Г-жо Насъф, какви услуги се предлагат в ЦСРИ?

„Център за социална рехабилитация и интеграция” на деца от малцинствен произход работи с деца в неравностойно положение; деца, живеещи в семейства в риск; социално слаби, неграмотни, живеещи на прага на бедността; деца и семейства нуждаещи се от семейно консултиране и подкрепа; деца застрашени от отпадане от образователната система; деца, които вече са отпаднали от образователната система. Работим още и със семействата на деца от малцинствен произход;
ЦСРИ предлага индивидуални и групови педагогически, трудотерапевтични, здравни, логопедични и социални занимания с децата и социално консултиране и насочване на родителите към здравни, социални и образователни институции. Работи се с два вида клиенти: едните сами изразяват желание да ползват социалните услуги предлагани от ЦСРИ, а вторият вид са насочени от Отдел „Закрила на детето”.
Важно е да спомена, че всички услуги са напълно безплатни за потребителите и са включени в Социалната програма на Община Варна.

Какво представлява работата на социалния работник в ЦСРИ?

Ролята на социалния работник е да привлече именно такива деца и техните семейства да посещават ЦСРИ. Ние се запознаваме отблизо със семействата на децата, с техните проблеми, битовите и хигиенните условия, в които живеят и на тази база се изготвя необходимата документация за ползване на социални услуги. Изготвя се специализирана оценка, в която се описват потребностите на семейството и детето; данни за физическото и психо-емоционалното му състояние; данни за средата, в която живее детето; данни за жилищните условия; данни за доходите на семейството. На тази база се изготвя индивидуален план, по които се работи с децата.
Социалният работник подкрепя също и работа на педагога и психолога – провеждат се ежедневни групови и индивидуални занимания за придобиване на хигиенни навици, изграждане на комуникативни и адаптивни качества; изграждане на навици за спазване на ред и правила; изграждане на умения за общуване и взаимодействие с връстници; развитие на социални умения като толерантност към другите, взаимодействие в игрите и заниманията. Така децата се научават да общуват помежду си, да си помагат, да си взаимодействат. Всеки месец се провеждат консултации с родителите на децата, относно повишаване на родителския капацитет, техники за възпитание. Родителите, които имат нужда от някаква помощ се насочват към съответните институции – здравни, информационни, социални.

Разкажете ни някой интересен случай от Вашата практика.

В момента работим с дете, което е на 11 години. Десет години семейството е живяло в Република Полша, но сега са решили да се завърнат в България. В Полша детето е посещавало първи клас, но не до края на учебната година и няма документи за завършено ниво. Знае полски и турски език. Най-сериозният проблем при него е фактът, че е на 11 години, а никога не е посещавало училище в България. Поради тази причина детето имаше сериозни притеснения и мотивацията му да посещава училище не беше особено висока. Майка му беше готова да се примири, че детето ще остане необразовано, въпреки че самата тя е грамотна и знае колко е важно образованието. След многобройни разговори със семейството успяхме да убедим родителите, че въпреки че детето е доста по-голямо от останалите първокласници, е много важно да тръгне на училище. Придружихме майката до Регионалния инспекторат по образование, който съдейства на семейството за записване на детето в първи клас. След дадените насоки, посетихме едно от училищата, срещнахме се с ръководството и майката подаде заявление за записване на детето в първи клас. От месец юли с детето ежедневно се работи в насока подготовка за първи клас. Не говоря само за наваксване на знания, но и за мотивация. При постъпването си в ЦСРИ то не познаваше българската азбуката, не разбираше елементарни думи на български език, не можеше да смята. Към момента детето показва голям напредък. То успя да преодолее езиковата бариера, научи буквите, опитва да чете и пише, може да смята, дори научи таблицата за умножение. Разбра, че има потенциал и че ще се справи в училище и това му дава основание да се гордее със себе си. А ние се гордеем с него, защото по този начин виждаме резултатите от работата си.