Център за обществена подкрепа “По-добро бъдеще”
към Фондация „Владиславово”

Като психолог в Център за Обществена Подкрепа в годините работа с деца и родители се сблъсквам с проблем, който започва да се проявява все по-често. Родители или партньори, които имат деца от съвместно съжителство в един момент се отчуждават един от друг, започват проблеми и конфликти между тях и често се стига до раздяла или развод. Започват съдебни дела и битки, които понякога продължават с години. През този период обаче кой, как и кога ще вижда детето или децата е съществен проблем. Обикновено детето или децата остават при своята майка, а бащата е този, който трябва да вижда децата в определен ден и час и съответно се чака режимът на личен контакт да бъде официално определен с решение на съда. И се очертава следното – докато излезе решението остава една голяма въпросителна как детето или децата ще се вижда с родителя, с който не живее/ живеят? Това до голяма степен зависи от двамата родители и в частност до по-голяма степен от родителя, при когото са децата/детето. Най-често тези родители са в конфликтни отношения, между тях почти отсъства нормален диалог, всеки все още не е преработил до голяма степен и травмата от раздялата и това, за съжаление се отразява на децата.
Услугата Контактен център се явява адекватна на потребностите в така създала се ситуация. По време на нея детето е наблюдавано от психолог и/или социален работник докато осъществява среща с родителя, с който то не живее. Ако настъпи някаква негативна промяна в неговото емоционално състояние срещата се прекратява. Това е вариант за този родител, с който детето или децата не живее/живеят, тъй като много често се оказва, че тези родители, най-често бащи, не са виждали децата си със седмици или дори месеци. Това неминуемо нарушава емоционалната връзка, пречи на родителя да се чувства пълноценен и той не може да участва в живота на детето така активно.
От друга страна, макар и подобна услуга да задоволява потребностите, в същото време тя не следва да бъде „заместваща“ пълноценните срещи и контакти между едно дете и неговия отсъстващ родител. Най-често тази услуга е с времева рамка от 2 до 4 часа в един от дните, които са определени ( когато има съдебно решение ), което само по себе си изключва възможността за оптимален контакт между потребителите, още повече присъствието и на чужди за семейния кръг хора. Понякога се срещат и проблеми, като разболяване на детето, спешен ангажимент, поради който то не може да бъде доведено и т.н., което е в контекста на родителското отчуждаване.
По време на работата по такива случаи винаги се стремя да обясня на родителите, че за едно дете е много важно да вижда своите родители да общуват и да се разбират. Обяснявам, че техните отношения като партньори или съпрузи вече може да са приключили, но техните социални роли като родители продължават и от това произтичат съответните права, задължения и отговорности. Обяснявам, че едно дете трябва да вижда по-добрата страна на техните отношения и да не става свидетел на лошата, защото не се знае коя страна ще избере то за своето развитие. И ако не намери отговора в доброто, със сигурност може да го потърси в лошото.
Констатациите от предлаганата услуга са достигане на едно ниво на стабилност по отношение срещите между детето/децата и родителят, с който то/те не живеят заедно. След изтичане на направлението към ЦОП срещите продължават да се осъществяват и контактът между отсъстващия родител и детето/децата не се нарушава. Това е сериозен успех, тъй като често подобни направления идват за срок от един или три месеца, а да се достигне едно ниво на стабилност за такъв кратък срок е нелека задача.

Александър Цолчовски
Психолог в Център за обществена подкрепа
„По-добро бъдеще” към Фондация „Владиславово”