Защо е важно децата да посещават логопед?

Защото при наличието на езиково-говорна патология, логопедът е специалистът, който може да бъде полезен на детето да преодолее тази задръжка в своето развитие.
Много често родителите не могат правилно да преценят дали детето им има говорни нарушения или просто още си говори „по бебешки”. Много от тях допускат грешката да имитират неправилния говор на малкото дете, вместо да го поправят. Повечето родители смятат, че речта на детето ще се появи от само себе си или неправилното произнасяне на звуковете ще отшуми до определена възраст и детето ще започне да ги изговаря както трябва без да има нужда от чужда намеса. Да, това би могло да се случи и да се отложи посещението при специалиста до определено време. Когато детето не успее само да компенсира речевия си дефицит, родителите започват да си задават въпроси от типа на: «Трябва ли да се вземат мерки, защото детето на три, четири, пет или шест годишна възраст не говори, заеква, говори твърде бързо или твърде бавно, не произнася правилно „р”, „л”, „с”, „з”, „ш”, „ж”, „ч”, „ц” и др.? Кога е подходящата възраст за посещение при логопед?»

Наистина, кога трябва да се потърси помощта на логопеда?

Много често задръжка в речевото развитие се наблюдава при абсолютно здрави деца, без нарушения на слуха или регистрирана друга патология. Детето изговаря неправилно звуковете или не проговаря до три годишна възраст или говори, но не успява да подреди правилно думите в изречението и др.
Нормално е в ранните етапи от развитието на речта артикулацията на звуковете да е несъвършена. Много от съгласните звукове се оказват трудни за децата. За да улеснят своето общуване те ги изпускат, произнасят неточно или заменят с други по-лесни за артикулация. Това може да се счита за нормално при деца не по-големи от 3 години, тъй като овладяването на речта е сложен и продължителен процес. Повечето деца сами компенсират своите речеви грешки до 4 годишна възраст. Когато това не се случи е нужно да се потърси помощта на логопед, преди детето да тръгне на училище. Ако не се коригира устната реч на детето, много вероятно е речевият недостатък да се пренесе и в писмената реч, като неправилно изписване на думите - пропускане или разменяне на местата на буквите в думата, сливане на думите, пропускане на думи в изречението и др. Подобни затруднения може да се наблюдават и в процеса на четене.
Моят съвет към родителите е, да не се опитват сами да се справят с недостатъците в речта на детето. Езиково-говорните нарушения се проявяват строго индивидуално. Само специалистът би могъл да ги диагностицира, изготви и приложи подходяща логопедична терапия за всеки конкретен случай. Родителите трябва да се въоръжат с голямо търпение, тъй като за преодоляването на комуникативните нарушения е необходима продължителна и системна работа с детето. В този смисъл една от важните страни в терапевтичната работа са и родителите, които трябва да оказват безрезервна подкрепа на детето и логопеда.

Има ли специфични различия при работата с деца от малцинствен произход?

Не, комуникативните нарушения не се влияят от пола, етноса или религията на хората. Те се дължат на различни причини и имат разнообразна симптоматика.
Неблагоприяно влияние върху езиково-говорното развитие на детето би могло да имат различните социално-психологически фактори, като подражание на неправилна реч, педагогическа занемареност и училищни неблагополучия, негативен психологически микроклимат в семейството, неправилен подход при отглеждането и възпитанието на детето. Влияние оказват и различните видове биологични причини, които от своя страна могат да бъдат органични /дефекти в периферните говорни органи или различни по вид и обхват мозъчни поражения/ и функционални, при които не се откриват органични причини, но въпреки това някои от органите не функционират правилно. Затруднения би могло да има поради незнанието на български език от децата, но не и заради техния произход.