Трите балтийски държави Литва, Латвия и Естония са официално част от енергийната система на ЕС. С празнични церемонии в отделните столици беше ознаменувано прекъсването на многогодишните окови с Кремъл. За властите е напълно ясно, че пътят, започнат в началото на февруари, е дълъг и тежък. Цялостното синхронизиране ще продължи поне до 2030 година.

Сега на дневен ред стоят два ключови въпроса, които предстои да получат повече яснота по време на регулярната среща на ресорните енергийни министри от ЕС в Брюксел. Единият е искане на трите страни към ЕК да се намери решение за увеличаване защитата и устойчивостта на критичната инфраструктура с помощта съществуващи и/или нови инструменти на ЕС.

Другият важен въпрос е следващите стъпки по изграждането ключов 700 MW далекопровод между Литва, Латвия и Естония, който трябва да бъде пуснат към 2030 г.

Балтийските държави бяха последните три държави-членки на ЕС, чиито електрически мрежи все още съществуваха работещи изцяло в системата на Русия и Беларус. Подготовката по отделянето продължи няколко години. С извоюваната независимост страните планират да ускорят проектите по присъединяване на зелени централи и най-важното ще се осигурят по-ниски крайни цени на електроенергията за потребителите.

Наред с бъдещите зелени проекти, още от първия ден на независимостта, както го определиха 8 февруари, страните се подготвят за засилени саботажи по критичната инфраструктура в Балтийско море. За тази цел те силно ще разчитат на партньорите в европейските институции, сред тях двете Европейски мрежи от оператори на преносни системи за газ и електроенергия.

Случайност или не

Дали е някаква случайност или лошо стечение на обстоятелствата, но фактите говорят, че в района на Балтийско море за последните години драстично се увеличиха случаите на прекъснати кабели. Дежурните заподозрени са Русия и Китай. По данни на латвийското военно министерство в неговите териториални води за година и половина са подредени 11 кабела. Въпреки разследванията - няма доказателства, че Кремъл или Пекин стоят зад авариите. Остава обаче подозрението, че не е случайно.

Черно петно и за България

В размяната на обвинения и лепнати черни петна бе въвлечена и България и корабът "Вежен", който в края на януари бе задържан от Швеция по подозрение за саботаж на оптичен кабел в Балтийско море. Корабът е плавал под малтийски флаг. След неколкодневно разследване плавателният съд бе освободен, а обвиненията - свалени от шведската прокуратура.

Списъкът със случаи като този с нашия кораб е доста дълъг и въпросът за сигурността на инфраструктурата и бъдещето й опазване е обект за сериозен дебат на масата по време на заседанието на Съвета на ЕС и оттам се чака отговори дали НАТО е подготвено да се справи със саботажите в Балтийско море. Ако питате военния министър на Латвия Артас Пабрикс - той е категоричен, че като цяло страните от Алианса не са готови за справяне със саботажа в Балтийско море.

Признание с половин уста

Брюксел също признава за пропуски, които трябва да бъдат решени. Пробойна, която е лъснала още по време на енергийната криза и началото на военната руска офанзива в Украйна. "Имаше пропуски идентифицирани в архитектурата на енергийната сигурност на ЕС, което показва, че Съюзът се нуждае от актуализирана, динамична и по-стабилна рамка за сигурност на доставките, се казва в съобщение с дневния ред на заседанието на енергийните министри на 17 март.

Поради зачестилите инциденти с подводна инфраструктура, Комисията е започнала експертни консултации за подобрение на защитата.

Алиансът нащрек

Макар и да не отговаря директно на нападките, че НАТО не е подготвено на зачестилите атаки на подводна инфраструктура, мерки се взимат и променят.

На 18 ноември, часове след като два комуникационни кабела бяха прекъснати в Балтийско море, 30 кораба на НАТО и 4000 военнослужещи се включиха в едно от най-големите военноморски учения в Северна Европа, наречено Freezing Winds.

След това бе открит нов център в Лондон за сигурност на критичната подводна инфраструктура, който цели да картографира уязвимите места в акваторията на Алианса. В Италия се разработва софтуер, който комбинира данни от радари, сателити и акустични сензори, за да идентифицира подозрителни дейности под вода.

В началото на 2024 в Северно море заработи нова платформа за шпионажи и саботажи. Инициативата е на Белгия, Нидерландия, Германия, Норвегия, Великобритания и Дания, които подписаха пакт и разработиха платформата за контролиран достъп NorthSeal. С помощта на НАТО ще се следи за подозрителни обекти в морето и ще обменя бързо информация.

Събитията в Балтийско море, опасенията на Литва, Латвия и Естония, серията от саботажи, прекъснати телекомуникационни кабели, съмненията за руски шпионажи - всичко това дава повод на бившия белгийски министър Пол ван Тигелт да обобщи накратко, че "студената война изглежда се завръща с нов фронт в Северно море".