Характерното за октомврийската суперлуна е това, че спътникът ни се доближава възможно най-близо до Земята

Най-голямото пълнолуние за годината ще настъпи този следобед (в 14:26 ч. на 17 октомври) и ще продължи няколко дни. То е наречено Ловджийска суперлуна.

Характерното за октомврийската суперлуна е това, че тя се доближава възможно най-близо до Земята, съобщават от НАСА.

Третата от четирите суперлуни за тази годината се намира на около 357 364 километра от нас, поради което погледната от Земята ще изглежда още по-голяма и по-ярка, отколкото луните през август и септември.

Д-р Фред Еспенак, пенсиониран астрофизик от НАСА и експерт по затъмненията, разказва, че името си Ловджийска луна това пълнолуние получава от коренното население на Южна Америка. Те смятали, че след като листата падат и елените са наддали на тегло, е времето за лов. Тъй като нивите били наскоро ожънати, ловците можели по-лесно да виждат дивеча – като лисиците например.

Наименованието е популярно и сред европейците, които в миналото също използвали по-ярката лунна светлина, за да отстрелят дивеча. За тях тази луна бележи началото на подготовката на провизиите за зимата.

В зависимост от традициите в различните части на Европа тя е била известна още и като „Луна на миграцията“ или „Луна на падналите листа“, като и в двата случая с това пълнолуние се отбелязва края на жътвата и началото на студените есенни нощи.

Луната на ловеца ще се вижда най-добре при залез слънце. За да се наслади човек на размера и цвета ѝ, се препоръчва тя да се наблюдавате, когато е най-близо до хоризонта. Тогава би трябвало да придобие оранжево-червен оттенък, дължащ се на реакцията на повърхността ѝ с атмосферата.

Ако човек пропусне тази октомврийска суперлуна, следващото впечатляващо пълнолуние ще се случи в средата на ноември, обясняват астрофизиците. Тогава ще се наблюдава т.нар. Боброва луна. А последното пълнолуние за тази година ще се случи на 15 декември и то е известно с името си Студена луна.

Суперлуна обикновено се нарича голямо пълнолуние - явление, при което пълната фаза е възможно най-близо до момента, в който естественият ни спътник преминава през най-близката до Земята точка от своята орбита (перигей).