споделя историята и културата на коренното население.

За да се разясни допълнително значението на връзката на района с Първите нации, през 2023 г. в Националния парк Pacific Rim  стартира нова инициатива, наречена "Почитане на haḥuułi", която има за цел да сподели значението на района от гледна точка на коренното население. Терминът haḥuułi е избран от Първите нации и се отнася до традиционни територии и земи на предците.

В рамките на програмата Първите нации Pacheedaht, Ditidaht и Huu-ay-aht получават финансиране от Паркове Канада, за да споделят историите си по начина, по който желаят и със свои гласове. Тези разкази ще подобрят преживяването на Пътеката на Западното крайбрежие, като предоставят автентични възможности на туристите да научат за мястото и богатата история и култура на коренното население от наследниците на първите обитатели.

Снимка: iStock by Getty Images

Всяка първа нация създава свой собствен проект - първата нация на Ditidaht разработва девет интерпретативни панела, в които споделя своята история, местоположението на селата и имената им; първата нация на Pacheedaht проектира четири панела, а първата нация на Huu-ay-aht ще създаде реплики на две фигури за посрещане. Тези проекти са в процес на изграждане и инсталиране по протежение на и около Пътеката на западното крайбрежие.

Докато туристите с тежки раници на гърба  вървят по пътеката, те носят историите от почитането на haḥuułi и пазители като Лесли Младши през тропически гори и по дивата брегова линия, следвайки стъпките на търговци от Първата нация и оцелели от корабокрушение. "Да присъстваш, да изкачваш едно по едно стъпалата, една по една скалите и една по една стъпките е ключът към пътуването с вяра по Пътеката на западното крайбрежие - добра метафора за живота", казва Лойд.

Приключението

Пътеката по Западното крайбрежие е отворена между 1 май и 30 септември и достъпът до нея е само с предварителна резервация. Посетителите могат да резервират престоя си, като посетят уебсайта на Parks Canada или като се обадят на +1 877 737 3783 (+1 519 826 5391 извън Северна Америка).