Социалната услуга Център за обществена подкрепа “По-добро бъдеще” към Фондация „Владиславово” се предоставя, като държавно делегирана дейност на Община Варна, на основание Договор № Д16001395ВН/19.10.2016г. между Община Варна и Доставчика - Фондация „Владиславово“. Услугата е ситуирана в сграда общинска собственост, находяща се в гр. Варна, Район „Владислав Варненчик“, ул. „Гургулят“ №7. Основната цел на Центъра за обществена подкрепа „По-добро бъдеще” е да подобри качеството на живот на децата в семейната и социалната среда, като предостави качествени социални услуги, които да отговарят на потребностите и да са достъпни за всяко дете в риск и неговото семейство на територията на община Варна. Екипът на Центъра работи както с деца билинги, при които многоезичното общуване се овладява по естествен начин, така и с деца, при които изучаването на втори език, не е обусловено от семейната среда. Екипът на ЦОП насочва вниманието на родителите и преподавателите към няколко важни точки, които е добре да се вземат предвид при обучаването на децата билингви.

 Всички ние се раждаме с уникалната способност да усвояваме езика като форма на комуникация. Общуването е генетично заложена потребност във всеки от нас и ако по някаква причина потребност не бъде задоволена и изпълнена, то това неоспоримо води до отрицателен ефект върху цялостното ни развитие като личности и индивиди. Едно от най-значимите постижения в  развитието на детето е усвояването на езика. Езикът е една от най-сложните системи от правила, които човек изучава. Около три месеца след  раждането детето се ориентира и се насочва към езика, който чува в по-голямата част от времето, през което будува. След шестия месец проговарянето започва на езика на който говори майката (или човека, който полага основните грижи за детето). Усвояването на езика е процес, който протича през целия живот – започва от първите месеци на живота и продължава и през годините на зрялост.  Най-бързо процесите на учене се развиват през ранното детство. За да се усвоят правилата на един език и речниковия запас да достигне до ниво за комуникация е необходимо време, което средно може да се приравни към четири годишната възраст на детето. Затова и повечето специалисти препоръчват изучаването на втори език да започне най-рано на четири годишна възраст. Тази препоръка  е валидна в случаите, когато в едно семейство се говори на един език. В случаите, в които в семейството се говори на два езика, то тогава е невъзможно да се ограничи общуването с единия родител до усвояването на езика на другия. При голяма част от билингвистичните деца многоезичното общуване се овладява по естествен начин, израствайки в такава семейна среда и техния билингвизъм се развива без никакво лингвистично планиране от страна на родителите и специалисти. Все повече родители напоследък взимат основателно решение обаче да се обърнат към специалистите, които им помагат да изготвят т.нар. „езиков проект”, който е съществено важен, когато родителите желаят да поемат в свои ръце грижата и адекватния подход към пълноценното общуване на и със детето си не само, за да стане, но и да остане билингвистично.  В обстановка на билингвизъм детето неминуемо си изгражда съответна нагласа, според която в едните точно определени условия то мисли и говори на единия език, а в другите – на другия език. 

Така би следвало да се предположи, че при благоприятни условия билингвизмът не само не пречи, но дори стимулира общото психично развитие на детето. Той създава известни условия за изостряне на вниманието, за формиране на по-добра реактивност на нервната система, за трениране на паметта, волята и мисленето, за стимулиране на творчеството. Отрицателните последици обаче също имат съществен характер – при постоянното повишено напрежение в някои индивидуални случаи може да се стигне до нервност и до лесно изтощение. Един от най-важните въпроси от страна на родителите е: ”Двуезиковото обучение би ли създало говорни проблеми при детето?”  

Когато детето опознава паралелно и двата езика в ранна детска възраст възможността за говорни проблеми е много по-малка от колкото, ако детето започне да изучава втория език в по-късна детска възраст (напр. в предучилищна или 1-ви клас), при условие, че другия ( първия заучен език) е бил използван единствено или предимно преди това. Някои специалисти са на мнение, че ако вторият език се представи като допълнителен преди първия да е напълно развит, развитието на първия може да се забави, та дори и да се спре напълно. Мнението на други пък е, че нивото на втория език не може да достигне това на първия или не се развива повече от първия.  Много е важно родителите да предоставят постоянен и систематичен “достъп” и до двата езика и да не сменят радикално езиковата среда на детето. Такива резки промени могат да объркат детето и да доведат до проблеми в заучаването на езика или езиците.

Специалистите насочват вниманието на родителите и преподавателите към няколко важни точки, които е добре да се вземат предвид при обучаването на децата билингви:

• Двуезичните постижения и омешване на езиците е съвсем нормално явление
• Познаването и владеенето на езика и на двамата родители е важен елемент от изграждането на личността на детето, неговото културно развитие и чувство за принадлежност към дадена култура.
• Двуезичните постижения се постигат, когато детето е изложено на богати преживявания и по двата езика.
• Доброто владеене и на двата езика се постига най- качествено, ако детето е изложено у дома на езика, който не се говори в обществото където то живее. То ще бъде изложено на другия език извън дома, което ще е в помощ за развитието на този език.
• Родителите могат да спомогнат двуезичието на детето като говорят езика, който те знаят най- добре и като го използват в неговите вариации.

Необходимо е с всички средства да се насърчава, както развитието и поддържането на естествен ранен билингвизъм (в смесените семейства и в семействата на етническите и националните малцинства), така и въвеждането на възможно най-ранно обучение по чужд език в училище. 

За развитието на който и да е език е необходим принос от страна на хората, които играят важна роля в живота на детето ( родители, близки, приятели, преподаватели и др.). Един интересен научно-изследователски факт по тази тема е, че е изключително важно този принос е да не бъде единствено билингвистичен, но също монолингвистичен, т.е. да бъде оказван от хора, владеещи само единия от езиците.     Въпреки това обаче специалистите споделят, че от съществена полза и подкрепа при планирания билингвизъм е когато и други членове на семейството ( като напр. баба и дядо) владеят езиците, на които говори детето.

И все пак нека не забравяме, че всяко дете е уникално и различно, че носи собствена, неидентична индивидуалност, развива се, възприема и утвърждава знанията и уменията си не по научен модел или според очакванията на останалите и  резултатите, които ще постигне то в езиковото си и психо-социално развитие зависят от редица фактори, като личния избор от страна на родителите, както и методите и подходите на преподавателите в зависимост от индивидуалните особености на детето, от конкретните възможности на средата, от собствените знания, разбирания, оценки, качества и възможности.

Предоставяйки възможността на едно дете да стане двуезично е начин да му дадеш допълнително езиково-културно предимство в живота, което има силата да „разрушава” териториално-географски граници,  да „стопява” езикови бариери и дистанции и това да му носи усещане за пълноценност, заради пъстро украсената му семейна картина и история.

Деляна Събчева – Логопед

към Фондация „Владиславово”