Първата целувка

За да разберем дали посещението на Джорджа Мелони при Доналд Тръмп е минало добре, сравнително добре или зле, трябва да знаем какво същност отиде да прави тя във Вашингтон. Но никой не знае, защото тя не каза. Явно единственият успех е, че Тръмп, за разлика от това, което направи със Зеленски и Нетаняху, не й се скара.

Но ако е искала да се превърне в мост между САЩ и ЕС в преговорите за митата, то тя не успя: Тръмп вече беше декларирал, че иска да се занимава с ЕС като цяло и когато го направи, със сигурност няма да е с нея, а с Комисията Фон дер Лайен. Ако искаше да го покани в Рим за още едно дефиле със сменени роли, просто трябваше да му се обади. Ако искаше да получи похвала за това колко е добра, колко е изключителна, как е най-верният съюзник в ЕС, тя вече я беше получила: свен Орбан, единственият европейски премиер, който има значение, е тя. Но ако е искала да получи преференциални мита за Италия, към този момент не успява. Тръмп го каза, не го е убедила.

Всъщност Тръмп е този, който получи всичко и дори повече от Италия. Много повече от очакваната целувка по задника: 10 милиарда евро италиански инвестиции в САЩ, повече военни разходи, повече американски газ и въоръжение. Мелони отстъпи много пред интересите на САЩ, без да спечели нищо за италианските.

Единственият път, когато двете влюбени гълъбчета нарушиха границите на учтивия разговор в Овалния кабинет, беше, когато Джорджа, изглеждаща ужасена от възможната реакция на Доналд, повтори публичната си версия за войната в Украйна: oбичайния рефрен за агресора и нападнатия, сякаш след три години проблемът е кой е започнал войната, а не как да приключи.

Всъщност Тръмп не се съгласи и веднага припомни за споделената отговорност на Байдън и Зеленски ("Не съм му фен, той свърши ужасна работа, войната не трябваше да започва"). 

Архивите на Белия дом пазят снимката на Байдън, който целува главата й именно заради кучешката й лоялност към прокиевската линия без „ако“ и „но“. Страхотното е, че Мелони сега мисли като Тръмп за войната (като всеки, който знае истинската история и може да я разкаже).

Самата тя го казва в деня на руската инвазия в чатовете, публикувани от Джакомо Салвини*: "Стратегията на американските демократи беше грешна. Резултатите говорят сами за себе си... Но сега, когато войната започна, вече не е време за разграничения - със Запада и НАТО,  без „ако“ и „но“.

И го повтори на 1.11.23 г. пред руските комици Вован и Лексус, които й се бяха представили за лидер на държава от Африканския съюз: "Украинската контраофанзива не върви според очакванията… Имаме нужда от изход, приемлив и за двете страни."

 Но Мелони не можеше да го каже публично, в противен случай ще трябва да спре да стои с по един крак в двата лагера: войнолюбивата ос ЕС-Киев и преговорите, насърчавани от САЩ. И накрая да избере интересите на Италия.

Марко Травальо, главен редактор на "il Fatto Quotidiano"

Превод от италиански: Владислав Наков за "Гласове"

* Бележка на преводача: Италианският журналист Джакомо Салвини издаде книгата си "Братя в чата" (каламбур с името на партията на Джорджа Мелони - "Италиански братя"), в която разказва историята на партията на Мелони чрез чатовете на депутати, министри и лидери - от войната срещу Матео Салвини през "отцеубийството на Силвио Берлускони (Мелони започна политическата си кариера като министър в третото правителство на Берлускони) до кавгите между партийни другари с обиди, предателства и хора, които предават тайно новини на медиите. Също така и непубликуваните задкулисни подробности за падането на правителството на Марио Драги и формирането на дясноцентристкото управление през 2022 г., отношението към войната в Украйна, отношенията с Урсула фон дер Лайен и Съединените щати на Доналд Тръмп. Как е възможно партията на Джорджа Мелони от 4% да стигне до властта само за няколко години? Предговорът на книгата е на Марко Травальо.