Няма да се стигне до замразяване на пенсии и заплати през 2025 г., коментира за БНР икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев. Според него сегашната ситуация е много близка до тази в двете години, в които нямахме бюджет и влизахме в новата година със стария. По думите му никой няма да спечели от такъв развой на нещата.
 
"Трябва да има някакво съгласие около бюджета, около голямата цел – да не се надхвърлят 3-те процента дефицит. Втората голяма цел в средносрочен план е дефицитът да изчезне", посочи Ганев. По думите му обаче това означава овладяване на разходите. "Има също поне 4-5 решения на парламента, които трябва да се ревизират", подчерта още икономистът. Той посочи едно от тези тях – за заплатите на военнослужещите. "Не може при 2% инфлация да вдигнеш 40 или 50% заплата в даден сектор. Това решение трябва да се ревизира с някое по-устойчиво", обясни Ганев.

Другото решение, което според него трябва да се ревизира, е това висшето образование да получи фиксиран минимум процент от БВП. Икономистът определи решението като хаотично.

Петър Ганев обясни, че такива автоматични механизми водят до ръст на разходите с 30-40 и нагоре процента. Според него там трябва да има нормален ръст на средствата, а не извънреден.

Икономистът е на мнение, че няма да се стигне до замразяване на вдигането на заплати и пенсии догодина. Пенсиите трябва да се увеличат по швейцарското правило, без да се излиза от неговите рамки, препоръча той. А по отношение на разходите за персонал в бюджета – трябва да има приоритизиране на определени сектори, където има забавяне.

Петър Ганев смята, че едва ли ще има увеличение на данъци догодина, но ще се наложат непопулярни стъпки. "Ако се подходи внимателно към разходната част и се ревизират тези решения и имаме нормален ръст на разходите, който отговаря на ръста на приходите, тогава няма да има нужда да се вдигат или да се измислят някакви нови данъци", коментира той. Ганев прогнозира, че икономиката може да расте повече, но за това обаче трябват стабилност - някакво правителство с хоризонт и малко по-смели мерки.

Според него еврозоната се приближава, а прогнозите започнали да се фокусират към 1 януари 2026 г. "Струва ми се, че до края на годината – началото на следващата ще се отвори прозорец, в който изпълняваме критерия", смята икономистът.