Още спорят какъв е бил по произход еничарят Мимар Синан

Коджа Мимар Синан ага - това е името, пред което се прекланят много архитекти по света. Синан е османски архитект и инженер, смятан за най-значимия строител в историята на османската архитектура, а тя, както е известно, е дала образци на това изкуство.

Построил е повече от 150 джамии, 72 медресета, 11 училища, десетки обществени сгради, акведукти и мостове по целия Балкански полуостров.

Восъчна фигура на османския архитект Мимар Синан е изложена в първия турски Музей на восъчните фигури Мадам Тюсо на 30 ноември 2016 г. в Истанбул, Турция / Снимка: Getty Images

Синан е работил по времето на султаните Сюлейман I, Селим II и Мурад III. Любопитното в биографията му е, че израстнал в Еничарския корпус и бил обучен от военен инженер. Занаята взел в движение, по време на дългите и изморителни походи на войската. Чак на близо 50 бил назначен за главен султански архитект, но Бог го дарил с дълъг живот да твори и съгражда още много години.

Построени са повече от 300, проектирани от него сгради. Сред тях са джамиите "Сюлеймание" в Истанбул и "Селимие" в Одрин, смятана за негов шедьовър. 

В България на Синан са джамиите "Баня баши" и "Коджа дервиш Мехмед паша" (б.а. днешната църква "Свети Седмочисленици") в София.

Бюст в Близкоизточния технически университет в Анкара

И до днес не се знае, какъв е бил по етнос архитектът. Роден е на 15 април 1489 година (др. 1490 г.) в село Агърнас край град Кайсери в Югоизточна Мала Азия. Влиза в Еничарския корпус на 21 заради закона за кръвния данък. Известно е, че такъв не бил събиран от мюсюлмани, така че се предполага, че вероятно Синан е бил християнин.

Някои пишат, че бил византиец - от кападокийски гръцки произход. Арменски източници пък го представят като арменец, позовавайки се на писмо на архитекта до султан Селим II, в което го моли да не изселват семейството му? Известно е, че по същото време, по датата на писмото, е имало масово изселване на арменците от Кайсери. Като арменец е записан и в Енциклопедия Британика. Мотивът е указ на султан Селим II от 1573 година, в който се казва, че роднините на Синан произхождат от арменските общности в Кайсери.

Има предположения и че е бил албанец, или християнски турчин. Някои български историци пък твърдят, че Синан може да произхожда от българи-богомили от областта Караман. Смята се, че е бил син на християни, и по тази причина - взет за еничар.

Какъвто и да е произходът му, всеки би се гордял с талант като него, така че тези националистични претенции изглеждат оправдани на фона на съграденото от Синан. Но как стига до такива висоти на архитектурното изкуство едно момче от провинцията, взето в армията като килимар?

Изглед от Агирнас, родното място на Мимар Синан

Синан е можел да има военна кариера. При участието му в походите на Сюлейман Великолепни в Родос, Белград, Багдад и Молдова, той се издигнал до командващ султанската гвардия. Синан се отличил в битката при Мохач през август 1526 година. В нея Сюлейман Великолепни победил краля на Унгария, Хърватия и Бохемия.

Именно след тази битка Синан получил повишение в кралската гвардия, където поел командването на пехотния кадетски корпус.

Десетилетие след Мохач той участвал в Багдадската кампания от 1535 година, като командир на Кралската гвардия. Вместо военна кариера, обаче, той се интересувал от строежа на понтонните мостове, нужни на армията. Постепенно, по време на пътуванията и между походите, Синан изучавал слабите места на сградите и мостовете, през които минавала армията.

За кратко време си изградил репутацията на способен строителен инженер и архитект.

Смята се, че първата му сграда е джамията на Хусрев паша в Халеб, построена през 1536-1537 година. Сюлейман Великолепни го назначил за главен архитект на Истанбул. Синан построява над 300 постройки по свой проект. Биографът му Мустафа Са'и ги е описал подробно.

Синан е бил главен архитект на османските султани Сюлейман Великолепни (управление – 1520-1566 г.), Селим (управление – 1566-1574 г.) и Мурад III (управление – 1574-1595 г.)

Като султански архитект Синан първо построил женска болница, поръчана му от любимата жена на Сюлейман - Хасеки Хюррем. Синан не просто построил болницата, а съградил цял комплекс - с приют, джамия и медицинско училище.

Михримах Султан, любимата дъщеря на султан Сюлейман I, поръчала на Синан изграждането на Искеле джамия в Юскюдар. Тя и съпругът й - великият везир Рюстем паша, поръчали още две джамии на архитекта - в Текирдаг и в Еминьоню, Истанбул.

Джамията „Осман Шах“, известна също като Куршум джамия, е османска джамия от 16 век в град Трикала в Гърция

Тук трябва да споменем един любопитен факт: Биографи на архитекта смятат, че той е бил влюбен в дъщерята на Сюлейман Великолепни и Хюррем - Михримах. Името на Михримах означава Слънце и Луна. Синан изглежда е "закодирал" нейното име в написаното от него: "Когато моето Слънце залязва, изгрява моята Луна...". Заветните му слова били: "Името ми да пребъде в Светлина." Биографите считат, че зад всичко това стои нещо "иносказателно" и дълбоко лично.

Комплексът Хасеки Султан (известен също като Комплекс Хюррем Султан) е османски имперски джамийски комплекс от XVI в. Намира се в квартал Фатих в Истанбул, Турция

Синан бил силно свързан със султанкото семейство на Сюлейман Великолепни. Шехзаде джамия построил в памет на престолонаследника Шехзаде Мехмед. Джамията била поръчана от султана като знак на почит към любимия му син, починал през 1543 година само на 22. Огромната загуба и мъката на бащата към сина накарали хората да наричат с второ име джамията - "Княжеската джамия". И там Синан изградил комплекс с приют, училище, джамия и гробница на принца.

Най-значимият проект от онзи период, обаче, безспорно е джамията на султан Сюлейман. Комплексът, известен като "Сюлеймание", утвърждава славата на Синан като най-значимия османски архитект на онова време. В този комплекс е погребан и самият архитект. Изграден върху няколко тераси, комплексът "гледа" към Босфора и включва болница, медицинско училище, кухня за бедни и многобройни дюкяни. Джамията е с четири минарета и е разположена в центъра на комплекса.

Джамията Сюлеймание е построена в чест на османския султан Сюлейман Великолепни, най-дълго управлявалият султан на Османската империя

Архитектурният гений надскача времето си - от джамията на хълма Сюлеймани на 360 градуса се открива панорама към Истанбул, а минаретата оформят приказния силует на мегаполиса.

Самият Синан, обаче, смятал за своя майсторска работа Селим джамия в Одрин. И тя наистина е сред шедъоврите на ислямската архитектура. За първи път в историята на Османската империя бил построен купол с диаметър, идентичен с този на "Света София" в Истанбул.

Купол на Селим джамия

Когато 22-годишен Синан пристигнал в Истанбул, той бил така силно впечатлен от християнския храм, че споделил, че църквата му се "явява в сънищата". Но как християнският храм става джамия? - Повечето църкви в завзетите от Османската империя територии, били превръщани в джамии, така че "Света София" не е изключение.

Селим джамия е включена в списъка на световното нематериално наследство на ЮНЕСКО, а мнозина на Запад наричат именон заради нея Синан - "турския Микеланджело".

В списъка на ЮНЕСКО е включен и мостът на Мехмед Паша Соколович (завършен през 1577 г.) във Вишеград през река Дрина в източната част на Босна и Херцеговина.

Синан изгражда още 35 моста за акведукт около Турция. Работата му не се ограничава само до Истанбул и Турция - Бялата кула на Солун също е проектирана от него. Тя пленява туристите със своите размери и красота. В Гърция има и други величествени постройки по проект на османския архитект. Сред тях е джамията "Осман Шах", известна също като Куршум джамия, в град Трикала в Гърция.

Завършена през 1575 г., джамията Селимие е описана в автобиографията на Синан „Tezkiretü’l Bünyan“ като най-големия му шедьовър

Синан следвал строителството на редица знакови джамии, които и днес изумяват експертите със здравината и устойчивостта си. Учел се от опита на старите майстори и надградил наученото с неповторимо изящество.

Счита се, че неразгаданите архитектурни тайни на Синан са зазидани именно в джамията "Сюлеймание", за която той обещал, че "ще остане здрава чак до апокалипсиса". Нейното строителство продължило само шест години, а познавачи и до днес се дивят на тази "сграда на вечността". Синан успява да разгадае как дори най-високите сгради може да останат здрави при едно силно земетресение, а както е известно, земетресенията не са прецедент в Турция.

Селим джамия

Синан разпоредил да се изкопаят отводнителни тунели в залива Златния рог наблизо до джамията. По този начин искал да се избегне събирането на вода под нея, за да не се повредят основите й.

В двора на джамията са погребани султан Сюлейман, който умира девет години след завършването й. Там е погребана и любимата му Хюррем. Освен с великолепната си архитектура, тази джамия привлича туристите и с легендата за една голяма любов, оставила диря в историята на Турция.

Тюрбето на Роксолана (Хюррем)

Както вече споменахме, архитектът Синан също е погребан там, но в скромна гробница, която построил приживе за себе си.

Любопитно за архитектите по света е не само пространственото мислене в проектите на Синан, но и символите, които той вгражда в сградите си. Например, фигури на сови често присъстват в работите му. Не е ясно защо архитект Синан е имал такова необичайно пристрастие към тези нощни птици, но да не забравяме, че те са символ на мъдростта.

джамията Шехазаде е османска джамия от XVI в. (завършена през 1548 г.), построена като мемориал в памет на починалия син и наследник на султан Сюлейман Великолепни – Шехазаде Мехмед

През 2010-а година у нас, в Националния археологически музей, беше открита гостуваща фотографска изложба, представяща творчеството на Синан, и отново бе отворена темата за неговия етнически произход. Синан е автор на моста в Свиленград и някогашната джамия, която после е превърната в християнската църква "Свети Седмочисленици" в София. Изложбата тръгва от Анкара, през Босна, Херцеговина и Сирия, преди да дойде в София, а после продължава в Европа - в Рим, Лондон и Берлин.

Шехзаде джамия

Докато е на служба към султана, Синан обучил много архитекти, както и майстори строители, сред които Седфкар Мехмед Ага и Мимар Хайруддин.

Великият архитект умира на 17 юли 1588 година в Истанбул.

Куполът на джамията „Михримах султан“, Едирнекапъ

В Турция е почитан с много имена: Мимар Синан ("Архитект Синан"), Mimar Koca Sinan ("Великият архитект Синан"), Koca Mi"mâr Sinân Âğâ("Синан Ага, великият архитект", или "Великият Синан").

Синан усъвършенства традиционната куполна архитектура, като преминава към използването на еднокуполни и многокуполни структури с единно пространство. Той се проявява като новатор. Вероятно пътуванията му с армията през различни чужди държави, са обогатявали вкуса му и неговия поглед върху архитектурните възможности за здравина и естетика.

Джамията „Михримах Султан“, османска джамия от XVI в., се намира в квартал Едирнекапи, близо до византийските крепостни стени на Истанбул, Турция. Поръчана е от Михримах Султан, дъщеря на Сюлейман Великолепни

На 80 Синан завършва шедьовъра си - джамията Селимие в Одрин. Четирите й минарета в ъглите се смятат за най-високите в мюсюлманския свят.Вероятно затова на планетата Меркурий с името на Синан е кръстен кратер. През 1882 година е основан Университетът за изящни изкуства "Мимар Синан".

Най-удивителното в живота на този невероятно талантлив човек е неговата скромност. Той казва: "Ако мислиш, че си по-добър от другите, ще бъдеш отровен от високомерие. Ако мислиш, че друг е по-добър, ще бъдеш отровен от завист. Така или иначе, това е отрова".

Мостът Мехмед Паша Соколович е исторически мост във Вишеград, над река Дрина в източната част на Босна и Херцеговина

Синан завещава на обучените от него архитекти и строители да творят, без да допускат в душата си завист, а да имат стремеж към съвършенството и благодат от труда си. Какъвто и да е бил по вероизповедание, със сигурност говорим за един докоснат свише Божи човек.

Еми МАРИЯНСКА, Dir.bg