Няма ромски училища, но има училища, в които други деца не учат

Варна<+> 16.07.2015 10:54

Говорят педагозите на Център за социална рехабилитация и интеграция на деца от малцинствен произход /ЦСРИ/ към фондация „Владиславово”

Лятно училище отвори врати и тази година в офисите на ЦСРИ на ул. „Мануш войвода”11 и в „Аспарухово” на ул. „Лерин”10. Там в следобедните часове се събират деца от махалата. Много от тях са посещавали центъра, преди да станат ученици, тъй като програмите на фондацията подпомагат предучилищната им подготовка и гарантират добър старт в първи клас.

Сега същите деца привличат свои връстници с уговорката, че е по-добре да се занимават в Центъра, отколкото да се шляят по улиците. „Знаем го от личен опит – казва Милко, който заедно с по-големия си брат е редовен посетител. Четем приказки, пишем, решаваме задачи, а после следват игри и занимания по рисуване”. Според останалите деца в първия учебен ден си личи кой как е прекарал ваканцията – някои са забравили дори и буквите, други не се справят с елементарни математически задачи.

„Родителите не се нуждаят от убеждаване и водят децата веднага след края на учебната година, казва управителят на ЦСРИ Снежана Стоянова. В повечето случаи съветваме да не бързат – нека все пак да усетят ваканцията като награда за усилията, положени през учебната година, да имат време за почивка и игри.” Практиката на педагозите в центъра сочи че лятото е време да се попълнят образователни дефицити, характерни за деца, чиито майчин език не е българският.

За голяма част от тях езиковата бариера е пречка пред усвояването на нови знания по всички предмети и по време на почти цялото им обучение. „Най-често са добри по математика, особено ако пресмятат всичко в лева, казва Борис Ненов, педагог в центъра в „Аспарухово”. А именно математиката е най-точният тест за интелигентност, защото не се влияе от раса и език.” По думите му децата на ромите са в изключително незавидна позиция.

От една страна, в семействата рядко има поне един грамотен възрастен, поради което няма кой да ги подкрепя в обучението. От друга, в околните училища няма как да се практикува интеграция, след като в последните три-четири години постъпващите първокласници са ромчета на сто процента. Официално няма ромски училища, но в тези българчета просто не учат.

Към тази реалност прибавете и „социалното номадство”, казва другият педагог Гинка Петрова. И уточнява, че все по-често децата тръгват насред учебната година с родителите си, които са решили да потърсят работа и по-добър живот в чужбина. Тя признава още, че в практиката си до днес няма дете, което веднъж прекъснало образованието си в трети-четвърти клас, да е продължило успешно след завръщането си от чужбина. „Връстниците му са напреднали, в по-малките класове му се присмиват, а и от усвоеното в паметта му е останало твърде малко, не са много факторите, които да го мотивират” – посочва причините Петрова.

За седем години, откакто ЦСРИ е отворил врати, в интеграционните му програми са участвали над 500 деца. Те и семействата им са получили подкрепа в решаването на различни проблеми –не само образователни, но и социални, здравни, психологически. Работи се по настаняване на деца в семе?ства на близки и роднини, по реинтеграция, по социално вклъчване и развитие на потенциала на децата, по изграждане на родителски капацитет.

Но и двамата педагози са единодушни, че образованието е най-слабото звено в ромската интеграция. Позовават се както на личния си опит, така и на множеството стратегии на редица институции, които се роят с нестихваща интензивност. Последният пример е тази на образователното министерство под заглавие „Стратегия за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства /2015 – 2020 г./”. Текстът сравнително обстойно идентифицира проблемите, позовавайки се на надеждна според авторите статистика. Според нея ромите висшисти у нас са едва 0,5 процента, а 24 на сто от общността не е посещавала училище, което недвусмислено показва мащабите на едно изгубено за образованието поколение роми. Сред завършилите средно образование – 42 процента и основно – 28 процента грамотността е условно понятие.

Може обаче дълго да се спори дали мерките за постигане на заложените резултати в стратегията са адекватни и ефективни, казва педагогът Петрова. И се позовава на намерението МОН да бори сегрегацията с информационни кампании и създаване на родителски клубове например. Освен това стратегията предвижда солидните 40 хил. лв. за изготвяне на анализ за образователни потребности от десегрегация и още 1 млн.лв. за система за ранно предупреждение относно отпадането от училище.

Но няма нито лев за подкрепа за деца и ученици от етническите малцинства за изравняване на стартовите им позиции при постъпване в образователната система, за допълнителна работа с ученици от етническите малцинства, застрашени от отпадане и/или преждевременно напускане на училище, нито пък за преквалификация и насърчаване на педагози при работа с малцинствени общности. Тези мерки в стратегията са оставени на финансирането на училищата и детските градини или ...на надеждите за средства по европейски проекти.
CHF CHF 1 2.10939
GBP GBP 1 2.35062
RON RON 10 3.92997
TRY TRY 100 5.43683
USD USD 1 1.87844