Мечтая да летя. Този природен талант иска да притежава голямата българска актриса Татяна Лолова, която представи втората си книга „Дневници & Делници“, издадена от „Книгомания“ през 2019 г.

Минути преди да се качи на сцената на столичното кино на открито в парка на НДК, Лолова отговори на въпроси на БГНЕС.

„Описала съм много случки с мои колеги, много обичани. Една част от тях са на Земята и се борят с вируса и да не мислят само за него, а да мислят, че животът си заслужава, че има много красота и има много надежда. А пък другите са отишли някъде, казват, че е много хубаво там, ама никой не се е върнал да каже вярно ли е много хубаво. Сигурно са прави“, заяви Лолова, отговаряйки на въпроса какво е скрила между кориците.

За да ни потопи още по-навътре, тя зачита синопсиса на книгата си.: „Много съм играла… И съм чела интересни текстове на глас пред публика. Актьорът насита няма. Иска още и още“.

Ако един актьор иска да спре да бъде такъв, значи иска да стане режисьор или започва да пише автобиографии, сподели Татяна Лолова.

„На всеки му се дописа. Писатели много, читателите намаляха. Сега имаше много по време на пандемията да се чете от този, който иска и може да чете. Читателите намаляха, да не кажа – няма ги. Няма време за четене. Ей!… Някой прохърка. Тихо… Ще го събудиш и ще вземе да пропише“, прочита ни тя с усмивка финалните редове от текста на корицата.

Комедийната актриса разказва, че поместената снимка на корицата е избрана от журналиста Георги Тошев, чиято е и редакцията на „Дневници & Делници“. Питам я на колко години е била тогава. Вместо отговор, тя разказва история.

„Бях на 30 годишнината от загубата на прекрасния Георги Парцалев. Бяхме разредени в „Сатиричния театър“. Имаше приятна програма. Аз седях на втория ред в края, а зад мен седеше една жена и на най-интересните места от филма за Парцалев, тя ме удряше по рамото и викаше: „А, тук на колко години си“? Така и вие ме питате“, казва с весел, но не подигравателен смях в гласа Лолова и продължава с история за таксиметров шофьор, който също дръзнал да я попита на колко години е.

Тя му казала, че няма да му каже, а той пък й отговорил, че знае.

„Като знаете, защо питате? Да чуя“, припомня си една от хилядите истории с нейно участие от делниците й.

Актрисата с радост споделя, че наскоро е играла на сцената на любимия й „Театър 199“ в постановката „Карай направо“ с Диана Найденова, но вместо в колата на столовете.

„На единия от столовете съм играла 15 години „Дуенде“, преди това 8 години съм играла с великолепния ми колега Георги Русев“, спомня си тя и не пропуска да разкаже как на интервю попитали Русев какво играе, а той им казал „Нищо не помня“.

„Те му казали – едно ли е да го запомните. А това е заглавието на пиесата на Артър Милър, която ние играем 8 години“, пояснява актрисата и припомня, че преди това е играла 10 години с големият Георги Калоянчев – „Старомодна комедия“.

Попитана какво й предстои, Лолова казва, че по този въпрос мога да попитам режисьора, с който в момента води преговори, но е наясно какво иска днес, тук и сега.

„Сега аз знам единствено, че искам да продължим да живеем, да надмогнем този страх от това притеснение от този жизнеустойчив, който не бил й жив бацил, защото животът си заслужава, актьорът обича да играе, всеки обича своята професия, а който не я обича – му пожелавам да я обикне“, казва тя и поема към стълбичките, които ще я отведат на сцената.

А там тя пя за едно облаче без душа и тяло, припомни си едно интервю, чиито въпроси сама си написала, защото тогава бил момент, в който журналистите не се интересували от нея и сподели спомени за нейни колеги, оставили дълбока диря в историята на театъра и киното, сред които Тодор Колев, Невена Коканова, Григор Вачков, Нейчо Попов, Стоянка Мутафова, Велко Кънев, Кольо Анастасов, Лили Иванова. /БГНЕС