В следващите редове ще Ви разкажем за един от случаите в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на деца в неравностойно положение към фондация „Владиславово”.

Касае се за дете на 12 годишна възраст (5-ти клас), което се казва Виктор. На първото интервю Виктор бе адекватен спрямо случващото се около него, като се наблюдаваше лека до умерена степен тревожност, която осезаемо се занижи, когато започна да рисува или да си играе на телефона. В разговора с майката се установи, че на детето е поставена диагноза дислексия, когато е бил в четвърти клас.

Причината, поради която родителите на детето потърсиха помощ, беше съществуващият реален риск от отпадане на Виктор от образователната система. Като основна причина за това майката изтъкна непреодолимия страх, който изпитва детето, когато е в училищната сграда.

По спомени на майката, проблемът се е появил в началото на първи клас, като прогресивно е нараствал, стигайки кулминация в пети клас. Тогава детето започнало да отказва да ходи на училище.

Като основен стресогенен фактор, допринесъл за появата на проблема, се констатира очакването за високи резултати в училище от страна на родителите и близкия семеен кръг на детето.

Допълнително допринасящ и поддържащ фактор за стреса в училище сe оказа строгото отношение на педагогическия персонал към детето. Виктор сподели, че изпитва ужас от високия тон на учителите, когато не се справя с поставените му задачи (основна причина, за което е дислексията).

Констатирани от екипа на ЦСРИДНП нарушения в психоемоционалното състояние и поведение на детето: „Виктор проявява нескрита неприязън към книги, учебници, тетрадки и други ученически пособия; значително нараства степента на тревожност, когато се заговори за учене и училище; в рамките на една консултация (около 1 час), Виктор си измива ръцете около 2-3 пъти, като честотата на миене се увеличава с повишаване на тревожността; освен миенето на ръцете, когато се повиши тревожността, детето често започва да смята прости математически задачи с пръсти; майката сподели, че когато са извън дома, детето избягва да минава в близост до училища и книжарници“.

След внимателно направен анализ на фактите, екипът от специалисти изрази становище, че детето е с ОКР (Обсесивно компулсивно разстройство), поради което на родителите бе препоръчано да се консултират с психиатър, който потвърди заключението на екипа.

На проведена интервизия, специалистите от ЦСРИ решиха, че за Виктор ще са най-подходящи индивидуалните консултации с когнитивен психолог, който в процеса на терапия, да работи с мислите, чувствата, емоциите, автоматичните мисли, базови убеждения, дисфункционалните допускания и правила на детето, които водят до повишаване на тревожността.

Към днешна дата Виктор е с развити нови, конструктивни социални умения като комуникативност и асертивност (изразява положителни и отрицателни чувства и желания по ефективен начин, без да отрича или пренебрегва тези на другите). Преодоля „избягващото“ поведение (вече спокойно влиза в книжарници и разглежда книги), всеки ден излиза да се разхожда. Безспорно най-големия успех, който постигна Виктор е, че се върна в училище, което основно чрез арттерапевтични методи преподава учебният материал на деца в неравностойно положение.