Един от най-честите проблеми, с които специалистите в „Център за социална рехабилитация и интеграция“ на деца в неравностойно положение към Фондация „Владиславово“ се сблъскваме в работата с деца е нежеланието на родителите да сътрудничат. Идват, водят детето, описват проблема и казват:

„Вие го оправете“. Когато се опитваме да ги включим в консултативния процес, най-честия отговор е „Аз съм си добре, детето има проблем“. Ето защо в тази статия ще се опитам да обясня важността на това и родителите да бъдат консултирани, когато се работи с дете.

Важна особеност на детството е силната зависимост от семейството и преди всичко от майката – във физически и психически план. Семейството често пъти е причина за преживяване на негативни емоции, а семейната атмосфера понякога е източник на различни психични конфликти и невротично напрежение при детето. В хода на развитието при правилни взаимоотношения между родителя и детето, ранната зависимост намалява, за да се премине през юношеския период в отношение на партньорство, основано на взаимно уважение и разбиране. Това развитие на връзката между родителя и детето към самостоятелност също е свързано със силен емоционален обмен и конфликти, което е фактор за възникване на емоционални и поведенчески проблеми.

В този смисъл консултативната работа трябва да е насочена, от една страна - към детето, за да се ликвидират невротичните симптоми и да се укрепи формиращата личност, а от друга – към семейната група, с която детето е по-силно свързано.

Една от основните задачи на психолога е да установи на кого принадлежи проблемът. Ако се окаже, че проблемът принадлежи на родителя или някой близък, свързано с особеност на техния характер и неправилно от психологическа гледна точка поведение към детето, е необходимо да се проведат консултации именно с тях. Дори обаче да липсва “ясен проблем” в поведението и отношението на хората от най-близкото обкръжение на детето, поради обстоятелството, че последното се намира под непосредственото въздействие на това обкръжение, е необходимо да се проведе консултативна дейност с родителите. Тази дейност е свързана с обучението им на определени умения при взаимодействието им с детето.

Всички сме били деца и сме наясно с това колко различно виждат света нашите деца, как техните желания произтичат от потребности различни от нашите. Това което един зрял човек счита за нормално, за детето може да е свръхестествено, само защото то не може да го направи. Както ние вярваме в определени неща, децата ни също вярват, но в други неща. Вярвам, че всеки родител отдава внимание на детето си, също така обаче в съвременния свят ставаме все по-заети, понякога дори толкова сме погълнати от проблемите си, че докато усетим промяната или тревогите на детето си при него вече е настъпил вътрешен конфликт.

Това става причина за реакция от негова страна, но ние можем да видим само симптомите. Това са например различни промени в поведението. Децата стават агресивни навън, когато таят в себе си недоволство и обикновено не го показват вкъщи. Проявяват се като затворени, когато потискат нещо, когато имат нужда от нещо, но от какво, трудно е да се каже. Децата ни са нашият индикатор, подават информация, но кодирана. Ние сме тези, които биха могли да им помогнат, защото вече сме минали по този път.

По време на самите консултации с психолог, при детето се постигат някакви резултати, но излизайки от кабинета то неминуемо се прибира у дома и попада отново в средата, която е довела до проблемите му. Ето защо, за да бъдат по-добри и трайни тези резултати и да се преодолее по-лесно проблемът е добре родителите и психолозите да работят като екип.

Иванка Атанасова – психолог