Череши има, плод има, пазар - няма. Това е основният проблем на производителите в Североизточна България - няма къде да реализират продукцията си, за разлика от техните колеги, овощарите в Южна България, където има и организирано изкупуване, тук този проблем е почти нерешим и всеки един от тях, се спасява поединично. Дори са загубили румънските пазари, които са имали до скоро.

Борка и Валентин Тодорови отглеждат 100 декара череши близо до село Глоджево. Тази година очакват по около 500 килограма плод от декар. Продават ден за ден и ограничени количества.„Пазарът е в населените места, в Разград, във Варна, Шумен , Русе, на борси се опитваме да продаваме-сами се организираме”, казва Валентин.

Двамата разказват, че големите изкупвателни и преработвателни центрове се намират само в Южна България и вероятно заради цената на транспорта от там не купуват череши от далечните региони

Според Валентин липсват центове, които да изкупуват произведената от тях продукция. Центрове няма в цяла североизточна България, разказват овощарите. На места в масивите близо до Сливо поле изкупвачи предлагали 20% по-ниска цена в сравнение с миналата година, а заплащането на работниците се е повишило с 30 на сто.

„Надникът на работника трябва да бъде и нагоре, по този начин разходите се увеличават, цените на препаратите се увеличават, цената на нафтата също, а продажната цена не може да достигне такива нива, за да компенсира разходите, които правим”, смята Валентин.

Ако не успеят, то черешите щели да се развалят и отивали за ракия. По негови думи цената на ракията е много ниска, и стига колкото да покрие разходите за обирането на черешите. И за да не се похабят плодовете на труда им, овощарите предлагат

„Да има такива центрове, които да изкупуват нашата череша, да я сортират, да я охладят, да я пакетират, тя става за износ за Европа, нашата череша е най-вкусната череша в цял свят”, убеден е Валентин.

И дават пример със съседна Румъния и как там са защитили родното си производство.
„Преди нямаше проблем, излизаме през границата и отиваме на един пазар в Букурещ.Но сега вече, за да изнесем там череши трябва да отидем до определена фирма, да имаме договор, такъв закон те си вкараха и сега ни е трудно и там да отидем”, казва той.

Както за всяка дейност под открито небе-времето е решаващ фактор. Дали ще има слънце и добра реколта или пък дъжд, който да унищожи плодовете „Затова сме много големи фенове на Ники Василковски, защото всяка сутрин гледаме времето, много сме зависими от метерологичните условия”, добавя Борка.