В Клиниката по пневмология и фтизиатрия на Военномедицинска академия (ВМА) направихме проучване при пациенти, преболедували ковид още в начало на пандемията. Установихме, че най-честите им оплаквания са умора, отпадналост и мускулната слабост, които често продължават с месеци. През първия месец след острата фаза на инфекцията се установяват най-честите усложнения и оплаквания. Това заяви в интервю за БГНЕС доц. Милена Енчева, ръководител на Клиника по пневмология и фтизиатрия на ВМА.

Т.нар. „постковид синдром“ е понятие, което включва всички последици от коронавирусната инфекция, след като пациентът вече е с отрицателни тестове.

„Белият дроб е прицелен орган на ковид и там са най-честите и най-тежките усложнения. Белодробните промени, предизвикани от вируса, които обичайно се наричат „пневмония“ са всъщност промени в структурата на паренхима и съдовете водещи до различни степени на фиброза и васкулит. Вследствие от това засягане са тежки бактериални инфекции – от обикновена бактериална пневмония, през абсцес до образуване на кухини, тежки гъбични инфекции, които освен, че протичат със сериозна симптоматика са и трудни за лечение. Дихателната недостатъчност е може би е най-честото усложнение. Много от пациентите, лекувани в болница, дори и без други предхождащи проблеми, продължават кислородолечението вкъщи до няколко месеца след като бъдат изписани“, посочи специалистът.

По думите й, месеци след прекарана коронавирусна инфекция пациентите са много податливи и много лесно развиват различни усложнения и инфекции: “Говорим за уринарни инфекции, сърдечни усложнения, които включват и ритъмни нарушения, понякога протичат с хипертония, която много време не може бъде овладявана медикаментозно. Има и неврологични усложнения, наблюдавали сме пациенти с тежки анемии, с проблеми с хемостазата“.

Според пулмолога не без значение е дали човек е прекарал леко COVID-19 или се е налагало болнично лечение. „Пациентите, които влизат в болница, поне в нашата клиника, са такива с дихателна недостатъчност. Това е основният критерий за хоспитализация на пациент с COVID-19. Това, че той има някаква степен на дихателна недостатъчност – от лека до тежка, означава, че има белодробно поражение от COVID-19 плюс всички останали симптоми, които се наслагват. Тежкото белодробно засягане обичайно е свързано и с по-продължителни прояви и усложнения след излекуването на активна коронавирусна инфекция“, поясни доц. Милена Енчева.

„Постковид синдром“ се наблюдава и при пациенти, които са били на домашно лечение, като най-честите им оплаквания са белодробни и други инфекции.

Често срещан проблем са и тромбозите – при пациенти, които са се лекували вкъщи, не особено адекватно, при които не се правят кръвни изследвания, според които определени показатели могат да подскажат, че пациентът е застрашен от това усложнение.

„Такива пациенти могат да се диагностицират след боледуването с белодробна тромбоемболия или с тромбоза на периферни съдове – това е един не много чест, но много сериозен проблем“, отчита още специалистът.

Доц. Милена Енчева посочи, че често пациенти, прекарали по-леко самата болест, след това сами търсят консултация с пулмолог или инфекционист, дори и да нямат усещане за конкретни симптоми. Когато такива са на лице – по-продължителна, макар и лека, кашлица, задух, гръдни болки, неврологична симптоматика или някакъв друг симптом, е задължително да бъде потърсена помощ от съответния специалист. Като цяло, препоръката е след прекарана коронавирусна инфекция да бъде направен преглед, за да се провери общото състояние на пациента.

„Понякога, в зависимост от симптоматиката и обективните клинични показатели може да се наложи по-продължително лечение, което да отнеме до месец, три, а понякога и шест. Направихме проучване още в началото на пандемията, с първите заболели пациенти, които наблюдавахме след острата фаза на инфекцията и установихме, че в рамките на шест месеца най-честият симптом беше умората. И досега наблюдаваме, че пациентите се оплакват предимно от една адинамия, т.е. безсилие, отпадналост, мускулна слабост много дълго време след боледуването от COVID-19. След този симптом доминират кашлица, лек задух при физически усилия, необясними гръдни болки. Това са едни от най-честите симптоми на пациентите, които проследяваме след инфекцията“, посочи още доц. Милена Енчева.

Пациентите на болнично лечение, т.е. тези, при които заболяването протича в по-тежка форма, има засягане на белия дроб, с дихателна недостатъчност, обичайно развиват хипопротеинемия или спадане нивото на белтъците в кръвта. Това е свързано с много процеси, до които води самият вирус и последващите инфекции. Заради това за мускулната слабост и умора на пациентите се препоръчва като добавка да приемат повече белтъчини. „При някои от по-тежките случаи се стига до венозно вливане на албумини. При повечето пациенти препоръчваме дори сух протеин под формата на хранителна добавка, който те да приемат известно време“, каза тя. При по-леко протичане на COVID-19, по думите й, не се налага някаква специална препоръка по отношение на храненето.

От тежестта на протичане на заболяването зависи и как ще се върнем към обичайната си ежедневна активност. Във ВМА са изготвени рехабилитационни програми за пациентите с коронавирусна инфекция и с дихателна недостатъчност. За леките случаи, които не са стигали до болнично лечение, не се налага впоследствие да се прави някаква рехабилитация.

Доц. Милена Енчева подчерта, че честа практика във ВМА е пациентите да се консултират с психолог или психиатър: „В много международни ръководства се обръща внимание на значението на психологическата подкрепа по време на болестта и след това, особено при тежкопротичащите случаи“.

Специалистът изтъква като основен мотив за ваксинацията факта, че дори и при заразяване и с положителна проба за COVID-19, не се развиват симптоми, или те са в пъти по-леки в сравнение с тези при неваксинираните. „В момента, в нашата клиника 90% от пациентите с дихателна недостатъчност, т.е. те са тежко болни, са неваксинирани. Да, има 5 до 10 процента, които са имунизирани и боледуват, някои от тях развиват дори дихателна недостатъчност, но тя е много по-лека, изписваме ги много по-бързо. Обикновено това са пациенти, които имат други придружаващи заболявания“, категорична е доц. Милена Енчева./БГНЕС