В края на 2020 г., докато пандемията Covid-19 върлуваше с пълна ярост, няколко климатолози и енергийни експерти направиха прогноза. Те прецениха, че емисиите от изкопаеми горива, които току-що се бяха понижили, благодарение на глобалната пандемия, може никога повече да не достигнат високите си нива от 2019 г.

Дори спекулираха, че след над век от все по-високи нива на въглероден диоксид, който се влива в атмосферата, светът най-накрая е достигнал "пиковите" емисии. Оказва се, че са сгрешили.

Според доклад, публикуван миналия месец от Global Carbon Project, въглеродните емисии от изкопаеми горива през 2022 г. се очаква да достигнат 37.5 милиарда тона въглероден диоксид - най -високият регистриран досега. Това означава, че въпреки продължителното понижаване, заради коронавирусната пандемия, което доведе до спад на емисиите с над 5% през 2020 г., емисиите на CO2 се завръщат и то по-силни от всякога. И ето как ще се отрази това на бъдещето ни.

Историята се повтаря

През целия изминал век въглеродните емисии падат само при едно обстоятелство: криза. Когато световната финансова криза през 2008-2009 г. разтърсва световната икономическа система, въглеродните емисии спадат с 1.4%. Когато нефтените кризи от 1973 и 1979 г. дестабилизират икономиките и карат хората да чакат в дълги опашки за бензин, емисиите почти спират да растат. И когато коронавирусната пандемия заключва милиарди хора на закрито, CO2 спада с 5.2% - рекорд, съвпадащ само с този от последствията от Втората световна война.

Икономическата криза, разбира се, не е начинът, по който нациите искат да намалят въглеродните си емисии. И във всички тези исторически примери временният спад на емисиите не продължава дълго. След финансовата криза емисиите се повишават, като нарастват с приблизително 1.65 милиарда тона за една година.

Сега след пандемията експертите смятат, че светът ще се справи по различен начин. Страните се заклеват да правят разходи за чиста енергия и да действат по-природосъобразно. Но резултатът не е толкова зелен, колкото всички се надявахме. Според един анализ само 6% от парите, изразходвани от държави от Г-20, са отишли в райони, които могат да намалят емисиите. И докато хората продължават да летят, шофират и т.н., емисиите продължават да се повишават. 

2. Въглища, въглища, въглища

През по-голямата част от този век историята на изменението на климата е свързана с въглищата. Въглищата са най-мръсното изкопаемо гориво в света, което отделя 820 метрични тона емисии на парникови газове за всеки гигават произведена електроенергия. Слънчевата енергия, напротив, освобождава около пет метрични тона за всеки гигават произведена електроенергия.

Преди пандемията въглищата сякаш бяха готови за дълъг спад, което е част от причината учените и експертите да смятат, че емисиите може да са достигнали своя връх. Но през последните няколко години въглищата се възраждат. От друга страна руската инвазия в Украйна повиши цените на природния газ по света, което кара някои европейски страни да разчитат повече на въглищата, за да поддържат цените на енергията ниски.

Благодарение на продължаващите пандемични блокировки в Китай, най-голямата икономика в света не е ускорила използването на въглища толкова, колкото би могла. Но използването на най-мръсното гориво в света в Индия рязко нараства. Използването на въглища в Индия се повиши с 5% през 2022 г., в допълнение към 15-процентното увеличение през предходната година. Всичко това означава, че през последните две години емисиите от изгаряне на въглища са се увеличили с почти гигатон, уточняват от Washington Post.

3. Развити срещу развиващи се страни

Част от проблема е, че макар развитите страни да наблюдават спад на емисиите си през последните десетилетия, този спад не се е случил достатъчно бързо, за да компенсира нарастването на емисиите от развиващите се страни. Емисиите на Китай скачат рязко през последните 20 години, докато страната се развива и измъква милиони от бедността. Въпреки високите си общи емисии обаче Китай все още има по-ниски въглеродни емисии на глава от населението от Съединените щати например. Емисиите на Индия растат по-бавно, но все още растат.

"Изкопаемите горива все още са най-евтиният начин за осигуряване на надеждна електроенергия", каза Кен Калдейра, учен по климата в Института за наука Карнеги.

Споре него, докато вятърът и слънчевата енергия могат да бъдат по-евтини от изкопаемите горива в някои случаи, тяхната периодичност - и липсата на евтини, големи батерии - означава, че е трудно да се изгради цяла електрическа система само от възобновяема енергия.

"Развиващите се страни трябва да поставят грижите за климата на второ място пред икономическите си проблеми."

Следователно, за да не продължават емисиите да се увеличават, по-богатите страни ще трябва или да намалят своите емисии много по-бързо, или да помогнат на развиващите се страни да преминат към източници на гориво с по-ниски въглеродни емисии. И последният вариант не изглежда особено надежден. Конфликтите относно паричните потоци от по-богатите към по-бедните страни преследват процеса на преговори за климата на ООН от години.

"Ние не желаехме да субсидираме масивен преход към зелена енергия за нас самите", казва Калдейра. "И идеята, че ще субсидираме това за глобалния юг, изглежда малко неправдоподобна."/lifestyle.bg