Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му

На втория ден след Великден според православната традиция започва Светлата седмица - време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица.

Светлата седмица е време, в което Възкресението на Исус Христос донася просветление за всички и надежда за вечен живот.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му.

На Светъл понеделник Православната църква отдава култова почит на делото и паметта на светите апостоли. В митологичната памет на българина денят е известен като "разметни", "разтурни" понеделник и се свърза със специфични обредни практики, касаещи бъдещото плодородие.

Светлата седмица е първата от поредица недели, когато тази светла вест трябва да достигне до всички. Идеята на Създателя според християнството не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят.
Той иска хората да се радват във вечността. В дните на богослуженията почти всички текстове на писанията от Новия завет говорят за последните дни – Деня на апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя.

С възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат спокойно да отидат, където заслужават.

Не е случайно, че за всички християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички християнски празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени.

В дните на Светлата седмица се благославят светиите:

• Светли понеделник - светите апостоли,
• Светли вторник  - св. Богородица,
• Светла сряда - св. архидякон Стефан и св. Андрей,
• Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков,
• Светли петък - св. ап. Петър, а
• Светла събота - св. Йоан Кръстител.

Тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда.

Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

Според народните поверия на Светли понеделник, наричан още Разтурни понеделник или Разметни понеделник младежи излизали извън селището, разделени на две групи, като търкаляли група срещу група червени яйца. Според народната традиция с този ритуал се цели предпазването от градушка.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие.

 Поздравът "Христос Воскресе" се спазва 40 дни.

Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна, заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът "Тома неверни", а денят е наречен Томина неделя.