Манастирски комплекс с изографисана църква от 12-13 век, некропол на три нива с фамилни гробници от 6-7 в. сл. Хр. и погребения от 2 в. пр. Хр., са сред новите археологически разкрития в стария Созопол

Тази пролет, заедно със сафридените пасажи, в Созопол се завърнаха и археолозите. Строежът на нова автогара в стария град, наложи започването на спасителни археологически разкопки на мястото, отредено за постройката.

Оказа се, че неголямото парче земя е запазило скрити основите на църква от 12-13 в. с фрагменти от майсторски стенописи, многопластов християнски некропол, както и останки от манастирски комплекс и ритуални ями.

Сред разкритията на археолозите са и цисти от 6-7 в. сл. Хр., както и находки от 2 в. пр. Хр, от времето на древните аполонийци.

Разкопките се случваха на входа на старата част на Созопол, където нищо неподозиращи минувачи с любопитство се спираха и мълчаливо наблюдаваха как от недрата на земята постепенно изникваха векове история.

Срещнахме се с научния ръководител на спасителните разкопки д-р Явор Иванов, за да ни разкаже за хронологията на събитията и за хипотезите, които могат да се превърнат във възможни истини. Зарадва ни и новината, че тези разкопки ще имат продължение, защото общата ни историческа памет го изисква.

Д-р Явор Иванов - научен ръководител на спасителните разкопки (Снимка: Личен архив)

- Д-р Иванов, Созопол е място с хилядолетна история и очаквано много археология. И все пак имаше ли нещо, което искрено ви изненада от разкритията тук?
- Созопол действително е място, в което, както казват хората "камък да ритнеш, нещо ще ти разкаже". И все пак изненада за нас беше откритието на църковен храм.

През 2013-2014 г. бях ръководител и на спасителните разкопки преди изграждането на съвременния воден цикъл в града.

Проучихме голям участък от "Провлака", един канал с два метра ширина, в който открихме средновековни погребения, късноантични цисти (4-5 в. сл. Хр.), около шест-седем цисти с правоъгълни блокове с покритие.

Затова очаквах и тук да намерим подобни погребения и късноантични цисти, а прогнозите на колегите от археологическия музей в Созопол бяха и за находки от елинистическата епоха (3-2 в. пр. Хр.), както и евентуално от Архаичната епоха.

Циста от 6 в., която е разрушила по-стар гроб от 2 в. пр. Хр. (Снимки: Архелогически музей, Созопол)

- В момента също се намираме на територията на спасителни разкопки.
- Да, на това място с 30 метра дължина и ширина от 20 метра, предстои да бъде построена нова автогара.

Старият Созопол е археологически и архитектурен резерват и преди всяко ново строителство, теренът трябва да се проучи археологически.

- Вече сте на финалната права от първия етап на разкопките. Непрофесионално око като моето може да различи каменни основи на сгради, некропол с доста на брой гробове.
- Да, в центъра на обекта имаме църква от 12-13 в. с притвор (нартекс), който без изненада е ориентиран към запад. Имаме и основата на апсидата на храма, която продължава на изток под съвременния тротоар. В този притвор и в наоса (основната част на църквата) имаме погребения от 12-13 в. и може би дори началото на 14 в.

Тепърва предстои да конкретизираме хронологията на некропола. Той се простира и от северната и южната страна на храма и е на три нива, като досега сме открили над 120 скелета. Човешките костни останки вече са демонтирани с цел тяхното изследване (пол, възраст, всичко, което е свързано с физическата антропология).

Сред находките в некропола са желязно и бронзово кръстче, обикновени бронзови копчета и обеци, в църквата и в притвора открихме монети, които са доста точен материал за датиране. До северната стена на църквата и под запазените на място стенописи проучихме човешко погребение и... истински усетихме елемента на изненада и тръпката от новото откритие.

Желязно и бронзово кръстчета, намерени в погребения от некропола (Снимки: Архелогически музей, Созопол)

Между долните крайници (коленните стави) на скелета, открихме монетно съкровище, от 24 монети, тип скифати от 11-12 в. Те са слепени една с друга, но все пак се различават два типа, което показва, че съкровището е събирано в определен период от време и е положено при последния му собственик.

Монетно съкровище от 24 броя сребърни скифати, открито в погребение от некропола (Снимки: Архелогически музей, Созопол)

- Кои от направените до тук разкрития са особено важни за реконструирането на историята на това очевидно свещено място?
- На средновековно ниво акцентите са няколко. Първият са стенописите, открити в наоса на църквата (основната част на храма, известна и като кораб).

На тях се виждат изображения на хора с къдрава коса, част от одежди, възможно е тези стенописи да са възложени на майстори, пристигнали тук от Константинопол.

Върху един голям фрагмент от тези стенописи има надпис с черни букви. Може това да е молитва и със сигурност надписът, ще ни помогне в реконструирането на историята на църквата.

Фрагмент от степопис (Снимки: Архелогически музей, Созопол)

Надяваме се да излязат цели образи или поне големи фрагменти на фигури, когато Илинка Чергарова, главен реставратор в Софийска градска художествена галерия, нареди този рисуван пъзел, за да можем впоследствие да ги експонираме. Намерихме и фрагменти от канделабри (свещници). Все пак е трябвало да има и светлина в тази църква.

Другият акцент открихме в нартекса (притвор на църквата) - една много интересна структура, която ме наведе на мисълта, че се е случило нещо като умишлено ритуално умъртвяване на църквата, т.е дефункционализация и десакрализация. Открихме яма, облицована с фрагменти керемиди, в която имаше костни предмети, монети, две от които сребърни.

Фрагмент от стенописите в откритата църква от 12 в. (Снимки: Архелогически музей, Созопол)

Най-любопитното обаче е, че в тази яма са погребани и архитектурни детайли от църквата.

Освен това, между намерените тук мраморна колона и други обработени блокове, имаше и фрагменти от стенописи. Малко по-надолу имаме още една структура, в която също има части от обработени блокове. Моето предположение е, че в тези ями ритуално са били погребани части от храма, след като той е бил разрушен от бедствие или човешка намеса.

Архитектурни фрагменти от църквата вероятно са били ритуално погребани в яма (Снимки: Архелогически музей, Созопол)

- Случвало ли се е да намирате подобно ритуално погребение на храм и другаде?
- Не. Има, може би, още един случай в България с погребване на олтарни маси, но досега не сме откривали нищо подобно.

Друго много интересно нещо е, че тук имаше и една структура от нивелирани камъни, подобна на път, която според мен умишлено, ритуално затваря църквата, т.е. един вид запечатване на целия комплекс. Имаше предположение, че над църквата в последствие е бил построен път.

Аз обаче смятам, че това не е път, а нивото е било изкуствено нивелирано, за да бъдат запечатани църквата и гробния комплекс в нея. Тези ломени камъни са само и единствено в плана на църквата. Има и други доказателства за това мое мнение, но повече ще мога да разкажа след приключване на втория етап от разкопките.

Погребалните ритуали в некропола също са интересни. Има погребения и препогребвания. Намерихме и гроб с два скелета положени един над друг във формата на кръст. От двете страни на гробовете са били полагани керемиди, а в шест от гробовете, черепите също бяха положени върху керемеди (подобно на възглавници).

Перпогребване, при което двата скелета образуват кръст (Снимки: Архелогически музей, Созопол)

Това отговаря напълно на християнската традиция. Ако се върнем към Библията има един такъв епизод, който ще цитирам по памет: "Яков стигна до едно място и реши да остане там да пренощува. И видя бял камък, който взе и го подложи за възглавница. И му се яви стълба към небето..."

- От едната страна на некропола ясно се различават и основите на три помещения. За какво точно са служили те?
- В тях открихме изобилие от керамични фрагменти от 12-13 в., животински кости, съдове, правени на колело, съдове, ръчна изработка. Верижните сгради са функционирали и по време на съществуването на църквата. И заедно с църквата са образували един манастирски комплекс, с монолитен зид от юг и запад.

Тези три, разположени едно до друго помещения, вероятно са жилищни сгради - все пак комплексът е трябвало да бъде обслужван от някого. До тях отново се натъкнахме на големи ритуални ями, от същата епоха 12-13 в., с много керамика (вносна луксозна керамика-сграфито), сребърни предмети, бронзови пластини, железни ножчета и пр.

Луксозна сграфито керамика (Снимки: Архелогически музей, Созопол)

- Характерни ли са подобни ями за един функциониращ манастир?
- Има данни за такива ями в средновековната епоха - доста често се интерпретират като боклучни ями, но аз не споделям това мнение. За мен те са по-скоро ритуални. Тук на дъното на едната намерихме животински рог с цял керамичен съд от 12 в., както и въглени, рохка пръст - това предполага спазване на определени ритуални практики.

- Наличието на въглени и пепел обаче не навежда ли и на мисълта, че е възможно да е имало и пожар, в следствие на който манастирският комплекс да е бил разрушен?
- На отделни места имаме обгорени керамични съдове и фрагменти, но това не е достатъчно, за да заключим, че тук е имало пожар. При един пожар трябва да има много сериозно количество пепел, плътни пластове от сива материя. А тук имаме само няколко такива петна.

Ако манастирът е бил обгорен, трябваше да намерим обгорели паднали греди, обгорени камъни и сериозни дебели пластове пепел, около и върху подовото ниво, което е изградено от продълговати тухли и запазено в отделни участъци в наоса.

Пъзелът е доста по-труден за разплитане. На този етап не бих могъл да кажа по каква причина манастирският комплекс е престанал да съществува. Надявам се разкопките да продължат и да стигнем до обективна истина.

- На север от манастира се вижда една каменна гробница, която изглежда е от друг период.
- Това е фамилна гробница, изградена в циста (гробно съоръжение от масивни каменни блокове, бел. р.), в която са положени три индивида. Периодът е 4-6 в. сл. Хр. тоест 600 години преди появата на манастира, църквата с притвора, жилищата и двете ями.

- С Вас се срещаме в последния ден от началния етап на разкопките. Поверието гласи, че именно в последния ден, археолозите обикновено се натъкват на нещо много интересно. Усмихна ли ви се късметът днес?
- Последното нещо, което намерихме е този каменен ритуален кръг, периблос, с положена отново в него циста. В момента я проучваме и сме намерили два детски скелета. Тази циста като хронология е от същия период като другата (4-6 в.). Но при изграждането й е бил разрушен по-стар гроб, в който открихме един лекит и една лампа от 2 в. пр. Хр.

Лекит, лампа и фрагментиран кантарос от 2 в. пр. Хр. (Снимки: Архелогически музей, Созопол)

Това доказва, че този обект е многопластов, с находки от 2 в. пр. Хр. до 12-13 в. сл. Хр. Или казано иначе, на това място имаме над 2000 години история.

Един от близо 120-те гроба, открити в некропола от 13-14 в. (Снимки: Архелогически музей, Созопол)

- Какво предстои?
- Със сигурност много интересни неща, през следващия етап ще слезем на ниво 2 в. пр. Хр във всички посоки - изток, запад, север, юг.

Възможно е и да открием и находки от 3 в. пр. Хр., от архаичната епоха и първите елини, които са се заселили от Древна Гърция. По време на разкопките от водния цикъл през 2013-2014 г., се натъкнахме на сив пласт, който беше наситен със керамика от ранножелязната епоха (9-8 в. пр. Хр.), което означава, че в района на Созопол, на отделни места е имало тракийско население..

- Ще проучите ли и апсидата на църквата, където вероятно е бил олтарът на храма - тя сега остава встрани от разкопките, под пешеходния тротоар?
- Задължително. А когато разкопките приключат ще настояваме и всичко тук да бъде експонирано по най-добрия възможен начин. За лятото, разкопките ще бъдат временно консервирани според изискванията, а зидовете ще бъдат засипани.

Истината е, че културното наследство трябва да бъде част от живото, а археологическите разкопки да се показват адекватно. Не смятам, че ще е добра идея да сложим разкопките просто под един стъклен покрив. Трябва да се потърсят други варианти за експонирането им.

Добър пример за съвременно експонирани разкопки, при това от България, е Музеят под базиликата "Св. София" в столицата с гробни съоръжения от източния некропол на античния град Сердика. Убеден съм и че адекватното експониране на археологически разкопки ще привлече туристи, които днес все повече търсят природа и автентичност. Ние имаме и двете.

Въпросът е как да ги запазим и покажем.

Интервю на Евелина ИВАНОВА