Стефка Костадинова превърна комитета в туристическа агенция за лично ползване

ИЗТОЧНИК: НОВСПОРТ

Българският спорт направи своя избор! И той е Весела Лечева да бъде председател на Българския олимпийски комитет. Така приключи една ера. Ерата на Стефка Костадинова, която управлява 5 мандата или 20 години. Това я прави третият най-дълго управляващ председател след генерал Владимир Стойчев (30 г.) и Иван Славков (23 г.). Тя наследи именно Батето, след като той бе изключен от Международния олимпийски комитет и ако беше избрана отново и изкара целия си мандат щеше да го надмине.

Но дългогодишното управление на Костадинова няма да се запомни с почти нищо положително. По нейно време БОК се превърна в туристическа агенция, чиято основна роля беше да прави далавери при купуването на самолетни билети за олимпийците ни. И въпреки че в България правомощията на Олимпийския комитет са ограничени, при желание има как да се работи за популяризиране на спорта и олимпийските принципи, включващи взаимно разбирателство в дух на приятелство, солидарност и честна игра.

За 20 години нищо такова не се случи. БОК се използваше в лична полза и за обслужване на лични интереси. Костадинова го напълни и с индивидуални членове в опит да си осигури гласове. И провеждаше едни безсмислени младежки фестивали, с които точеше стотици хиляди от държавата.

Последната капка достойнство Стефка Костадинова загуби, когато след избора на Лечева извика полиция да запечата част от офисите на Олимпийския комитет. С което изненада дори верния й до преди часове генерален секретар Белчо Горанов, който посмени тона след Общото събрание.

След изключването на Иван Славков като член на МОК България загуби влиянието си в Международния олимпийски комитет. Ние просто бяхме вън от играта. Стефка Костадинова дори не направи опит да ни върне в нея. А можеше, защото е знаменит и международно признат и уважаван спортист. Но за съжаление се превърна в пореден пример как от отличен атлет може да се превърнеш в провален ръководител. Тя не опита да стане член на МОК и страната ни отново да има представител там. Дори доскорошният й приятел Васил Божков се пошегува преди дни, че това няма и как да стане, защото в МОК не говорят български, намеквайки за незнанието на чужди езици от Костадинова. Из спортните среди пък се шушука, че когато й предложили да стане зам.-председател на Държавната агенция за младежта и спорта тя попитала: „А трябва ли да ходя на работа“.

А Стефка Костадинова не ходеше на работа и като председател на БОК. Тя се появяваше от Олимпийски игри на Олимпийски игри. Имаше два телефона. Един официален, който или беше изключен или не вдигаше на непознати номера между Игрите и един таен, който знаеха много малко хора. Когато Олимпийските игри бяха неуспешни, тя се скриваше.  Когато пък бяха добри за България, правеше всичко възможно да си припише заслуги. А истината е, че дали успешни или не, Българският олимпийски комитет няма нищо общо с резултатите на спортистите.

Най-фрапантен беше случаят, когато на третия ден от Игрите в Рио де Жанейро през 2016 г. Стефка Костадинова се направи на контузена и отлетя. Но не към България, а към Карибите заедно с Васил Божков и Слави Бинев. В същото време тогавашният спортен министър Красен Кралев, който беше претърпял тежка операция на коляното беше до нашите на всяко състезание с българско участие.

Но освен, че не направи опит самата тя да се позиционира по-тежко в олимпийското движение и да стане член на МОК, Костадинова пречеше на други българи, които искат да намерят място там да го направят. С ясната идея, че това би могло да разклати поста й при следващи избори. И в крайна сметка това й изигра лоша шега.

Нещо повече – бездействието на Олимпийския ни комитет накара федерациите сами да се обединят и да създадат асоциация, която да брани правата им. Функция, която БОК би следвало да изпълнява. И още в този момент светна червената лампичка, че спортната ни общност готви промяна.

Как Стефка Костадинова се задържа толкова дълго като председател на Българския олимпийски комитет е загадка, но и не съвсем. Първият път след изритването на Иван Славков, спортната общественост я предпочете пред олимпийската шампионка Светла Оцетова, вероятно разчитайки на огромната й спортна визитка. При следващите два избора, благодарение на огромната си популярност като спортист и множеството си познанства и умението си да се върти според вятъра тя успя да получи подкрепа извън спортните среди, с която да запази поста си. Това отчая опоненти й и за последните си два мандата тя нямаше конкурент за поста.

Но дори по време на последното събрание, на което Весела Лечева спечели срещу Стефка Костадинова, се видя разликата между двете. Костадинова сякаш усещаше на къде вървят нещата. Отпиваше нервно вода, въртеше се, направи хаотично кратко изказване без никакви послания. Докато Весела Лечева раздаде на делегатите презентация с идеите си, след което детайлно ги представи от трибуната.

Начело на БОК са били велики имена в българската история. Първият е полковник Евтим Китанчев, след това е легендарният дипломат Димитър Станчов и преди генерал Владимир Стойчев е друг военен - генерал Велизар Лазаров. Станчов, Стойчев и Иван Славков са били членове на МОК, а другите за България са Димитър Цоков и Стефан Чапрашиков. Като спортист Стефка Костадинова е много над всеки един от тях! Но като ръководител е много далеч и дори е малко срамно за българския спорт, че й позволи да нареди името си до техните и то с невероятните 5 мандата и 20 години начело на БОК!

Сега остава да пожелаем успех на Весела Лечева и да вярваме, че тя ще върне енергията в българския олимпизъм и ще осъзнае ясно какви са функциите на Българския олимпийски комитет. Ще насрочи една хубава проверка на дейността на предшественичката си, а след това ще влезе силно в ролята си и ще се възползва в максимална степен от възможностите, които БОК може да реализира за развитие на спорта ни.