Цели 70 години не поставят в оригинал операта му "Иван Сусанин"

Някой беше написал,, че "руската наука започва с Ломоносов, поезията - с Пушкин, а музиката - с Глинка". Последният е смятан за баща на руската опера. Тогава, се питаме, защо неговият шедьовър - операта "Иван Сусанин" потъва в забрава след революцията? Очевидно идеологическите догми винаги са повлиявали и на отношението към изкуството.

Идва, обаче, 1939-а и операта на Глинка отново влиза в репертоарите на най-големите театри в страната. Е, с преработено либрето, разбира се. И чак след още 50 години - през 1989-а е играна в Русия в оригиналната си версия, както е по автора си.

Един любопитен факт - самият Шаляпин изпълнява арията на Сусанин на 22-годишна възраст в Мариинския театър. Но, да се върнем към оперите на Глинка. Противоречива съдба има и операта му "Руслан и Людмила". Според някои, защото самият Николай I си тръгнал демонстративно от салона посредата на премиерата й.

Светските слухове от онова време търсят причината в сюжета на операта, който можело да бъде схванат и като намек за увлечението на императора по съпругата на Пушкин. Е, излизането на Николай I от представлението всъщност засилило тези слухове, но скандалът се отразява и на мнението на критиката за творбата.

Глинка преживявал тежко премиерите на творбите си. За това допринасяло и лошото му здраве. Боледувал още от дете. Някои считат, че състоянието му било нещо като "генетично наказание", произхождащо от факта, че родителите му били втори братовчеди. Всички момчета в семейството на Глинка имали лошо здраве. Музикантът имал 10 по-малки братя и сестри, от които само трима оцеляват - сестрите му Мария, Людмила и Олга.

От биографията на Глинка знаем, че композиторът бил толкова привързан към майка си Евгения Андреевна, че докато пътувал, постоянно й пишел писма. Дали заради тази привързаност към майка си и сестрите си, но Глинка признавал, че се чувства най-сигурен в женска компания. Освен това смятал, че има повече почитатели сред дамите, отколкото сред мъжете.

Глинка, като младеж, с майка си и сестра си, неизв. автор / Източник: Дом-Музей на М.И. Глинка

Глинка бил романтичен и влюбчив, и в същото време - изключително несигурен. Тази негова черта ще изиграе фатална роля в живота му.

Ето защо: Глинка се жени за 17-годишна девойка, "не много романтична, повече практична".

Глинка, със съпругата си Мария / Източник: Дом-музей на М.И.Глинка

В началото плаха, Мария Петровна доста се обиграла по време на брака. Станала взискателна към съпруга си и истинска прахосница. Прославила се също така като "палавница" в светските среди - завъртяла роман с офицер.

Глинка бил наясно с всичко това, но сякаш не му отдавал особено значение. Бил хладен към жена си.

Истинската и голяма любов на композитора пламнала отведнъж, силна като факел. А жената, която събудила пламенните му чувства била същата, възпята от приятеля му Пушкин - А. П. Керн - Анна Керн.

По-късно, обаче, той ще се влюби в дъщеря й Екатерина.

Портрет на Анна Петровна Керн / Източник: Дом-Музей на А.С. Пушкин

Дали заради възрастта на девойката - тя била на 21, а той на 40, или пък заради едно писмо на майка му, в което тя го предупреждавала, че още е женен и ще стане за смях, но Глинка обръща гръб на Екатерина, въпреки че тя вече била бременна и той бил наясно, че пред нея няма друг избор, освен да се отърве от детето им.

Така че още преди да се разведе с жена си, тъй като бракоразводното дело се проточило, Глинка претърпял две съкрушителни раздели - с майка и дъщеря Керн. Душата му останала "опустошена отвътре", както се изразява един от биографите му. Повече не се жени, не оставя поколение.

Портрет на Екатерина Керн, незв. художник / Източник: Дом-музей на М. Глинка

От този "жесток роман" остава един романс, написан от Глинка през пролетта на 1840-а по стихотворението на Пушкин "Я помню чудное мгновенье...". И ако Пушкиновото стихотворение е посветено на Анна Керн, то романсът на Глинка е вдъхновен от дъщеря й Екатерина.

И като споменахме за този романс, нека подчертаем, че Глинка е известен не само с оперите си, но и като майстор на романсите. Едновременно с работата по "Руслан и Людмила" той написва няколко романса и вокалния цикъл "Сбогом на Петербург".

Монументът на Глинка в Санкт-Петербург

Композиторът оставя малък брой, но впечатляващи музикални творби. Признат е за първия руски класически композитор. Произведенията му са пропити с патриотизъм и благородство. Той е истински рицар на музиката, а също и достойна личност в живота, макар историята с Екатерина Керн да оставя в нас друго, нелицеприятно впечатление.

Михаил Иванович Глинка (1804-1857)

Някои биографи на композитора казват, че се е родил под трелите на славей, в ранното утро на 20 май (1 юни)1804 година в Новоспаское, Смоленска област. Глинка е потомък на старинна полска благородническа фамилия от полско-литовското кралство, съществувало до приобщаването си към Русия във войната през ХVІІ век. Прадедите на Глинка приели православието и руското поданство, запазвайки дворянските си привилегии, гербове и земи, така че родът останал богат.

Детството на Глинка минава в семейното имение в Новоспаское, където бъдещият основоположник на националната руска композиторска школа отрано попива характерните черти на руската фолклорна песен. Но същевременно слуша и пиеси от европейската класика, изпълнявани от частната капела на своя вуйчо. Гувернантката му го научила да свири на пиано и цигулка, както и на любов към италианската песен. Именно тя го запознала по-късно и с Пушкин, с когото Глинка остава приятел до смъртта на поета.

Михаил Иванович Глинка (1804-1857), Източник: Архив на Съюза на композиторите на Русия

Глинка минава през държавна служба по настояване на баща си, но от 1828 година изцяло се посвещава на музиката. През 30-те се запознава с великите си съвременници Белини, Доницети и Менделсон. В Италия изучава известния вокален стил белканто. По-късно заминава за Берлин, за да учи композиция при немския теоретик Зигфрид Ден.

След критиките по адрес на операта му "Руслана и Людмила", композиторът се дистанцира от обществения живот на Русия разочарован и предприема поредица от пътувания из Европа - в Испания, Франция, Полша и Германия. При редките си завръщания в родината, преподавал вокално майсторство на певци в Санкт Петербург.

В края на живота си написва своите автобиографични" Бележки ". След тежка пневмония умира на 15 февруари 1857 година, само на 52. Смъртта го покосява в Берлин, по онова време Кралство Прусия. След три месеца една от сестрите му пренася тленните му останки в Санкт Петербург.

Санкт Петербург изиграва огромна роля в живота на композитора. За пръв път той отива там през 1917 година с родителите си. Настаняват го в т. нар. Благороден пансион (Първа Санктпетербургска класическа гимназия) при Педагогическия институт. В Петербург Глинка взема уроци от видни музиканти, сред които бил ирландския пианист и композитор Джон Филд; изучава западноевропейската музикална класика, композира.

Когато по-късно след години се завръща в Русия, имал вече идеята да създаде руска национална опера. Спира се на преданието за Иван Сусанин - патриотичен герой, пожертвал живота си за царя. По тази причина една и съща опера иима две заглавия - "Иван Сусанин" и "Живот за царя". За пръв път операта е поставена на сцената на Петербургския Болшой театър на 9 декември 1836 година. Успехът не остава незабелязан и Глинка бива назначен за капелмайстор на Придворната певческа капела, която ръководи в продължение на две години.

Премиерата на втората му опера - "Руслан и Людмила", по мотиви от Пушкин, се провежда пак в Петербург, на 9 декември 1842 година, но както вече споменахме, критиката не се отнася ласкаво към автора й, и затова Глинка предприема пътуванията си до Франция и Испания.

В Париж Берлиоз дирижира откъси от негови произведения и написва положителна рецензия, което внася светъл лъч в разочарованата душа на композитора, но той не се връща в Русия. Установява се да живее в Париж. След две години се премества в Берлин, където през 1857-а умира.

Гробът на Глинка в Тихвинското гробище в Санкт Петербург

След смъртта на Глинка неговите две опери са обект на дискусии в музикалната преса на родината му, докато творбите му за оркестър се изпълняват при огромен успех в чужбина. Навън стават много популярни и две от "испанските" му творби - "Нощ в Мадрид" (1848, втора редакция - 1851) и "Арагонская хота" (1845). Глинка композира в чужбина много творби за вокал и пиано (песни, романси, арии, канцонети), вокални етюди, както и някои камерни произведения, в това число два струнни квартета

В Русия неговата "Патриотична песен", вероятно писана за конкурс за национален химн през 1833 година, наистина става национален химн на Русия през периода 1990 - 2000 година. Както вече става ясно, голямото признание на композитора идва посмъртно. Репин рисува известния му портрет 30 години след смъртта му. Операта му "Иван Сусанин" чака 72 години, за да бъде поставена в оригинал на руска сцена.

Портрет на Михаил Глинка, худ. Иля Репин, 1887 г.

Днес в Петербург има статуя на Глинка. Неговото име носят три руски консерватории. Малка планета, открита през 1973-та, също носи името на композитора.

Почитта към него е безспорна. От 1884-та до 1917-а година в Русия е връчвана премия на името на композитора, а от 1966-а до 1991- ва година премията се е връчвала ежегодно като Държавна премия на РСФСР, на името на Михаил Глинка.

Еми МАРИЯНСКА