Сегашните политици на Европа са свързани много с демократите в САЩ, Европа губи от тази силна връзка

Димитър Йончев е университетски преподавател, почетен професор в Нов български университет, един от създателите на департамент „Национална и международна сигурност“.
Депутат в Седмото Велико народно събрание, където е председател на Комисията по национална сигурност и неин заместник-председател в 36-ото Народно събрание. 

- Проф. Йончев, 80 години след края на Втората световна война и вече близо 35 години след падането на Желязната завеса светът е в изцяло нова ситуация, чийто водещи белези на този етап са хаос, неяснота, несигурност. Какво виждате Вие зад своеобразната мъгла?

- На пръв поглед това изглежда като въпрос на политически анализ. Но според мен политическата компонента тук е само на повърхността. Отговорите следва да се търсят много по-дълбоко.

Не мога да обхвана всички аспекти, но ще дам пример за това каква роля играе светът на вещите. През 19 век има много машинни открития и те позволиха машинното производство. От него произтече класово разделение, оттук се родиха концепциите на комунизма и социализма.

През 20 век се появи индустриализацията и се установиха нови господства и нови оръжия. Последваха две силно машинизирани световни войни. Това бяха ужасни събития за човечеството и заедно с ядреното оръжие доведоха до силовото равновесие на Студената война. Резултатът - два военни съюза и Организацията на обединените нации.
Но движението на вещите не спря. В 21 век виждаме кибернетизацията и огромния скок в комуникациите. Те премахнаха класите. Вместо тях се появиха маси и елити.

Животът се атомизира, защото се разпадат общностите. Всеки се оправя сам и където му е най-добре. А елитите прегърнаха крайния либерализъм. Варшавският договор се разпадна, а НАТО не може да си намери мястото в новата ситуация. ООН е безсилна да се справи със световните проблеми.

Като погледнем във войната вече се изисква космическа компонента, много електроника и специфични ресурси.
Следователно, това, което става, изглежда хаос и неяснота само защото го оценяваме през очите на стабилността на Студената война, която изгубихме. От гледна точка на промените обаче процесът е закономерен и логичен.

До ново равновесие светът ще стигне по болезнен начин. Ние вървим към бъдещето вперили поглед назад. Едва ли това е най-добрата позиция.

- Президентът Тръмп безспорно е в центъра на събитията от началото на мандата си. Той променя правилата на играта или самата игра?

- За да отговоря, ще се обърна към геополитиката, защото тя показва устойчивите интереси на големите играчи на света, които почти не се променят.

Какво направи Тръмп? Той прекъсна вторачването в миналото с неговите силови решения и се опита да прехвърли съперничеството на невоенна плоскост. Той няма намерение да променя геополитическите интереси, а има едно огромно желание – да постигне благоприятна геополитическа ситуация за Съединените американски щати. Съперничествата между Запада и Русия, между Запада и Китай си остават. Те са „вечни“, защото са отличителни за настоящата световна цивилизация. Докато я има тази цивилизация, и тези съперничества ще ги има.
Но Тръмп разшири това съперничество и включи и съседи, и съюзници, защото те влияят върху икономическата ситуация в САЩ, а тя е в центъра на неговия интерес.

Тръмп не променя геополитическите цели, но променя средствата за постигането им с една надежда - да промени геополитическото равновесие в полза на Щатите.

- Промяната на отношенията между Вашингтон и Брюксел/Лондон е риск, криза или шанс за Европа?

- Ако се действа разумно, всяка криза е шанс. Сегашните политици на Европа са свързани много с демократите в САЩ. Европа като геополитически участник губи много от тази изключително силна връзка. Малко е вероятно, според мен, въпросните европейски политици да действат разумно в тази ситуация. Те са дълбоко вкоренени в сегашната конфигурация, а тя просто изчезва.

- Официален Брюксел и Лондон са дирижирани от американските демократи в момента?

- Не толкова дирижирани, колкото намират там естествен съюз, защото и техните интереси са в същата посока. Общият им интерес е анти-Тръмп.

- Ще подкрепите следователно тезата, че дълбокото разделение в Съединените щати се пренася на територията на Европа?

- Абсолютно! И не в полза на Европа! Защото при демократите не бушува война, те не са енергийно зависими, сега не отговарят за Съединените щати, Тръмп отговаря. На демократите им е лесно да бъдат опозиция.

- Всички говорят за мир, но всеки си представя пътя към него по различен начин. ЕС апелира за мир чрез сила. Означава ли това война в сърцето на Европа, проф. Йончев?

- В лицето на ръководителите си Европа възприе, според мен, много зловеща реторика. Разбира се, не са откровени докрай, защото използват един евфемизъм – говорят за това, че на Украйна трябва да се помага, но разбират помощта като продължаване и подкрепа на войната, а някои, по-елементарни, направо си казват, че войната е по-добре от мира.

Наскоро шефът на германското разузнаване каза, че няма да е лошо това да продължи десетина години. От подобна представа косата на човек се изправя, защото не кореспондира с реалността. Не й отива на Европа да застава на тази позиция, след като зад гърба й стоят двете световни войни, получени по подобен начин.

- Руският президент каза, че приема предложението за 30-дневно примирие под условия. Как го тълкувате?

- Бих нарекъл позицията на Русия „да, но...“.
Москва иска да изключи възможността 30-те дни да се превърнат във време на усилена военна подготовка на Украйна за продължаване на войната. Изключването става с ефективен контрол, поделен между Щатите и Русия, чрез системата Starlink, чрез наблюдение на поведенията и т.н. Технически не е невъзможно, но изисква известно време. За да бъде примирието крачка към истински мир се иска много дипломатическа работа и време.

- Външната политика и отбраната не са общностна политика на ЕС. Реалистично ли е тогава да очакваме резултати от плана „Превъоръжи Европа“?

- Нека припомня как се роди Европейският съюз – като гаранция да не се повторят съперничествата за въглища и стомана, които доведоха до световните войни.

Години след това Европейският съюз се разшири с една по-интересна идея – да стане конкурентен играч в следващите десетилетия в икономиката на бъдещето. Нито една отделна държава от Европа не можеше да се справи с тази цел,  Европейският съюз успя. Направи 500-милионен пазар и общо икономическо пространство. Но, подчертавам нещо важно – Европейският съюз никога не е бил и никога няма да бъде съюзна федеративна държава. Той не може да има армия, а оттук всички конструкции от типа „коалиция на желаещите“, превъоръжаване, европейска армия са меко казано съмнителни.

Тръмп вижда бъдещето как европейците, принудени от него, повишават военните си разходи и купуват оръжие от Щатите. Като несъгласни с неговата тарифна политика в момента европейците виждат друго бъдеще – как увеличават военните разходи и ги насочват към собствените военни производства. Забележете – това е под централизирания контрол на Европейската комисия. Този модел на усвояване на средства вече е отработен. Да си спомним – първо имахме извънредни средства, насочени за борба срещу пандемиите. След това могъщи средства се насочиха към зелената енергия, отклонявани от други задачи. Сега се търсят поне 800 милиарда евро за следващите десет години за превъоръжаване. Усвояването на средства по този съмнителен начин ще продължава. Е, нужен е дразнител, а в момента той е винаги под ръка – заплахата, че Русия ще нахлуе в Европа. Идва ред да се усвояват средствата.
 
В предаването „Референдум“ на БНТ показаха данни, според които 35% от анкетираните смятат, че е най-добре да има европейска армия. Представяте ли си на каква дезинформация е подложена публиката?! Защото такова нещо е немислимо! Никаква армия няма да има.

- Очерта се ключов съюз от водещи европейски държави, които се противопоставят на линията на Тръмп и координират действията си – Великобритания, Франция, Германия. Какъв е интересът им да следват политиката на разграничение от Тръмп и подкрепа за Украйна?

- Това е традиционната насоченост на английската политика към Русия, вечен геополитически вектор на враждебност към нея.
„Любовта“ на Франция също е обяснима. Германия също може да заеме още по-активна позиция с новия си канцлер. Но не виждам как тези три страни биха си съдействали във военно отношение поради изключително много скелети в гардеробите. Засега това остава на пропагандно равнище.  

- Старият ред, установен с договори, международни организации и правила, се руши. Какво ще го замени? Имперски интереси, налагани през интернет и социалните мрежи?

- Преди години, не много отдавна, беше модерно да се говори за отпадането на държавата, за отстъпването на суверенитет.
Сега знаем, че има пропадане на държави. Но това не се отнася за геополитическите гиганти – за САЩ, за Китай, за Русия, а покрай тях имаме един втори ешалон от интересни държави – Индия, Бразилия, ЮАР, Саудитска Арабия, в някаква степен и Турция. Тези геополитически играчи ще установят ново равновесие помежду си. Формите ще ги реши бъдещето. Но мисля, че това са участниците и те вече са тук.

Европа в този вид ще бъде принудена да приема решенията, които другите ще налагат. Старият ред отшумя.

- Дали самата Европа ще се разпадне на регионални съюзи?

- Тя в момента е достатъчно неединна. Идеята да се работи с вето и с мнозинство очевидно ще я спъва. Тя не може да се промени, защото не е политически субект.
Европа е много тромава в политическото съревнование.

- Виждате ли връзка между силната геополитическа динамика и вътрешно-политическите трусове в България?

- Неудобно ми е да го кажа, но имаме много слабо относително тегло. Нас не ни засяга особено геополитическата ситуация, защото ние винаги сме склонни да я приемем, каквато е представена при нас.

Доскоро беше ясно какво се очаква от нас - дайте на Украйна, пуснете Северна Македония в ЕС, борете се с русофилството.
Нашите политици по принцип са съгласни. Някаква съпротива показа президентът, но той няма реална власт.

- Излишно е, изглежда, да питам активна ли е България в търсенето на своето място в променящия се свят?

- България се чувства добре, когато от някое посолство й казват „браво“. Това, че се сменят посолството, никога не я е тревожело.

- Кой е най-големият риск пред националната ни сигурност – дефицитите на оръжие и кадри в армията, разделеното общество, слабото лидерство, готово да приеме което и да е посолство?

- Живеем си с всичко това, което изреждате. Излязохме от една колективна система за сигурност – Варшавския договор, и влязохме в другата – НАТО, с идеята, че сами няма да можем. Сега, ако си сложим ръка на сърцето, ние пак не можем сами. Следователно риск за нас е какво е състоянието на колективната система, от която сме част. Трябва да се молим за нейното здраве.
Впрочем, при последната част от вашия въпрос не ми е ясно защо употребяваме думата „лидерство“. Излиза сякаш имаме лидери...

- А кой е най-големият грях, който българските политически, хайде, не лидери, да кажем елити, извършиха по време на прехода?

- Още от кръглата маса в началото на прехода бяхме като нестинари – стъпвахме внимателно, не се окървавихме. Това е обратното на грях.

Що се отнася до разпилени възможности, мисля, че не можехме по друг начин. Казвате „български политици“, което ме кара да се усмихвам. В него „български“ надделява над „политици“. Отговорът е в народопсихологията, в начина, по който се отнасяме към суматохата. Йордан Радичков го е казал по прекрасен начин. Ние сме много внимателни, когато стане суматоха, да вляза ли, да не вляза ли, ами какво ще стане, ако вляза, и стоим накрая и чакаме да видим какво ще стане.
Затова позволете да завърша така: колкото и преходи да ни чакат в бъдеще, толкова пъти ще ги направим по нашия си начин.

- Предпазливостта ни съхранява?

- Да, затова сме тук 1300 години и ако трябва – още 1300 години ще бъдем. Защото плащаме скъпо. Плащаме с общностно достойнство, с неудобства, но сме тук!
Съдбата ни е сложила между цивилизациите, между религиите, между политическите интереси, между континентите, между географиите и ние сме като двуликият Янус. Ние виждаме и едното, и другото, почесваме се по главата, критични сме и към едното, и към другото, но не сме склонни да правим наше.

Таня Джоева, Епицентър.бг