Великден носи със себе си тържествени послания и символи, изпълнени с духовност. Великденският кръст, свещите, агнето - не просто обикновени традиции, а предмети на почит и духовно обновление. Нека ги разгледаме по-подробно.

Ако трябва да обясним на едно дете какво празнуваме на Великден и какво означават всички символи, свързани с този добре познат празник, задачата би била лесна.

Първо трябва да му кажем, че на Великден честваме Възкресението на Христос и че много от символите на празника - като маслината, гълъбът, яйцето, агнето, камбаните, зайчетата и светлината - напомнят за това чудно събитие, толкова важно за вярващите.

Затова на Великден подаряваме яйца, защото яйцето е универсален символ на нов живот и прераждане. За християните Великден е именно това - празник на новото начало.

Дори великденските зайчета са свързани със символиката на дивия заек, който още в ранните християнски времена е бил асоцииран с Исус. Както заекът сменя цвета на козината си според сезона, така и Исус умира и възкръсва - от човек се превръща в Бог. Ето защо зайците също могат да се считат за символ на Възкресението.

Светлината от великденските свещи също е важен символ на възкресението. Както светлината прогонва тъмнината, така и Исус е светлината, която озарява света и побеждава мрака в човешките сърца чрез Своята смърт и Възкресение.

Гълъбът е символ на мир - както между хората, така и между човека и Бога. Гълъбът е изпратен след Потопа, за да потърси признаци на живот, и чрез него Бог показва на Ной, че вече не се гневи на човечеството. Гълъбът е и символ на Исус - с жертвата си на кръста Той полага основите на нов свят, изграден върху мир и любов.

Маслиновите клони, с които Исус е бил посрещнат в Йерусалим, също символизират мир и празничност, подобно на камбаните, които звънят радостно в неделя сутрин, за да възвестят Възкресението.

За великденското агне ще се спрем малко по-подробно - на традициите, свързани с него, и на неговата символика - и ще се опитаме да разберем откъде идва обичаят да се яде агнешко за Великден.

Снимка: iStock by Getty Images

Великденското агне: символ и традиция

На едно дете можем да обясним, че агнето винаги се свързва с Исус. Той често е сравняван с кротко и добро агне, което се жертва заради всички хора.

Символиката на агнето е, разбира се, по-дълбока и присъства още в Библията преди появата на Исус. Агнето винаги е било смятано за най-чистата и красива жертва, предназначена да бъде принесена на Бога.

В Новия завет образът на Исус се слива с този на агнето. Както агнето е жертвено животно, така и Христос се жертва за спасението на човечеството - невинен и чист.

Невинността и липсата на вина са в основата на символиката на агнето в християнството. Затова това животно символизира и апостолите, и всички мъченици.

След Възкресението Христос утвърждава своята победа. Оттук произлиза и средновековната иконография на Триумфиращото Агне - с глава, обърната назад към стадото с любов и грижа, и с преден крак върху знака на кръста, сякаш призовава тези, които желаят да го последват по пътя на вярата и спасението.

Не е случайно, че Църквата избира агнето като символ на Исус - в този образ слабите и смирените са издигнати над силните и властните.

Агнето е и символ на духовната светлина - точно тази светлина води стадото от вярващи през тъмнината на нощта.

Снимка: iStock by Getty Images

Защо ядем агнешко на Великден?

За много вярващи яденето на агнешко на Великден всъщност не е християнска традиция. В Евангелията не се споменава за жертвоприношения, които да оправдаят убиването на животно. Единственият, който се е пожертвал за спасението на хората, е самият Исус.

Традицията идва от юдаизма. За евреите Пасха (Песах) е празник на освобождението от робството. Юдейската традиция да се яде агне напомня за кръвта от агне, с която са били помазани вратите на еврейските домове в Египет, за да бъдат пощадени първородните им синове от "ангела на смъртта". За юдеите агнето на Пасха има жертвена стойност, но със съвсем различно значение в сравнение с Новия завет. Жертвоприношенията в храма са били с козли, но агнето става символ на избавление от робството в Египет.

Традицията да се коли и яде агне вероятно се е утвърдила по-късно в юдейската култура. Пасхалното агне се принасяло на 14-ия ден от месец нисан, а месото трябвало да се изяде в същата нощ като част от Пасхалната вечеря.

Както се казва в Изход 12:8:

"Да ядат месото още същата нощ - печено на огън; с безквасен хляб и горчиви треви да го ядат. Да не ядете от него сурово, нито варено във вода, а само печено на огън - с главата, краката и вътрешностите му."

Безспорно е, че агнето е символ на чистота и крехкост на живота в много култури, включително и в юдейската. Чрез него вярващият предлага нещо красиво, чисто и ценно на Бога.

В християнството обаче самият Исус се отъждествява с великденското агне. Дори самите евангелисти го представят така:

"Ето Агнецът Божи, който взема греха на света!" (Йоан 1:29) - така Йоан Кръстител разпознава Исус, предричайки неговата съдба и жертвена роля.

Християните отбелязват смъртта и възкресението на Христос, като жертват агне и ядат от месото му. В този смисъл агнето се възприема като Тяло Христово. Затова яденето на агнешко за Великден е начин за вярващите да приемат Христос и Неговата жертва в себе си.

Има връзка между юдейското пасхално агне и образа на агнето в Новия завет, който съвпада с фигурата на Исус. Не е случайно, че Христовата смърт се случва в навечерието на еврейската Пасха - точно тогава, когато по традиция се е принасяло пасхалното агне.