Според 77% от жените в ЕС, пандемията от COVID-19 е довела до засилване на физическото и емоционалното насилие срещу тях в собствената им държава. Във всички държави с изключение на две (Финландия и Унгария) този резултат е над 50%, като резултатите достигат 74% в България, 93% в Гърция и 90% в Португалия.

Четирима от всеки десет интервюирани (38%) заявяват, че пандемията е оказала отрицателно въздействие върху доходите на жените, върху равновесието между професионалния и личния им живот (44%) и върху времето, посветено на труд срещу заплащане (21%)

Психичното здраве на жените също се е повлияло от пандемични ограничения като локдаун и вечерен час (41% на равнище ЕС) и ограниченията за броя на хората, с които могат да се срещат (38%).

58% от жените в ЕС търсят различен вид помощ заради проявено насилие срещу тях, като в България те са 62%. Например наблюдава се, че жените в Европа, които търсят помощ чрез горещи телефонни линии са 40% в ЕС и 56% в България. Има повишаване на осведомеността и обучението на полицията и съдебната система по този въпрос (40% в ЕС, 32% в България), увеличаване на финансовата независимост на жените (38% в ЕС и в България).

38% от всички интервюирани са заявили, че пандемията е имала отрицателно въздействие върху техните лични доходи. Резултатите варират от 60% в Гърция до 19% в Дания, като в България 57% от жените споделят това мнение. Пандемията от COVID-19 също така е повлияла неблагоприятно върху равновесието между професионалния и личния живот според 44% от интервюираните жени. Такъв е случаят с 50% от интервюираните в България и повече от половината жени в Кипър (68%), Гърция (59%), Малта (58%), Люксембург (56%), Италия (52%), Португалия (52%) и Унгария (51%).

Не на последно място, поради пандемията 21% от жените обмислят или са решили да намалят трайно времето, което отделят за извършване на платена трудова дейност. В България 22% от жените са на това мнение.

От началото на пандемията 44% от жените в ЕС е по-вероятно да се чувстват притеснени от липсата на контакт с приятели и семейство (56% в България), 37% да бъдат разтревожени и обезпокоени (41% в България) и като цяло 33% са загрижени за бъдещето си (55% от жените в България).

Много от жените споделят мнението, че мерките, предприети за спиране на разпространението на пандемията, са оказали значително въздействие върху собственото им психично здраве. За 28% от жените в ЕС, мерките свързани със затварянето на работните места и офисите са имали сериозно въздействие върху психичното здраве, като жените в България се чувстват най-засегнати (44%).

Специфични обществени категории са засегнати в по-голяма степен от други в зависимост от вида на мярката: около половината от онези с деца на възраст под 15 години заявяват, че затварянето на училищата и детските заведения са се отразили сериозно на психичното им здраве.

Жените в ЕС смятат, че Европейският парламент следва да даде приоритет на: борбата с трафика и сексуалната експлоатация на жени и деца (47% в ЕС, 51% в България), психическото и физическото насилие срещу жени (47% в ЕС, 55% в България), разликата в заплащането между жените и мъжете и нейното въздействие върху професионалното развитие (41%, 37% в България), по-големите трудности за жените при съвместяването на личния и професионалния им живот (баланс между професионалния и личния живот) (31% в ЕС, 32% в България), защитата на жените и момичетата, принадлежащи към уязвими групи (30% в ЕС, 37% в България).