Космическият телескоп "Джеймс Уеб" е заснел шлейф от газ и прах, който струи от зараждаща се звезда, на фона на спирална галактика, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Комбинираното изображение, на което потокът от звездна материя напомня за диря, оставена от ракета, издигаща се към галактиката, беше публикувано от НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА).

В направеното от американската космическа агенция изявление се посочва, че това е "щастливо подреждане" на двата несвързани помежду си обекта.

Според НАСА потокът от звездна материя се намира на около 625 светлинни години от Земята в един от най-близките звездообразуващи региони на нашата галактика Млечен път.

Една светлинна година се равнява на около 9,5 трилиона километра. За сравнение най-близката звезда до Слънчевата система е Проксима Кентавър, която се намира на около 4 светлинни години от нас.

Звездите се образуват в мъглявини, които са гигантски облаци от газ и прах, наречени още молекулярни облаци. 

Процесът на формиране на звезда протича в няколко основни етапа:

1. Гравитационен колапс

- В молекулярния облак има неравномерни уплътнения, които понякога започват да се свиват под действието на гравитацията.

- Външни фактори като ударни вълни от свръхнови или сблъсък на облаци могат да предизвикат този колапс.

2. Образуване на протозвезда

- Докато газът и прахът продължават да се свиват, центърът става по-плътен и горещ.

- Образува се протозвезда, която все още не е напълно оформена, но излъчва топлина поради гравитационното свиване.

3. Ядрен синтез и раждане на звезда

- Когато температурата в ядрото достигне около 10 милиона градуса, започва ядрен синтез - водородните атоми се сливат в хелий, отделяйки огромно количество енергия.

- Тази енергия създава налягане, което уравновесява гравитацията, и звездата заема познатия ни вид и навлиза в най-дългата фаза от живота си.

4. Еволюция и по-нататъшна съдба

- В зависимост от масата си звездата ще има различна съдба:

- Малки звезди (като Червени джуджета) горят милиарди години и умират като бели джуджета.

- Средно-големи звезди (като нашето Слънце) се разширяват в червени гиганти, след което също стават бели джуджета.

- Масивни звезди избухват като свръхнови, оставяйки след себе си неутронна звезда или черна дупка.

Повечето звезди не се формират поотделно, а като част от групи, наречени звездни купове. В последствие те се раздалечават една от друга.

Смята се, че първите звезди са се образували преди около 12-13 милиарда години. С течение на времето тези звезди са извършвали ядрен синтез, превръщайки хелия в поредица от химически елементи. Именно на звездната еволюция дължим елементите, изграждащи всичко около нас. В ранните години на Вселената те обаче не са съществували.

Самите мъглявини, които се превръщат във "фабрики" или "люпилни на звезди", се раждат от дифузна междузвездна среда (ISM) от газ и прах. Тя обикновено съдържа 70% водород, 28% хелий и 1.5% по-тежки елементи по маса. Високоплътните региони на междузвездната среда образуват облаци или дифузни мъглявини, където се случва процесът на образуване на звезди.

Не всички видове галактики имат еднакви условия за създаването на подобни мъглявини. За разлика от спираловидните галактики, като Млечния път, елиптичните галактики губят студената съставка на междузвездната си среда за около един милиард години, което затруднява образуването на дифузни мъглявини и формирането на нови звезди.