Учените вярват, че са открили най-вероятната причина за мистериозни и понякога смъртоносни случаи на хепатит при малки деца, която отхвърля връзката с COVID-19 като възможна теория, пише европейската редакция на американския вестник "Политико".

Нов вирус е идентифициран в 96 процента от случаите, анализирани в две отделни проучвания: едно в Шотландия и друго в цяла Великобритания, в сравнение със само 4 процента, открити в множество контролни случаи.

Учените смятат, че инфекцията с този вирус, наречена адено-асоцииран вирус 2 инфекция (от семейството на парвовирусите), по някакъв начин е причинила тези необичайни групи от случаи: или чрез коинфекция с друг вирус, или вероятно самостоятелно.

Но те почти изключват COVID-19 като причина. "Изключително малко вероятно е това да е свързано с COVID-19", каза Ема Томсън, старши автор на шотландското проучване, по време на брифинг за журналисти.

Тя каза, че около две трети от изследваните деца са имали антитела срещу коронавирус - подобно на нивото на общото население поради предишна инфекция. А фактът, че случаите на хепатит се появяват две години след началото на пандемията, също не съответства на теорията за връзка с COVID-19, каза тя.

Към 12 юли са регистрирани над 1000 случая на необясним хепатит при деца от 35 страни, включващи 22 смъртни случая. В Обединеното кралство не са регистрирани смъртни случаи, докато при 12 деца е възникнала необходимост от чернодробни трансплантации.

Инфекцията с адено-асоцииран вирус 2 или AAV2 заразява предимно деца до 10-годишна възраст, но обикновено не се свързва с човешки заболявания, каза Томсън, клиничен професор и консултант по инфекциозни заболявания в Глазгоу.

Освен това AAV2 изисква инфекция с друг вирус, известен като "помощен вирус", за да може да се размножава, каза Томсън.

Тъй като нарастването на случаите на мистериозен хепатит достига връх около две седмици след големия скок на случаите на аденовирус, учените смятат, че причината може да е тази съпътстваща инфекция. В проучванията 84% от децата са имали аденовирусна инфекция. Малък брой също са имали инфекция с херпес вирус.

В допълнение, шотландското проучване установи възможен генетичен рисков фактор, като 17 от 20 изследвани случая имат специфичен ген (DRB1 04:01), много по-висок от популационното ниво от 16 процента. Този ген може да идентифицира най-податливите на заболяването, но все още са необходими повече изследвания.

Учените - от университета в Глазгоу, болница "Грейт Ормънд Стрийт" и Института за детско здраве на "Грейт Ормънд стрийт" на Лондонския университет - призоваха за допълнителни международни проучвания, за да потвърдят своите хипотези.

И двете проучвания вече са достъпни като предварителни доклади и не са били рецензирани.