Въпреки гъстата си атмосфера, наличие на езера от течен метан и подземен океан от вода, луната може би е невъзможна за обитаване

Луната на Сатурн Титан е един от най-интересните светове в Слънчевата система. С плътна жълта атмосфера и езера от течен метан, Титан крие огромен подземен океан. Той има обем 12 пъти по-голям от този на всички океани на Земята, но може да е лишен от живот, какъвто го познаваме.

Подземният океан на Титан и подобни океани в други ледени луни във външната слънчева система може да нямат органичната химия, необходима за живота, според ново астробиологично изследване.

Титан е най-голямата луна на Сатурн и втората по големина луна в цялата Слънчева система. На повърхността си той притежава истинска "супа" от органични молекули - молекули, които съдържат въглерод. И все пак, въпреки цялата тази очарователна химия, Титан е студен. Твърде студен. Повърхностните му температури не са по-високи от -179 градуса по Целзий. И в тези студени условия химичните реакции за живота протичат много бавно.

Въпреки това дълбоко под земята, където е по-топло - точната дълбочина не е сигурна, но оценките предполагат, че е от порядъка на 100 километра - се смята, че съществува течен океан с обем 12 пъти по-голям от общия обем на земните океани. Подобни океани съществуват под повърхността на другата сатурнова луна - Енцелад и луните на Юпитер - Европа и Ганимед.

Планетарният учен, Нейш ръководи международен екип, който оспори предположението, че океанът на Титан, както и океаните на други ледени луни, могат да бъдат обитаеми.

За да бъде океанът на Титан обитаем, голямо количество органични молекули от повърхността трябва да могат физически да достигнат океана, за да улеснят пребиотичната химия, която може да произведе и подхрани живота.

Пътят за този органичен материал да достигне океана е чрез удари на комета. Такива въздействия могат да разтопят повърхностния лед, създавайки басейн от течна вода, пълна с органични молекули. Тъй като течната вода е по-плътна от леда, тя потъва. Но моделирането на Нейш установи, че скоростта на ударите не е достатъчно висока, за да може достатъчно органичен материал да достигне океана на Титан.

Например, екипът изчислява, че само около 7500 килограма от най-простата аминокиселина, глицин, достига океана на Титан всяка година.

"Ние предположихме, че по-голямата част от отлаганията от стопилка - 65% - ще потънат чак до океана", каза Нейш пред Space.com. "Последната работа по моделиране предполага, че това е много вероятно надценяване, но дори и в този най-оптимистичен сценарий няма достатъчно органични вещества, които се движат в океана на Титан, за да поддържат живота там."

Според учените заключенията за Титан не важат за другите ледени луни с подземни океани. На Европа има много малко органични молекули на повърхността, но се предполага, че хидротермални отвори могат да съществуват на морското дъно, където океанът влиза в контакт със скалистото ядро на луната. Тези отвори ще изхвърлят всякакви молекули и ще предизвикат сложни химични реакции, които могат да поддържат живота. Допълнителни доказателства за въглерод в океана на Европа са открити от космическия телескоп Джеймс Уеб. Според оптимистите дъното на Титан също може да е активно и да е източник на достатъчно органични вещества.