В Националния етнографски музей можете да видите пътуващата изложба "Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите" по проект на Европейския парламент, реализиран от Дома на европейската история в Брюксел, предава БТА. 

Вицепрезидентът Илияна Йотова и директорката на Дома на европейската история Констанс Ицел (Снимка: Милена Стойкова/ БТА)

Изложбата бе открива още през лятото открита от директора на Дома на европейската история - Констанс Ицел, директора на ИЕФЕМ - БАН, проф. д-р Владимир Пенчев, гл. ас. д-р Иглика Мишкова - и.д. зам.-директор на ИЕФЕМ - БАН и Йоанна Урбанек - куратор на изложбата.

Министърът на културата Найден Тодоров и директорката на Дома на европейската история Констанс Ицел(Снимка: Милена Стойкова/ БТА)

Сред официалните гости на откриването бяха и вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, Нанси Шилър - президент на Фондация "Америка на България", представители на дипломатическите мисии, на културни и образователни институции и др.

"Истина или лъжа" разглежда хронологично шест теми: Власт и молитви, Опознаване на света, Обединяване и разединяване, Борба с войната, Фалшификати и богатства, Епоха на "постистината" (Снимка: Милена Стойкова/ БТА)

Изложбата, чието оригинално заглавие е "Fake (f)or Real", представя различни фалшификации в исторически контекст. Важно място в нея заемат обстоятелствата, обясняващи причините, интересите и мотивите, които са били влагани. Обърнато е внимание и на влиянието, което са оказали различни видове фалшификации върху очакванията, ценностите и вярванията на хората и как са били развенчавани.

"Истина или лъжа" разглежда хронологично шест теми: Власт и молитви, Опознаване на света, Обединяване и разединяване, Борба с войната, Фалшификати и богатства, Епоха на "постистината". Разказаните истории са подкрепени с множество примери и визуализирани чрез артефакти, голяма част от които са от колекцията на Дома на европейската история.

Вицепрезидентът Илияна Йотова и директорката на Дома на европейската история Констанс Ицел (Снимка: Милена Стойкова/ БТА)

В експозицията присъстват повече от 100 обекта - произведения на изкуството, фотографии, документи и карти, съдържащи въображаеми територии, описания на магии, подправени биографии на християнски светци, фалшифицирани произведения на изкуство и потребителски стоки.

Експозицията включва и интерактивни пространства, в които посетителите, чрез игри и видео материали, могат да влязат в амплоато на проверяващи фактите, сблъсквайки се с трудната задача - да разберат кое е истина и кое лъжа; какво може да бъде публикувано и какво не.

"Изложбата проследява линията на фалшификациите в исторически контекст. Има много предмети, които са свързани с конкретните фалшификации, но имаме и много предмети, които по-скоро подкрепят историята за фалшифициране", каза пред БТА Тотьо Христов от Националния етнографски музей - БАН.

Сред експонатите има произведения на изкуството, фотографии, документи и карти, описания на магии, подправени биографии на християнски светци, фалшифицирани произведения на изкуството, потребителски стоки.

Един от тях е Константиновият дар - фалшификат, който католическата църква използва в продължение на столетия, за да обяснява своята политическа власт над управляващите централно- и западноевропейските държави. Има редица копия - това, което ние тук сме показали, е от IX век, обяснява Христов.

Друг пример е книгата на Джордж Салманазар, която отново е фалшификат, изработен в началото на XVIII век. Той цели да убеди английското общество за съществуването на култура в днешен Тайван, която всъщност тогава не съществува, разказва още експертът.

"Бих казал, че има няколко акцента. Смисълът на тази изложба е посетителят да мине от нейното начало, да се запознае, да кажем, с периода на Римската империя, след това да мине в последващия средновековен период, великите географски открития, свързаните с тях отново фалшификати и да отиде в днешно време, където живеем във времето на постистината, във времето, където много лесно се фабрикуват фалшиви новини.

Но отново технологиите днес го позволяват.

Едно време не е имало същото количество фалшива информация, както е днес, но е съществувала такава по начините, които да убеждават тогавашните общества в определени митове", обяснява още Тотьо Христов.

Изложбата, чието оригинално заглавие е "Fake (f)or Real", представя различни фалшификации в исторически контекст (Снимка: Милена Стойкова/ БТА)

Българският принос

Българският принос е в две линии. Първата е с фалшиви новини, циркулиращи в България в последните години, и в които доста хора днес вярват и не поставят под съмнение. "Обикновено държа да кажа, че те са свързани със създаване на големи абстрактни полета - тип Запада или Изтока, като това са едни понятия, които всъщност значат много и същевременно не значат нищо. Целта им е да бъдат използвани като манипулация", казва Христов.

Той отбелязва, че другият български принос се свежда и до място, където е дадена трибуна на хора, преживели лагера в Белене.

"Нещо, което е факт, случил се по време на комунистическия режим в България.

Но същевременно все още не е тема, която се дискутира изключително сериозно, и като че ли мисля, че не е тема, с която много хора са запознати в България, макар да е нещо, което е ясно още преди падането на комунистическия режим. Особено 90-те години се използва изключително активно и влиза в обръщение в обществения живот. Но в един момент като че ли има едно подценяване на факти", обяснява Тотьо Христов.

В последната част от изложбата е поставен екран, показващ хора, преживели лагера в Белене. "Нещо, което е изключително докосващо, доколкото са представени с техните истински истории и битието им във въпросния лагер", казва Христов.

Според него няма "замитане под килима" на темата за лагера в Белене, а по-скоро, се представя като маловажно. "Има някаква форма на релативизация - щом е съществувало някъде другаде, значи в България е редно да съществуват и няма нищо нередно в това. А всъщност не е така. Където и да е съществувал този или подобен тип лагер, те трябва да бъдат осъдени", казва екскурзоводът.

Експозицията се реализира с финансовото съдействие на Фондация "Америка за България" и с подкрепата на Столична община, и се посвещава на 155 години от създаването на Българската академия на науките. Изложбата ще гостува в Националния етнографски музей до 20 октомври 2024 г. Рекламни материали за нея можете да намерите в сайта на Националния етнографски музей.

Фалшификатите в съвременния свят

"Тъй като днешното общество произвежда и купува изключително много продукти, една огромна част от тях са фалшификати. В изложбата са показани няколко примера в три категории фалшификати: истински (направени да изглеждат като оригиналните), очевидни (при които е видимо, че са имитация) и етични (свързани с предмети, които хората искат да притежават, но не искат да бъдат убивани животни, например)", обяснява Христов.

Той уточнява, че екипът на изложбата е трябвало да поиска за всеки един от предметите разрешение от фирмата, която го произвежда. "Можем да се замислим колко е "лесно" на една фирма, която произвежда фалшификати, да каже: Да, да няма никакъв проблем да сложите наш продукт. Но така или иначе се справят с този проблем и в момента имаме няколко много хубави примера за истински фалшификати", казва той.

Снимка: Милена Стойкова/ БТА

Ролята на социалните мрежи

Аватар, който следи движенията на ръцете на посетителя и събира цветни балони, циркулиращи около него, е друг интерактивен обект в изложбата.

"Една от последните зали е свързана с много актуален проблем, тъй като ние всички под някаква форма сме свързани със социалните мрежи днес. Но това, което се случва е, че голяма част от нещата, с които сме заобиколени, са такива, каквито ние искаме да чуем, а не информация, на която по някакъв начин целта е да ни опровергае. И по такъв начин ние се поставяме в балон със сходни интереси", разказва експертът.