Проф. Николай Овчаров работи по нова книга за аристокрацията по време на Второто българско царство. Това съобщи той във Варна при представянето на последното си издание, посветено на владетелите от същата историческа епоха, което излезе през месец март т.г. и вече бе представено в София, Велико Търново и Тараклия.

За новия си труд авторът сподели, че както и в опуса за царете, в нея освен историческите извори, ще бъде застъпена много и археологията с доказателствата как крепостите ни се превръщат в класически замъци, което личи от запазените инсигнии на боляри. Овчаров каза, че негово призвание е да обединява историческите познания с археологическите паметници.

Той смята, че в наши дни изворите са изчерпани, хрониките са изчетени и всичко е описано, затова археологията дава нова информация на историята, която понякога напълно променя схващанията. За да се тълкуват находките обаче и да се състави пълната картина, трябват исторически познания, допълни той.

За новия си труд авторът сподели, че както и в опуса за царете, в нея освен историческите извори, ще бъде застъпена много и археологията (Снимка: БТА)

На представянето на своята книга "Великите владетели на Второто българско царство" Николай Овчаров разказа, че написването й му е отнело 25 години, през които са публикувани издания за всички царе, които впоследствие са обединени в новото заглавие - Калоян, Иван Асен II, Константин Тих Асен, Теодор Светослав Тертер, Иван Александър и Иван Шишман.

Авторът се е водил от френските хроники, които според него са много важни за периода, по-жизнени са и съдържат повече диалози от византийските.

Той смята, че книгата представя цялостна история на Второто българско царство, като освен с текста и библиографията на ползваните източници, е придружена с 93 страници с над 300 илюстрации.

Само две от изображенията са съвременни, като едното е на корицата и е от Васил Горанов, а другото е на семейството на Иван Александър и е направено от варненската художничка Марина Варенцова-Русева, сподели авторът.

Според решението на редактора на книгата Захари Карабашлиев, всички останали илюстрации са от исторически източници, издирвани продължително, и на тях могат да се видят императори, крале, папи, султани и други владетели от епохата. Овчаров уточни, че има само трима български царе, които са пресъздадени в изобразителното изкуство приживе, като се изключат изображенията върху монети.

На представянето в склада за култура "Никотеа" във Варна присъства поетът Стефан Цанев, който подчерта, че Николай Овчаров поправя грешката историците да не бъдат писатели (Снимка: БТА)(Снимка: БТА)

Книгата е трябвало да се нарича "Благословените царе" по вдъхновение от серията "Прокълнатите крале" на Морис Дрюон, призна авторът, но заглавието е променено от издателството с търговска цел.

На представянето в склада за култура "Никотеа" във Варна присъства поетът Стефан Цанев, който подчерта, че Николай Овчаров поправя грешката историците да не бъдат писатели. "Книгите обаче имат един недостатък - трябва да бъдат четени", каза още той.

На събитието бяха още директорът на Регионалния исторически музей Игор Лазаренко, началникът на Морското училище във Варна проф. Боян Медникаров заедно със студенти, археолози, общественици