Бюджетът за следващата година не предвижда увеличение на осигурителните вноски, премахване на ковид добавките към пенсиите и увеличение на данъци като корпоративен данък и данък върху доходитете на физическите лица. Обсъжданите приходни мерки, които ще бъдат застъпени в проекта за бюджет за следващата година, се очаква да донесат около 9 млрд. лева повече в хазната.

Това стана известно от думите на служебния вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова, която говори пред журналисти след откриването на инициативата Седмица на еврото и Десета годишна парична и икономическа научна конференция, която се провежда в УНСС.

По думите на Петкова партиите и социалните партньори, с които се провеждат разговори, са обединени около предложените мерки за проектобюджета за следващата година, тъй като не предвиждат вдигане на основни данъци.

Тя посочи, че мерките, които се очаква да донесат повече приходи в бюджета, включват увеличаване на акциза върху цигарите, амнистия за неплатени задължения към хазната, увеличаване на събираемостта, евентуално налагане на данък върху свръхпечалбата на банките, възстановяване на единната ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС),

Пенсиите за следващата година ще продължат да се изплащат с ковид добавка, като увеличението им ще стане по силата на швейцарското правило, каза Петкова.

По думите на финансовия министър останалите мерки относно бюджета за следващата година са в разходната част, като разговорите относно планирано увеличение на заплати в някои сектори се водят.

Според Петкова, когато става дума за приходни мерки, те трябва да са съобразени с нивата на инфлацията, тъй като страната цели да изпълни критерия за ценовата стабилност, необходим за влизане в еврозоната.

Тя изрази увереност, че бюджетът за тази година ще бъде гласуван от парламентарно предствените партии, като все пак не изключи възможността да се стигне до удължаване на действията на настоящия бюджет през следващата 2025 година.

Министър Петкова коментира и влизането на страната ни в еврозоната. Очакванията са до края на годината и критерият за ценова стабилност да бъде изпълнен, като по този начин ще се преодолее и последното предизвикателство пред членството на България в еврозоната.

Петкова посочи, че след изпълнението и на последния критерий страната ни ще изпрати искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ), на базата на които е възможно в най-кратък срок Съветът на ЕС да вземе решение за дата за членство на България в еврозоната. 

Министър Петкова добави, че предстои още работа на национално ниво и припомни, че освен изпълнението на мерките за техническа подготовка за въвеждане на еврото, Министерството на финансите (МФ) е в процес на изготвяне на проект на бюджет за следващата година, в който заложеният дефицит ще бъде в рамките на 3 процента от БВП. Тя изрази увереност, че бюджетът за 2025 г., гарантиращ спазването на фискалните правила, заложени в Закона за публичните финанси, ще бъде приет от 51-ото Народно събрание, осигурявайки стабилността на публичните финанси и фискалната устойчивост.

Придържането към по-консервативна фискална политика е важно не само за въвеждането на единната европейска валута, но и за дългосрочната финансова стабилност на страната, каза Петкова, предава БТА. Тя добави, че едновременно с това усилията трябва да бъдат насочени към по-ефективно разходване на публичните средства с основен фокус инвестициите, които заедно със средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и оперативните програми ще осигурят икономически растеж и социален просперитет на страната.

Министър Петкова каза, че членството в еврозоната е цел на България от самото ѝ присъединяване към ЕС, това е основен приоритет и на настоящето служебно правителство.

Тя посочи, че въвеждането на еврото е съществена промяна, която ще осигури икономически възможности на страната, ще ускори икономическото развитие и инвестиционната активност, ще подобри конкурентоспособността на икономиката ни, ще подобри работата на институциите, ще увеличи влиянието на българската позиция при определяне на паричната политика на еврозоната.

Това е пътят за по-добро развитие на страната и за по-добър живот на всеки български гражданин, осигурявайки икономически и социален просперитет, каза Петкова. Тя добави, че приемането на еврото е символ на принадлежността на България към европейската идея. Министър Петкова отбеляза, че за да бъде успешна тази последна стъпка към пълна европейска интеграция, държавата, бизнесът  и гражданите трябва да бъдат много добре подготвени и информирани за замяната на лева с еврото. Информираността на обществото за въвеждане на еврото е от решаващо значение за успешното протичане на процеса, каза министър Петкова.

Тя посочи, че плавната и навременна подготовка за приемането на единната европейска валута е от ключово значение. В тази връзка Петкова отбеляза работата на Координационния съвет за подготовка на България за членство в еврозоната, който се председателства съвместно от управителя на БНБ и министъра на финансите и включва дейността на седем работни групи, както и приетия Закон за въвеждане на еврото в България, който определя правната рамка на процеса за замяна на лева с евро и практическите аспекти на процеса. Петкова отбеляза още, че служебното правителство продължава изпълнението на актуализираната Комуникационна стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната, чиято цел е да запознае обществото с всички аспекти на процеса на въвеждане на еврото. 

Ако изпълним конвергентните критерии и успешно приключим работата по практическата подготовка за членство в еврозоната, въвеждането на еврото ще бъде един огромен успех за България, заяви министър Людмила Петкова.