Рибарският остров с традиции

Финландия е нация, която може да се похвали със суров начин на живот, по-затворени хора и инат, позволяващ да се справят с абсолютно всички предизвикателства, които суровият климат им предложи. Остров Маакала може да се смята за олицетворение на суровия финландски характер, пише BBC.

След като е единственият отдалечен от страната се намира на около 18 километра от западния бряг. Това място се покрива със сняг през зимата и повечето скиори са готови да потърсят забавление, но през по-топлите месеци, островчето с площ от 20 хектара може да се превърне в перфектно бягство от цивилизацията, поне за известно време.

Открит е с помощта на рибар и ловци на тюлени през XV век. Тогава водата е само на 9 мм над морското равнище. След разтапянето на ледниците и промяната на климата, островът се намира на около 5 метра над морското равнище.

Маакала няма пътища, магазини, ресторанти, коли, хотели и понякога не може да се зарадва и на хора. Повечето врати на малките бунгала са отворени. След индустриализацията и по-сериозното развитие на риболова, някогашните 700 рибари вече не изпитвали нужда да прекарват летните месеци на острова, просто няма нужда.

Традицията повелява някои от местните да се завръщат със семействата си, но по-скоро на почивка. Има много малка фракция от местни жители, които отказват да напуснат, затова и преди зимата на тях се карат храна, дърва, вода и други принадлежности за оцеляване. Между май и септември, финландците правят пътешествия с ферибот, за да покажат една парче земя, което е доста самотно.

Маакала е част от Финландия, но технически погледнато има автономен статус. Избира се губернатор на острова сред всички рибари. Традицията е установен през 1771 г. и по това време Финландия е част от Швеция. Крал Адолф Фридрик дава автономията на острова и предлага да остане независима единица. През 1809 г. Финландия е под руски контрол и установява своята независимост чак през 1917 г. През Студената война идва период на пълен неутралитет, но през 1995 г. влиза в ЕС и през 2022 г. е част от НАТО.

Маакала не може да се похвали с перманентно население, такова, което се ражда на острова и остава завинаги на него. През лятото има около 20 човека, но когато дойдат студовете, мнозина преценяват, че е по-добре да се върнат обратно в цивилизацията. Странно е, че когато има рибари на острова, те са под управлението на губернатора, но когато се върнат обратно във Финландия, европейските закони започват да важат.

Рибарските бунгала могат да се наследяват от поколение на поколение, няма друг вариант. Мнозина са се опитвали да закупят други бунгала, но традицията не се нарушава. През XVIII век има около 150 такива, днес са оцелели едва 50. В деня на Свети Джеймс, жителите на острова се събират от губернатора, за да се взимат важните решения.

Събранията често определят и дали някой е извършил престъпление, какво да бъде неговото наказание и други. Спомените на повечето рибари е, че такива решения са се взимали много рядко. Маакала има и фар, който определено се различава от останалите. С размерите на човешки ръст, издигнат върху купчина камъни, това е маякът на повечето рибари, когато се изгубят.

На острова е построен и музей, който показва някои исторически артефакти, както и текстове на финландски.

В началото на пролетта, повечето рибари тръгват на лов на тюлени - причината е, че има твърде много от тях и уловът остава застрашен. Една от най-забележителните сгради на острова е малката дървена църква, строена в края на XVIII век.

Покривът на сградата е създаден, за да прилича на обърнат кораб. Поставени са дървени пейки, а на мястото на кръст, рибарите са избрали макет на дървен кораб. Рибарите от Маакала сключват брак именно тук.

Малкият остров някога е бил значително по-оживен от жители. Днес е просто парче земя, където любопитните могат да се върнат назад във времето. Един интересен елемент, че по време на активния сезон могат да бъдат открити местни жители. Те са дружелюбни, разказват историята от първо лице и преживяването си на това отдалечено парче земя.

Не очаквайте традиционна кухня или хотелско посрещане. Островът няма заведения и единственият начин да обядвате е с покана от местните, ако изобщо се намират на острова. Най-често консумираната храна е бяла риба, няма друго, а и няма готвачи, които да се занимават с посрещането и изпращането на гости.

Предвид сложната йерархична процедура, островът остава едно от най-известните и красиви независими рибарски леговища.