Историята за това как хората са стигнали до Луната е добре документирана. Но какво се случва, след като напуснем лунната повърхност - какво остава след нас? Оказва се, че доста боклуци.

Има много причини обектите да бъдат оставени на Луната. Често това е, за да се направи място за лунните камъни, които да бъдат отнесени обратно на Земята. По този начин допълнителното тегло на лунните камъни не оказва влияние върху обратния полет. Друг път причините са по-сантиментални.

Стъпването на лунната повърхност е изключително впечатляващ подвиг на човешките усилия и постижението е белязано от някои от вещите, останали на Луната. Когато Нийл Армстронг и Едуин "Бъз" Олдрин започват обратното си пътуване до Земята, те изхвърлят  всичко, от което не се нуждаят вече.

Това включва тръбата, в която е навито знамето на САЩ, телевизионната камера, която са използвали, за да изпратят кадри обратно на Земята и инструментите за събиране на лунни камъни и прах.

Правейки това, те създават "зона за хвърляне", която се намира на запад от мястото за кацане на Аполо 11. В мисиите на Аполо, които последват, много вещи започват да се оставят на Луната, като в крайна сметка там сега има някъде около 96 торби с човешки отпадъци. Макар че учените се стремят един ден да ги върнат на Земята, за да проучат как времето на Луната е повлияло, засега всичко си стои там. Да видим някои от по-интересните вещи, оставени на Луната, които подбират от RMG.

Семейна снимка

Астронавтът от Аполо 16 Чарлз Дюк оставя семейна снимка в рамка на повърхността на Луната. На гърба пише: "Това е семейството на астронавта Чарли Дюк от планетата Земя, който кацна на Луната на 20 април 1972 г." Чарлз Дюк е най-младият човек, стъпил на Луната. Прави го на 36 години през 1972 г. Излагането на радиация от слънцето най-вероятно е избелило снимката напълно, но настроението остава същото.

Знамена

Избелената съдба на снимката на Дюк е подобна на тази на многото знамена, останали на Луната. Всяко лунно кацане е белязано от поставянето на флаг - традиция, започната през 1969 г. от Армстронг и Олдрин по време на Аполо 11. Въпреки че решението да се постави флаг на повърхността на Луната по време на кацането на Аполо 11 е направено в последния момент, то е едно от най-емблематичните изображения от кацането на Луната.

Всички бъдещи мисии на Аполо последват примера и поставят свои собствени знамена. Тъй като на Луната няма вятър и знамената никога няма да се "развеят" и видят, са конструирани с разтегателни метални колове.

Човешки останки

Джийн Шумейкър е американски геолог, който изучава земните кратери и открива много комети и планети. Когато умира, пепелта му е транспортирана до Луната в капсула на борда на космическата сонда Lunar Prospector.  Шумейкър е единственият човек, чиито останки са отлетели до Луната

Малка художествена галерия

Форест Майерс създава малка керамична кутия, която пълни с изкуство и нарича "Лунен музей". В нея има миниатюрни произведения на изкуството от шестима художници, включително Клаес Олденбург, Дейвид Новрос и Анди Уорхол. Въпреки че НАСА не се съгласява да транспортира "Лунния музей", Майърс казва пред New York Times, че го е дал на инженер от Аполо 12, който го е прикрепил към крака на лунния модул. Тъй като спускаемите модули са оставени на Луната след мисията, се предполага, че това малко произведение на изкуството все още е там.

Перо и чук

Твърди се, че в края на XVI век Галилео Галилей изхвърля два предмета с различна маса от наклонената кула в Пиза. Този експеримент е предназначен да докаже, че скоростта, с която са паднали, е независима от тяхната маса. През 1971 г. астронавтът от Аполо 15 Дейвид Скот извършва подобен експеримент на повърхността на Луната. Скот пуска перо и чук едновременно и светът наблюдава как те падат с еднаква скорост и се приземяват на лунната повърхност едновременно.

Паднал астронавт

Оставен от астронавтите на Аполо 15, падналият астронавт е алуминиева скулптура, създадена от белгийския художник Пол ван Хойдонк. Малката скулптура на човек е поръчана от Дейвид Скот, командир на мисията на Аполо 15. Скот твърди, че произведението е предназначено да представя загиналите астронавти и съветски космонавти и е поставено с лицето надолу, до плоча с имената им на 14 души, загубили живота си по време на служба. Ван Хойдонк обаче казва, че скулптурата е създадена с намерението да символизира цялото човечество, а не само онези, които са умрели по време на напредъка на изследването на космоса.

Други паметни вещи

Освен падналия астронавт, други астронавти са оставили паметни вещи на своите колеги. Армстронг и Олдрин оставят нашивка за мисията на Аполо 1 в памет на астронавтите, които загиват през 1967 г. по време на тест на командния модул. Астронавтът от Аполо 12 Алън Бийн също оставя златна маслинова клонка в памет на астронавта Клифтън Уилямс. Уилямс трябва да бъде пилот на лунния модул на Аполо 12, но поради механична повреда загива при самолетна катастрофа, докато лети с тренировъчен самолет T-38 на НАСА

Лунни бъгита и друго лунно оборудване

Има много техническо оборудване, оставено на Луната. Част от това оборудване дори е използвано за отбелязване на кацането на Луната. На крака на съоръжението за спускане на Аполо 11 е поставена плоча, която гласи; "Тук хората от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. сл. Хр. Ние дойдохме с мир за цялото човечество." Междувременно астронавтът Дейвид Скот оставя библия на таблото на бъги на Луната.

Топки за голф

Алън Шепърд успява да участва в игра на междугалактически голф за един човек по време на престоя си на Луната. Той пренася контрабандно главата на голф стик на борда на мисията Аполо 14, прикрепя я към един от инструментите и удря две топки за голф през лунната повърхност.

Въпреки че много от нещата, останали на Луната, може да изглеждат като космически боклук, изучаването на това, което се е случило с тях във времето след излагането им на радиация и условията на повърхността на Луната, може един ден да ни кажат нови неща за космоса.