Учените са забелязали признаци на молекули, които на Земята се произвеждат единствено от прости организми

Учени са открили доказателства за живот на екзопланета в друга звездна система, съобщава Би Би Си.

Екип от Кеймбридж, който изследва атмосферата на екзопланета K2-18b е засякъл признаци на молекули, които на Земята се произвеждат единствено от прости организми.

Това е вторият - и по-обещаващ - случай, в който химикали, свързвани с живота, са открити в атмосферата на екзопланетата с помощта на космическия телескоп "Джеймс Уеб" на НАСА.

Но както екипът, така и независими астрономи подчертават, че са необходими още данни, за да се потвърдят тези резултати.

Ръководителят на изследването, проф. Нику Мадхусудхан, сподели в лабораторията си в Института по астрономия на Университета в Кеймбридж, че се надява скоро да получи решаващите доказателства:

"Това е най-силното доказателство досега, че може да има живот там. Реалистично мога да кажа, че ще можем да потвърдим този сигнал в рамките на една до две години."

Може ли този далечен свят да поддържа живот?

K2-18b е два и половина пъти по-голяма от Земята и се намира на разстояние от 124 светлинни години от нас. Тя се намира в обитаемата зона около своята звезда, която е червено джудже. Едно завъртане около нея отнема 33 дни.

Телескопът "Джеймс Уеб" е толкова мощен, че може да анализира химичния състав на атмосферата на планетата чрез светлината, която преминава през нея от малката ѝ звезда.

Екипът от Кеймбридж е открил, че атмосферата съдържа химичен подпис на поне една от две молекули, свързвани с живот: диметил сулфид (DMS) и диметил дисулфид (DMDS). На Земята тези газове се произвеждат от морски фитопланктон и бактерии.

Проф. Мадхусудхан заяви, че е бил изненадан от количеството на газа, засечен само при едно наблюдение:

"Оценяваното количество на този газ в атмосферата е хиляди пъти по-високо от това на Земята."

"Ако наистина има връзка с живот, тогава тази планета ще е пълна с живот."

"Ако потвърдим, че има живот на K2-18b, това би означавало, че животът е нещо обичайно в галактиката."

В търсене на живот на други планети

Все още има много неизвестни, както признават самите учени.

Първо, последното откритие не достига нужния научен стандарт, за да се счита за доказателство. За целта учените трябва да са сигурни в резултатите си с поне 99.99999% (пет сигма), докато сегашното откритие е три сигма - 99.7%. Това звучи много, но не е достатъчно, за да убеди научната общност.

Все пак, това е значително повече от предишния резултат (едно сигма - 68%), който бе посрещнат със скептицизъм преди 18 месеца.

Но дори и ако постигнат пет сигма, това пак няма да е абсолютно доказателство за живот, твърди проф. Катрин Хеймънс от Университета в Единбург.

"Дори при такава сигурност, остава въпросът какъв е произходът на газа. На Земята се произвежда от микроорганизми, но в Космоса могат да се случват странни неща и не знаем каква геоложка активност може да съществува на тази планета", смята Хеймънс.

Това мнение се споделя и от екипа на Кеймбридж, който работи с други групи, за да проверят дали DMS и DMDS могат да се образуват по небиологичен път в лаборатория.

Други учени предлагат и алтернативни обяснения за данните от K2-18b. Водят се спорове не само за това дали DMS и DMDS наистина присъстват, но и какъв е съставът на самата планета.

Според някои, липсата на амоняк в атмосферата предполага наличието на огромен воден океан, който абсорбира газа. Но това също може да се дължи на океан от разтопени скали, което изключва живот, според проф. Оливър Шортъл от Кеймбридж.

"Всичко, което знаем за планети около други звезди, идва от мънички количества светлина, отразяваща се от атмосферата им. Така че сигналът е изключително слаб и труден за тълкуване."

Д-р Никола Воган от НАСА смята дори, че K2-18b може да е мини-газов гигант без твърда повърхност.

Всички тези алтернативни хипотези също са подложени на критика от други изследователи, които твърдят, че не съответстват на данните от телескопа "Джеймс Уеб".

Проф. Мадхусудхан признава, че го очаква дълъг път, за да отговори на един от най-големите въпроси в науката. Но вярва, че е на прав път:

"След десетилетия може да се обърнем назад към този момент и да осъзнаем, че тогава сме разбрали, че Вселената е жива. Това може да е повратният момент, когато реално започнахме да отговаряме на въпроса: сами ли сме във Вселената?"

Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal Letters.