Малцина знаят коя е Анка Ламбрева, но тя е жената, която пренебрегва всички правила и предразсъдъци, за да опознае и изследва света

Анка Ламбрева е име, което днес малцина познават, но нейната история заслужава да бъде помнена. Тя остава в историята като първата българска жена, осъществила околосветско пътешествие, и доказва, че ограниченията, наложени от времето и обществото, не могат да спрат свободолюбивия дух.

По повод 130-годишнината от рождението ѝ Мария Деянова, директор на Историческия музей в Карлово, разказва за тази необикновена личност. Анка Ламбрева е живяла забележителен живот, изпълнен с впечатляващи пътувания. Родена в Карлово на 22 февруари 1895 г. - градът на Апостола, тя носи в себе си същата решителност и воля за свобода, които са присъщи на великите личности от този край, казва Деянова пред БНР.

Снимка: Исторически музей, Карлово

Преди 100 години ролята на жената в обществото е била съвсем различна. Не е било прието жена да пътува сама, да участва в обществени събития или да се появява сама на обществени събирания. Въпреки това Анка Ламбрева не само нарушава тези стереотипи, но и оставя ярка следа в историята. Тя е първата българка, която прелита Ламанша със самолет, кара мотоциклет и се впуска в пътешествия, които биха били предизвикателство дори за мъжете на нейното време. Хората не я възприемат като ексцентрична личност, а по-скоро се възхищават на нейната ерудиция и силен дух.

През 1928 г. тази млада българка се качва на параход, за да отплава до другия край на света. Надарена със смело сърце и с жаден за познания дух, тя започва своя приключенски живот, изпълнен с откривателства, с алтруистични жестове и с патриотизъм - но не под строй и с веенето на трибагреник, а с искрени дела от чиста и дълбока обич към родината.

Снимка: личен архив

Животът на Анка Ламбрева не бил лесен. На 12 години Анка остава сирак и е принудена да се грижи за братята си и сестрите си. Това обаче не я спира да се запише в Пловдивската гимназия, работейки в същото време като слугиня, за да се издържа. "На улицата ще спя, под фенера ще чета, но пак ще завърша", зарича се тогава тя. И наистина успява.

Мечтата ѝ е да стане лекар, затова заминава за София, където учи медицина година и половина, като едновременно с това работи, за да се издържа. След смъртта на родителите си се връща в Карлово, където става учителка, за да подпомага семейството си. 

Един ден, на разходка в Пловдив, тя среща своя позната, от която научава, че у тях се е настанил мисионер американец, който набира студенти за медицинския университет в Цариград. Анка получава дар от съдбата - одобрена е, въпреки, че не отговаря на изискванията да знае отлично английски и да покаже лице, което да гарантира за нея.

"Даже не знам как звучи английският. Колкото до гарант, не бих се унижила да ме препоръчват. Това съм само аз, която се познава най-добре", казва тогава дръзкото момиче.

Анка печели стипендия за обучение в Американския колеж в Цариград и бавно поема по пътя на своята мечта. Но след като правителството на Кемал Ататюрк закрива колежа, тя завършва училището за милосърдни сестри и започва работа в болница край Босфора. Именно там тя прави най-ценното си запознанство, което коренно ще промени съдбата й − една нощ Анка спасява живота на пациент, който не ще забрави на кого дължи това свое най-голямо щастие.

Години по-късно той ѝ изпраща билет и покана да посети Нова Зеландия, за да се грижи за болната му дъщеря. Анка Ламбрева приема предложението и се качва на парахода - така започва нейното първо околосветско пътешествие. Това е само началото на нейната история, изпълнена с приключения, срещи с различни култури и доказателство за силата на човешкия дух.

Анка Ламбрева тръгва към град Дънидин. След няколкомесечно пътуване, по време на което посещава Египет, Индия, Цейлон и Австралия, тя пристига в Нова Зеландия. Интересен факт е, че там прекарва няколко месеца в джунглата, където живее в едно маорско племе и се сприятелява с вожда му.

Оказва се, че милосърдната сестра е първата регистрирана българка, стъпила в тихоокеанската страна. Водена от патриотичен дълг, Анка Ламбрева изнася множество беседи, за да разкаже за българската история и култура. Всички големи вестници публикуват статиите й "Непознатата България", а сър Ж. М. Томпсън, професор по философия, в писмо до нашето правителство я нарича "Любимка на цялата страна". Всички са възхитени от "тази руса, талантлива и красива българка". Тъй като трудно произнасят името ѝ, я наричат Мис България.

Статиите "Непознатата България", които тя публикува в Нова Зеландия, са получени от нашето Външно министерство, което ги изпраща в своите легации по света, преведени на френски, за да се популяризира България.

Завладяна от носталгия, през 1929 г. Анка Ламбрева потегля за родината, завършвайки първото си околосветско пътешествие. Този път се спира на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа, Съединените щати и Америка, Англия. За съжаление, историографите все още не са намерили достоверни разкази, свидетелстващи за полета й над Ламанша, осъществен през същата година.

Но доказателството, че Анка Ламбрева е първата българка, а много вероятно и първата жена в света, прекосила протока със самолет, се крие в снимка, на която тя позира пред аероплана.

Снимка: личен архив

Второто й околосветско пътешествие ще я накара да обиколи 42 държави, да поднесе букет от рози облечена в народна носия на легендарния борец Дан Колов в Париж, да кара мотор, да язди кон, да се разхожда върху камила, да се установи в Иран.

"Навсякъде, където пътува като пътешественик, а понякога и като фотограф, Анка Ламбрева се изживява и като самарянка - казва още Делян Момчилов. автор на книгата "Българите − забравените постижения" - Във всяка държава, в която се застоява малко повече, тя дава своя доброволчески труд и полага усилия, за да облагороди средата на местното население."

Снимка: личен архив

В Иран тя става болногледачка, по нейна инициатива се построяват нови къщи на мястото на глинените колиби в селата, прокарва се водоснабдителна система, създават се болници, училища, културен център. Но тъй като Втората световна война я заварва от противниковата страна на съюзниците според българския й паспорт, Анка Ламбрева е изпратена в концентрационен лагер в Ливан. Там тя се грижи за ранени пленници, един от който се оказва бъдещият й съпруг - персиецът с благородно потекло Райян Ахмад Дин. След войната двамата заживяват в Иран и продължават да пътешестват по света.

Двамата с Райян са освободени от лагера през 1943 г. Завръщат се в Иран, където нейният персийски принц притежава 12 села, 3 от които тя вече е получила като сватбен подарък.

От 1957 до 1964 г.  двамата със съпруга й посещават Ливан, Сирия, Италия, Швейцария, Китай, Япония, Цейлон, Виетнам, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Фиджи и Самоа. Осиновяват син, когото наричат Килмарс. Тримата пътуват заедно, а Анка сбъдва и мечтите си да посети Япония и Швейцария.

Снимка: архив

"Анка Ламбрева не е намерила лекарство срещу рак, нито е направила някакво невероятно научно откритие - обобщава нейния живот Делян Момчилов. - Но тя остава в историята със своя пример, със силата си и със стремежа си - защото в началото на 20-и век, когато жените по света дори не са имали правото да гласуват, тя успява два пъти да обиколи света. Есенцията на нейната история се крие в това, че човек има ли желание, ще намери и начин, въпреки условията."

След смъртта на своя съпруг през 1970 г. Анка Ламбрева се завръща, за да прекара последните си дни в родното Карлово.

Роднините ѝ си спомнят, че е била много активна - пишела много. Не можела да си намери среда обаче в Карлово, което донякъде ѝ тежало. По думите на неин родственик, вкъщи тя не ходела боса или по чорапи, а винаги с обувки на 8 см ток (а вече е била над 70-годишна). Когато обаче ходела на гости при други близки, не искала луксозни приеми, вместо това предпочитала да я нагостят с карловски фасул с много червен пипер, разказва се във филма за Анка на БНТ "Кралицата на Южните морета".

В пътеписите ѝ в книгата "Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета" тя описва богатия си на авантюри, но и на смисъл живот. На 81 г. тя си отива и е погребана до своите родители в изпълнение на последната й воля.