Археолози и градски легенди предлагат авантюристични разходки в Александрия

Гробът на Александър III Македонски е тема, която от години отваря най-различни дебати. Всеки археолог мечтае да открие тленните останки на великия владетел и по този начин да реши много мистерии в историята, но тази мисия остава без успех. Няколко поколения издирват следите му, пише изданието The Collector, но данните са твърде малко.

Александър III Македонски умира през 323 г. пр. Хр. на 32-годишна възраст. Владетелят дори не е мислил за смъртта и своята империя, тъй като е вярвал, че няма сила, която да го спре. Следите са твърде малко, а когато императорът умира, всички негови приближени се опитват да вземат тялото му и да го използват като ключ за предаване на властта.

Птолемей от Египет успява да вземе тялото и да построи гробница в Александрия. През следващите векове, тя е една от основните забележителности на града. Историята не може да потвърди какво се случва, но с времето, гробницата просто изчезва, а локацията ѝ в историческите архиви е изгубена. Благодарение на тази мистерия, стотици хора се впускат в приключението и често остават разочаровани.

След като империята е разграбена и поделена, Птолемей получава Египет и правото да погребе императора. С парче земя и възможност да основе свое собствено кралство, Птолемей се радва на една империя във възход, докато Клеопатра не прави фаталната си връзка с Марк Антоний около 300 години по-късно.

След смъртта на Александър III Македонски, управлението на империята е поето от Пердикас, който изразява своето желание да върне императора обратно в Древна Македония. Покойният владетел така и не пристига, защото Птолемей завардва пътищата в Сирия, напада конвоя и след това бяга към Египет. Александрия все още не е построена и Птолемей управлява от град Мемфис, а тялото остава във временна гробница близо до града.

През XIX век археолозите откриват храма на фараон Нектанебо II - последният владетел, преди да дойдат персите в Египет. Тъй като храмът е единствената сграда, която няма персийски корени, археолози като Андрю Чаг смятат, че Александър III Македонски е бил поставен именно там, докато се строи оригиналната гробница в Александрия.

Тялото е преместено от Птолемей II, но във временна гробница в Александрия, едва Птолемей IV успява да завърши строителството и да погребе един от най-великите императори. Името на сградата е Сома и се смята за един от първите по-модерни мавзолеи за времето си.

Последните записи посочват, че Сома е стояла на кръстопът в центъра на града. През следващите три века, гробницата е била почитана от всеки владетел. След време, когато наследниците на Птолемей вече не управляват, гробницата е ограбвана многократно.

Повечето археолози смятат, че нищо не е запазено, поради простата причина, че местните разтапят всичко и го продават. Юлий Цезар го посещава през 48 г. пр. Хр. и накрая Клеопатра я отваря и разпродава всичко ценно, за да събере пари за армията на Марк Антоний. Октавиан Август пристига в Александрия след победата си над Марк Антоний, посещава гробницата и отдава почести към някогашния император. Не проявява интерес към наследниците на Птолемей, посочвайки, че е дошъл да види император, а не някакви трупове.

Бюст на Александър III Македонски от 330 г. пр. Хр.

Снимка: Getty Images

Тук идват големите проблеми. Гробницата е описвана като фар в далечината и можела да се види от близко и далече. Нейното изчезване събужда твърде много въпроси, които дразнят археолозите и до днес.

Записките стават все по-малко. Свети Кирил Александрийски пише, че император Теодосий е заповядал да се махнат всички украшения и мястото да бъде заличено. Свети Йоан Златоуст е последният, който потвърждава, че локацията и тялото на Александър III Македонски са били изгубени, архивите са от IV век.

Джамия Наби Даниел

Снимка: iStock by GettyImages

Учените изпитват особени затруднения в търсенето на мястото и до днес. Александрия е град с особено висока популация и възможностите за разкопки са сведени до абсолютен минимум. Въпреки внимателните проверки и изследвания, преди да започне новото строителство, Александрия отказва да предаде своята тайна. Мнозина започват да допускат, че гробницата е унищожена и вече няма следи от владетеля. Климатичните промени и постоянното заливане на стария град, карат повечето археолози да се съмняват, че реално е останало нещо за откриване. И не на последно място, изследователите имат подозрението, че мумията на владетеля може би е преместена някъде другаде, макар и фокусът да е насочен към гробницата.

Снимка: iStock by GettyImages

Днешна Александрия дори се опитва да печели от туристите, предлагайки някои от следите, а туристическите гидове водят групи до предполагаемите места. Тъй като Александрия се променя значително през следващите векове, гостите на града започват своето основно пътешествие с помощта на карта, предоставена от Махмуд Бей през 1895 г. Локацията от този период е близо до пътищата Ел Хорея и Неби Даниел - по описанието, оставено от историците, се ражда съмнението, че гробницата се намира под джамията, носеща същото име. Съществуват спекулации, че под джамията има тунели, които пазят историята на античния град и най-вероятно водят до гробницата, но властите остават категорични, че разкопки няма да се правят. 

Наполеон Бонапарт е смятал, че джамията Неби Даниел е грешно място, той посочва джамията Атарин, тя се намира само на 300 метра от първата посочена. Френските археолози правят своето изследване и откриват саркофага на фараон Нектанебо II. Французите не успяват да разчетат надписите и след падането на Наполеон, саркофагът е даден на англичаните, които по-точно посочват кой лежи в него. С времето се ражда усещането, че следите на императора наистина са заличени. Двете джамии продължават да са включвани в обиколката на града, но фокусът е към римската история. 

Последното направено откритие е от 2019 г. в градините Шалалат, където гръцки археолози също правят изследвания, пише National Geographic. Именно през 2019 г. е открита статуя с лика на Александър III Македонски и днес може да бъде разгледана в градския музей. Мястото за разкопки все още не е отворено за туристи, тъй като археолозите продължават със своите изследвания. Откритията на учените посочват, че през 365 г. Александрия е ударена от земетресение и цунами, което би отговорило на историческите архиви и последните налични записки. Самата градина се намира много близо до крайбрежието и изненадващо, продължава да е на един от най-главните пътища в града. Записките на Свети Йоан Златоуст също биха могли да съвпаднат, все пак той е последният човек, който пише официални редове за императора.

Градска панорама, Александрия.

Снимка: iStock by GettyImages

Трите основни места, които могат да бъдат посетени, са джамиите Неби Даниел, Атарин и градините Шалалат. По-смелите авантюристи могат да потърсят и записките на Стелиус Кумуцус. Гръцкият сервитьор пристига през 80-те години на миналия век в Александрия, събира дарения и се опитва по всякакъв начин да привлече спонсори, за да търси гробницата. Богатият набор от открити документи и архиви, все още се притежава от самия него, но с времето губят своята актуалност.

Музеят на Александрия също разполага с богат набор от артефакти, но очаква повече отговори от изследователите. Историческият туризъм в Александрия е достатъчно богат в следствие на силните отношения и история с Римската империя, но историците се надяват, че вековната мистерия най-накрая ще бъде разкрита. В момента Александрия е от особен интерес за гръцките археолози, които са отдадени на своята мисия.