Социалната услуга Център за обществена подкрепа “По-добро бъдеще” към Фондация „Владиславово” се предоставя, като държавно делегирана дейност на Община Варна, на основание Договор № Д16001395ВН/19.10.2016г. между Община Варна и Доставчика - Фондация „Владиславово“. Услугата е ситуирана в сграда общинска собственост, находяща се в гр. Варна, Район „Владислав Варненчик“, ул. „Гургулят“ №7. Основната цел на Центъра за обществена подкрепа „По-добро бъдеще” е да подобри качеството на живот на децата в семейната и социалната среда, като предостави качествени социални услуги, които да отговарят на потребностите и да са достъпни за всяко дете в риск и неговото семейство на територията на община Варна. Екипът на Центъра ще Ви запознае с нова и полезна информация във връзка с началото на новата учебна година и предизвикателствата пред родителите и децата.

Когато децата идват в класната стая, те чуват единствено тембъра на човешките гласове и адекватно визуално стимулиране, вместо да бъдат бомбардирани с графичните експлозии и специални ефекти, които са свикнали да виждат на екрана идват в класната стая, те чуват единствено тембъра на човешките гласове и адекватно визуално стимулиране, вместо да бъдат бомбардирани с графичните експлозии и специални ефекти, които са свикнали да виждат на екрана. След часове във виртуална реалност, обработването на информация в класната стая става все по-голямо предизвикателство за нашите деца, защото мозъкът им свиква с по-високите нива на стимулиране, които предлагат видеоигрите. Невъзможността за обработка на по-слаби стимули поставя децата в уязвима позиция спрямо академичните предизвикателства. Използването на технологии през по-голяма част от деня всъщност ни откъсва емоционално от децата и от семейството въобще.   Емоционалната ангажираност на родителите е основния стимул за развитието на мозъка на детето. За съжаление напоследък лишаваме нашите деца от това хранително вещество.

1. Децата получават всичко на момента, в който го поискат

„Гладен съм!“ – „След секунда ще спра да шофирам“, „Жаден съм!“ – „Тук има автомат“, „Скучно ми е!“ – „Използвай телефона ми!“ Способността да отложиш удоволствието е един от ключовите фактори за бъдещ успех. Имаме най-добри намерения – да направим децата си щастливи, но за съжаление ние ги правим щастливи в момента, а в дългосрочен план нещастни.Да можеш да отложиш удовлствието означава да можеш да действаш под напрежение. Нашите деца постепенно стават по-малко подготвени да се справят с дори незначителни стресови фактори, които в крайна сметка за тях се превръщат в огромни пречки за успеха им в живота.Невъзможността за отлагане на удоволствието често се наблюдава в класни стаи, молове, ресторанти и магазини за играчки в момента, в който детето чува „Не“, защото родителите са научили мозъка на детето да получава веднага това, което иска.

2. Децата управляват света

„Синът ми не обича зеленчуци“, „Не обича да ляга рано“, „Не обича да закусва“, „Тя не обича да играе с играчки, но е много добра с таблет“, „Той не иска да се облича сам“, „Тя е прекалено мързелива, за да яде сама“. Това са неща, които се чуват често от родителите. Откога децата ни диктува как да ги възпитаваме? Ако ги оставим да си правят всичко, което поискат, ще ядат пици и сандвичи, ще гледат телевизия, ще играят на таблетите си и никога няма да си легнат. Каква е ползата за тях, че им даваме всичко, което ПОИСКАТ, когато знаем, че всъщност това не е добро за тях? Без подходяща храна и добър сън през нощта децата ни ще отиват на училище раздразнителни, тревожни и невнимателни. Освен това им изпращаме погрешно послание. Те научават, че могат да направят това, което искат и да не правят това, което не искат. Понятието „необходимост да се направи“ отсъства. За съжаление, за да постигнем целите си в живота си, често се налага да правим това, което е необходимо да се направи, а не това което искаме да си правим. Например, ако детето иска да бъде отличен ученик, то трябва да бъде постоянно в процеса на обучение. Ако иска да бъде успешен футболист, то трябва да тренира всеки ден. Нашите деца знаят много добре какво искат, но срещат затруднения, когато се налага да направят необходимото за постигането на целите си. Резултатът е недостижими цели и разочаровани децата.

3. Безкрайно забавление

Създадохме нереално забавен свят за нашите деца. Няма скучни моменти. В секундата, в който едно забавление завърши, ние се втурваме да ги забавляваме отново, защото в противен случай чувстваме, че не изпълняваме родителския си дълг. Живеем в два отделни свята. Те имат своя „забавен“ свят и ние имаме нашия „работен“ свят. Защо децата ни не ни помагат в кухнята или при прането? Защо не подреждат играчките си? Това е монотонна работа, която тренира мозъка да бъде работещ и да функционира и при „усещане на скука“. Когато децата отиват на училище и е време за писане на ръка, техният отговор е „Не мога. Твърде трудно е. Твърде скучно.“ Защо?Детският мозък не е научен да работи без безкрайно забавление. А той всъщност се научава чрез “скучната, повтаряема работа“.

4. Липсващи приятелства

Всички сме заети и често, когато времето не ни достига, даваме на децата си дигитални приспособления, за да бъдат „заети“ с нещо и те. Преди децата играеха навън, където в неструктурирана естествена среда учеха и практикуваха своите социални умения. За съжаление времето с технологиите замести времето, прекарано навън. Използването на технологии направи и самите родители по-малко достъпни за контакт с децата си. Очевидно нашите деца изостават в развитието на социални умения.Най-успешните хора всъщност са развили добри социални умения. Това е приоритет.Мозъкът е точно като мускул, който може да се тренира. Ако искате вашето дете да се научи да кара колело, вие го учите да пази равновесие и да върти педалите. Ако искате детето ви да може да изчака, налага се да го научите на търпение. Ако искате детето ви да се социализира, трябва да го научите на социални умения. Същото важи и за всички останали умения. Няма разлика.

5. Обучение на мозъка

Можете да помогнете на детето си, като тренирате мозъка му, така че то да бъде успешно на социално, емоционално и академично ниво. Ето как:

1. Ограничете ролята на технологиите в ежедневието на детето и отново се свържете емоционално с него

• Изненадайте детето си, като често му се усмихвате, погалете го, изненадвайте го, като го изведете го на обяд в училищен ден някой ден, танцувате заедно, пързаляйте се заедно, организирайте си бой с възглавници
• Вечеряйте заедно, играйте настолни игри, когато можете заедно (спомнете си коя е любимата на детето настолна игра), отидете да покарате колела, отидете на разходка или прекарайте част от вечерта на открито

2. Помогнете на детето да се научи да отлага удоволствието

• НАКАРАЙТЕ ГО ДА ЧАКА ЗА НЕЩО! Добре е да има период през деня, когато му е скучно – това е първата стъпка към творчеството
• Постепенно увеличавайте времето между „ИСКАМ“ и „ПОЛУЧАВАМ“
• Избягвайте да използвате технологии, докато чакате в автомобили и ресторанти, а вместо това научете децата да чакат, като си говорите или играете игри
• Ограничавайте нерегламентираните закуски, в които детето получава вафли или бонбони

3. Не се страхувайте да въведете ограничения. Децата се нуждаят от ограничения, за да растат щастливи и здрави!

• Направете график за време за хранене, време за сън, време за ползване на технологии
• Помислете какво е ДОБРО за тях – не това, което ИСКАТ/НЕ ИСКАТ. Те ще ви благодарят за това по-късно в живота. Родителството е трудна работа. Трябва да сте креативни, за да накарате децата да правят това, което е добро за тях, защото през повечето време това е точно обратното на това, което те искат.
• Децата се нуждаят от закуска и здравословна храна. Те трябва да прекарват времето си на открито и да си лягат по едно и също време, за да дойдат на училище готови за учене на следващия ден
• Опитайте се да превърнете нещата, които въобще не им харесва да правят/опитват в забавни, емоционално стимулиращи игри

4. Научете детето си да извършва постоянен труд още от ранното си детство, тъй като това е основата за бъдеща „работоспособност“

• Сгъване на пране, подреждане на играчки, окачване на дрехи, разопаковане на хранителни продукти, донасяне/подаване на вещи, помагане в приготвянето на храна са разнични умения, които дори и много малки деца могат да извършват с помощ или самостоятелно
• Бъдете креативни. Първоначално организирайте всяка дейност, така че да е стимулираща и забавна, така че мозъкът на детето да я свързва с нещо положително.

5. Научете децата в социални умения

• Научете ги да следят ред в общи игри, да споделят играчки и вещи, да губят и печелят играейки, да прощават, да поздравяват, да използват „моля“ и „благодаря“

Децата се променят в момента, в който родителите променят гледната си точка по отношение на родителството.

Помогнете на децата си да успеят в живота, като ги научите на различни умения и тренирате мозъка им от по-ранна възраст.