Йерусалимският и Парижкият синдром са две екстремни прояви на психични разстройства, които някои пътуващите изпитват при посещение в чужди страни

Когато Самюел Лангхорн Клемънс, по-известен като Марк Твен, посещава Флоренция през 1867 г., както се очаква от един турист, той покорно разглежда градските музеи, църкви и гробници. Но докато стоял край река Арно, започнал да се дразни от настояването на италианците, че това е река, а не поток. "Всички я наричат река и искрено си мислят, че е река,...тези мрачни и проклети флорентинци" -мърмори си Твен. "Може би след месец ще вляза във Флоренция под по-щастливо покровителство и ще намеря всичко красиво, всичко привлекателно. Но сега изобщо не ми се иска да мисля за нея..." Пътуването може да създава спомени и да разширява хоризонтите. Но също така може да доведе до дискомфорт, носталгия по дома и емоционално претоварване - често срещано състояние, известно като "културен шок". При някои хора този дискомфорт може да се превърне в пълен дистрес, като пътуването изостря или дори предизвиква психични проблеми, пише списание National Geographic.

Снимка: iStock by Getty Images

​Културен шок

Първо, добрата новина: нормално е да се чувствате некомфортно, когато прекарвате време извън страната си, дори по време на дългоочакваната ваканция. Чувството на дискомфорт и претоварване са толкова често срещани сред пътуващите, че мнозина го наричат "културен шок". Но въпреки че терминът съществува от 50-те години на миналия век, казва Сюзън Б. Голдщайн, професор по психология в Университета в Редландс, това е остарял начин да се опишат тези предизвикателства при приспособяването. "Културният шок" означава драматично, неочаквано, негативно събитие", казва Голдщайн. Но въпреки че по-голямата част от пътуващите изпитват подобни предизвикателства, "истинското усещане за "шок" е нетипично", добавя тя, "толкова нетипично, че много изследователи вече не използват този термин". Голдщайн казва, че терминът "културен шок" е погрешно разбиран - дори по отношение на произхода му. Въпреки че изобретяването на понятието е приписвано на Калерво Обърг, канадски антрополог, който започва да го използва около 1960 г., Голдщайн проследява израза назад до 50-те години на миналия век, когато е въведен от антрополога Рут Бенедикт и е използван за първи път от нейната колежка Кора Дюбоа в реч за антрополозите, работещи в непознати земи.

Снимка: iStock by Getty Images

От дискомфорт до приспособяване

Но яркото описание на културния шок от Обърг - дадено в отговор на собствения му мултикултурен опит и нарастващия интерес към културния обмен след Втората световна война - спечелва публиката. Антропологът говори за процеса на приспособяване като за "професионална болест на хора, които внезапно са били трансплантирани в чужбина" - "болест", която прогресира от фаза на меден месец, през отхвърляне на новата среда, до пълно приспособяване към нея. До 70-те години на миналия век много изследователи приемат идеята, че подобно на физическите заболявания, културният шок преминава през забележително последователен и универсален набор от етапи.

Съвременните изследвания обаче предполагат, че преживяванията на акултурацията са индивидуални, а не универсални. "Хората ще имат своите възходи и падения, но в по-голямата си част те ще се чувстват все по-удобно с течение на времето", казва Голдщайн. И докато мнозина приписват причините за културния шок на самата култура домакин, вътрешните очаквания и нагласи на индивида са също толкова важни.

Пътуване и психични заболявания

Тези очаквания изглежда играят роля в някои от по-драматичните форми на културен шок като Йерусалимския синдром, състояние, наблюдавано при някои туристи, които преминават от функционално психологическо състояние в религиозна психоза, докато посещават Светите земи. Идентифицирано като "Йерусалимска треска" през 30-те години на миналия век от Хайнц Херман, психиатър, който ръководи частна болница в Йерусалим, състоянието всъщност е било наблюдавано сред туристите от години.

Снимка: iStock by Getty Images

Историите за психични разстройства и религиозност сред поклонниците са често срещани през XIX и XX век, пише медицинският историк Крис Сандъл-Уилсън, със съобщения за "религиозна мания" и "маниаци" сред многобройните туристи в региона. До 2000 г. израелски психиатри съобщават, че посещават средно по 100 пациенти годишно, които, когато са изправени пред "град, който внушава усещане за свято, историческо и небесно", са развили "уникален психиатричен феномен", включващ религиозни заблуди и обсесивна психоза.

Междувременно туристите в друг град развиват свой собствен синдром. През 2004 г. японският психолог Хироаки Ота и група френски психолози пишат за поредица от 63 психиатрични хоспитализации сред японски туристи в Париж, които са преживели "остри или дори насилствени" епизоди на налудничавост, характеризиращи се делюзьорни състояния, халюцинации, чувство на преследване, дереализация, деперсонализация, тревожност, световъртеж, тахикардия, изпотяване, гадене, повръщане и др., в резултат на разминаване между техните очаквания за Париж и действителността. Това "патологично пътуване" бързо е наречено Парижки синдром.

Снимка: iStock by Getty Images

Но въпреки че термините са придобили съвременно признание, те не са признати за широко разпространени психиатрични разстройства и не са описани в диагностичната библия на областта - Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (ДСН). Нито синдромът на Стендал - друго състояние, свързано с пътуване, при което човек изпитва симптоми като сърцебиене, виене на свят, загуба на съзнание, объркване и дори халюцинации, когато е изложен на силно лично преживяване от гледане на красиво изкуство или архитектура.

Всъщност, казва Голдщайн, броят на хората, които действително изпитват психоза по време на пътуване, е относително малък. Пътуването е стресиращо и може да влоши вече съществуващи психични заболявания, докато религиозните места могат да привлекат хора с психични заболявания, които имат силни религиозни вярвания.

Очаквания и реалност

Личните очаквания на пътуващите могат да влошат нещата и когато очакванията и преживяванията не съвпадат, това може да доведе до дискомфорт и дори психиатричен стрес. Голдщайн казва, че за мнозина с Йерусалимския и Парижкия синдроми представата им за тяхната дестинация "не отговаря на реалността", което може да доведе до по-тежки симптоми.

Реалистичните очаквания могат да помогнат, но също и отношението на пътуващия. Хората, които се опитват да избегнат културните различия, се справят по-зле от тези, които ги приемат, казва Голдщайн, а изследванията показват, че чужденците трябва да търсят "културни ментори", които да им помогнат да разберат нещата.

Предизвикателните културни преживявания всъщност могат да бъдат нещо добро. В проучване от 2015 г. на 2500 студенти по програми за обмен, изследователите установяват, че въпреки че културният стрес е често срещан сред участниците, при тези, които са изправят лице в лице с този стрес, вместо да се опитат да го избегнат, има тенденция за успешното му преодоляване, както и по-голяма вероятност да завършат годината си, без да сменят семейството, при което са настанени или да се приберат преждевременно.

Резултатът: Психологическият дискомфорт е често срещан по време на пътуване, но дистресът не е. Голдщайн казва, че пътуващите трябва да потърсят помощ, ако дистресът им е продължителен или се влошава с течение на времето, или ако свързаният с пътуването им стрес уврежда физическото или ежедневното им функциониране.

Що се отнася до Клемънс, сприхавият автор успява да преодолее негативните чувства, които изпитва по време на пътуване. В крайна сметка той завършва европейското си турне - и в мемоарите си за Пътешествия и експедиции "Глупаци в чужбина", отбелязва, че пътуването е "фатално за предразсъдъците, фанатизма и тесногръдието". С правилното отношение - и желанието да потърсите помощ, ако имате нужда от нея — е повече от вероятно вие също да можете да се адаптирате и да процъфтявате в нови условия, създавайки нови спомени - и издръжливост - с всеки нов печат в паспорта ви.

Домът на Марк Твен отдавна вече е туристическа атракция, но дали великият писател би желал такава популярност?