Панко Анчев

Малкович, директорът на Народния театър Васил Василев и всички български либерали и постмодернисти се мъчат да вкарат проблема с постановката на пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човека“ в обсега на естетиката, изкуството и творчеството. Но този проблем си е чисто политически и не може да бъде друг, когато тази пиеса се поставя в България – дори и да не е на сцената на Народния театър. Самият факт, че български актьори играят на българска сцена за български зрители пиеса, която поставя под съмнение българския войник от фронта на Сръбско-българската война, отвежда иначе естетическия случай в сферата на политиката. Защото за българите това не може да бъде нещо друго, щом се засяга неговата нравственост, драма и горчива съдба, а се намират хора в България, за които тази съдба е нещо различно. А като добавим и датата на премиерата, случаят става пределно ясен.

Въпреки че директорът на театъра се прави на „ни лук ял, ни лук мирисал“ и не знаел каква е тази дата, освен че на нея се отбелязва годишнината на Руската революция от 1917 г.  

Но те се мъчат да вкарат опонентите си в естетическа среда, за да могат после сами да излязат от нея и да се разпищолят в политиката, като наричат протеста и недоволствата цензура. И да се бият в гърдите, че не можели да си позволят да цензурират пиесата на Бърнард Шоу, като я редактират, съкращават и прочее. 

Обаче могат да се гаврят с чувствата на народа и да разчитат на неговата доброта и уморено безразличие, за да не забелязва коварствата им. 

Колкото и да ругаят протестиращите и техния протест, определяйки ги като безпросветни, необразовани, комплексирани и т. н., те не можаха да ги подлъжат с хитрините си. Хората видяха омразата в очите и думите на тези българомразци и българопродавци и им го казаха, че са такива. А пък Малкович ги кани да дойдат и да гледат, за да се забавляват с героите българи. Покрай забавлението може и да осъзнаят, че са такива, каквито са в пиесата. Нали това е целта на постановката. Но всичко отгоре на самият Малкович му харесвало това, което е направил. Нали му е бащиния и той се забавлява в театъра. 

Трябва да признаем, че цялата интрига около постановката на  „Оръжията и човека“ е добре измислена и е част от една нова офанзива срещу националното съзнание и националната държава. Не случайно клакьорите му го хвалят до небесата, определят режисурата като оригинална, блестяща, остроумна. И се чудят как публиката не харесва постановката и  ругае режисьора, директора и театъра. 

Този път целта се постига не както досега с теоретични постулати или с лансиране и награждаване с награди и хонорари на съмнителни български автори, отговарящи на критериите на чужди фондации и идеолози. Или с преводи на книги и филми с лековато съдържание и насилия. Тези средства бяха изцяло успешни. Но навлизаме в ново време, в което са нужни други начини, за да се приспива националното съзнание и се насаждат псевдоценности и национални комплекси. Сега се изопачава националната история, фалшифицират оценки на цели исторически периоди, профанират се герои и исторически личности.

Особено внимание се отделя на притъпяването на социалните реакции, протестите срещу системата и властта, съмненията в правилността на държавната политика. 

В тази поредица на коварния замисъл въпросната постановка се вписва идеално. Идеален е изборът на постановчика, както и на сцената. 

Главните идеолози и изпълнители на театралната постановка се правят, че ни лук са яли, ни лук са мирисали. Но пък са работили с любов над нея и с любов посрещали зрителите си. Направо да се разплачеш!

Слушаш ги и се чудиш: какво изкуство е това ваше изкуство, защитници и символи на демокрацията, и каква цензура ви мъти главите,  войни на сатаната!