Разположен в зашеметяваща долина, този древен пустинен оазис е дал началото на процъфтяващи цивилизации. Сега, след като години наред е бил затворен за външни лица, той започва да разкрива тайните си

В Близкия изток хората са намерили начини да оцеляват и дори да процъфтяват в суровите, пустинни условия в продължение на хилядолетия и може би никъде тази изобретателност не е толкова очевидна, колкото в една от най-значимите културни люлки на Арабския полуостров: Ал Ула (понякога изписвано "ал-Ула").

Този древен пустинен оазис, разположен в долината Ал Ула сред извисяващите се пясъчници и гранитни планини в северозападната част на Саудитска Арабия, е поддържал човешкия живот през последните 200 000 години. Плодородната почва и достъпът до вода сред сухата и планинска пустиня са помогнали за разцвета на множество цивилизации. Царствата Дадан и Лихян, които процъфтяват тук между 800 и 100 г. пр.н.е., са последвани от Хегра - важен град от набатейската цивилизация, чиято столица Петра се намира далеч на север, в днешна Йордания.

Снимка: iStock by Getty Images

И все пак едва през 2019 г., когато Саудитска Арабия започва да издава туристически визи за нерелигиозни пътувания, чуждестранните посетители могат да станат свидетели на тази дълго време затворена и неизследвана долина. Днес отзвукът от дългото и загадъчно минало на Ал Ула е навсякъде и тъй като археолозите бавно започват да разкриват многобройните погребални могили, гробници и скални надписи, разпръснати из многобройните обекти на Ал Ула, този древен оазис най-накрая започва да разкрива своите тайни.

Изсечени в скалите царства и древни послания

Още през 800 г. пр.н.е. в долината Ал Ула процъфтява град, изграден от камъни. Дадан, столицата на едноименното Даданско, а по-късно и на Лихайското царство, бързо става популярен като основен търговски център за тамян по пътя към Египет, Месопотамия и Средиземноморието.

Снимка: iStock by Getty Images

Даданите развиват своя собствена писменост и днес тези надписи - някои от които са на повече от 2500 години - са запазени забележително добре в близката местност Джабал Икма, която често е наричана "библиотеката на открито на АлУла". Тези гравирани послания варират от обикновени графити до сложни записи, документиращи приношения на боговете.

Отдавна изгубените набатейци

През I в. пр.н.е. набатейската цивилизация от южната част на Леванта (днешна Йордания) се е разпространила в Северозападна Арабия. Докато Петра остава столица на кралството, най-важният град на набатейците на юг е Хегра - първият обект на световното наследство на ЮНЕСКО в Саудитска Арабия.

В продължение на около 200 години квалифицирани зидари работят в некропола на Хегра върху величествени паметници като Каср ал-Фарид - недовършена, но прекрасно запазена гробница, която според надписите вероятно е принадлежала на виден член на набатейската общност. Обширният археологически комплекс на Хегра с площ 1,6 хектара съдържа 111 гробници, които пътуващите до Ал Ула могат да посетят днес.

Снимка: iStock by Getty Images

Една от най-големите гробници в Хегра, Джабал Ал-Банат, съдържа 29 гробници, поръчани от или посветени на жени. Именно на друго подобно възвишение, наречено Джабал Ахмар, е открита гробницата на Хинат. Хинат, местна жена, е била достатъчно богата, за да поръча гробница за себе си и за 80-те си потомци. Заедно с човешките останки са разкопани текстил и кожа, които дават на археолозите по-добър поглед върху живота на набатейците.

През 2023 г. екип от учени приключва продължилия няколко месеца проект за реконструкция на лицето на Хинат, което сега посреща посетителите в посетителския център Хегра.

Старият град

През вековете след изчезването на набатейците долината се превръща в дом на редица села, но едва след идването на исляма през VII в. от н.е. оазисът отново става важна спирка - този път за пътниците по поклонническия път към свещения град на исляма Мека. Скоро селищата тук започват да процъфтяват наново - най-известното от тях е Ад-Дира, известно като "Стария град на Ал Ула", което е построено около 10 век, като са използвани някои от същите камъни, които даданите и лиханите са използвали хилядолетие по-рано.

Снимка: iStock by Getty Images

Изпълнен с плътно подредени къщи от глинени тухли, магазини, джамии, площади и отбранителна крепост, градът е обитаван непрекъснато в продължение на повече от 800 години до 80-те години на ХХ век, когато правителството премества жителите в близкия модерен град Ал Ула, за да запази оригиналното селище като музей на открито. Днес старият град представлява лабиринт от изоставени къщи, работилници за керамика и бродерия, както и магазини, в които пътниците могат да си купят занаятчийски изделия и фурми от околните горички на Ал Ула.

Многобройните тайни на Ал Ула

В допълнение към това, че Саудитска Арабия е била до голяма степен затворена за външни лица в продължение на векове, части от Ал Ула са останали недостъпни за всички мюсюлмани - включително и за тези в Саудитска Арабия - до последните години поради убеждението, че са "прокълнати" от пророка Мохамед и поради това са "обитавани от духове". И все пак, в опит да хвърли светлина върху многобройните цивилизации, които някога са процъфтявали тук, екип от изследователи започна да провежда първото задълбочено археологическо проучване на района през 2019 г. Оттогава насам поредица от забележителни открития пренаписват разбирането ни за човешката история на Арабския полуостров.

В района на Ал Ула са открити повече от 1600 неолитни каменни паметници, наречени мустатили (правоъгълници на арабски език), които разкриват, че хората са процъфтявали тук още преди около 7000 години. През 2021 г. екип от археолози открива доказателства, че хората тук са опитомявали кучета още през 4000 г. пр. н. е. А през 2023 г. южно от оазиса Ал Ула е открита най-голямата праисторическа брадва в света - 51-сантиметров инструмент отпреди 200 000 години.

Снимка: iStock by Getty Images

"Археологическите открития от последните няколко години пренаписват разбирането ни за този район", казва д-р Ребека Фут, директор на отдела за археология и изследвания на културното наследство към Кралската комисия за Ал Ула. "Получаваме богата представа, че градовете в долината на Ал Ула са били динамични, като хората са живели на няколко места във всеки един момент."

Гениално инженерство в пустинята

Древните хора в Ал Ула са използвали сложни инженерни решения, за да просперират в този пресъхнал пейзаж. Започвайки от царство Дадан, жителите на района изграждат масивни цистерни и кладенци, за да събират дъждовна вода и да имат достъп до подземни водоносни хоризонти. В началото на ислямския период система от напоителни канали, наречена qanats, пренася водата от подножието на планините към полетата, като използва гравитацията и точните изчисления на наклона. Това умело управление на наличните водни ресурси е помогнало на Ал Ула да се превърне в земеделски център, където се отглеждат фурми, цитрусови плодове, смокини и дори пшеница и ечемик.

Днес местните финикови палми продължават да доминират в пейзажа, като всяка година 2,3 милиона дървета произвеждат повече от 90 000 тона финикови фурми.

Зелен оазис

Финиковата индустрия в Ал Ула е в основата на останалата селскостопанска продукция в района: в сянката на милионите финикови палми цитрусовите дървета осигуряват портокали, лимони, грейпфрути и кумкуати. Под дърветата фермерите отглеждат билки като мента и босилек. Наблизо се отглежда Моринга перегина - дърво, възхвалявано заради своите козметични и медицински свойства.

Всяка година през януари Фестивалът на цитрусовите плодове в Ал Ула събира земеделските производители, купувачите и посетителите на региона по време на сезона на прибиране на реколтата, когато се събират и продават повече от 15 000 тона цитрусови плодове.

Природни чудеса

В допълнение към забележителната си човешка история долината Ал Ула е изпълнена и с драматични природни чудеса, като пустинни каньони, пясъчни скали, издълбани от вятъра скални образувания и вулканични пейзажи. На североизток от оазиса Ал Ула се намира природният резерват Sharaan с площ 1500 кв. км, в който живеят нубийски ибекс, газели, щрауси и неуловимият арабски вълк.

Снимка: iStock by Getty Images

В долината Ашар гигантските пясъчници с охра са декор за новата хотелиерска сцена на АлУла, където сред скалите се крият няколко хотела, ресторанти и дори концертна зала.

Сюрреалистични форми

Джабал Алфил, или Слонската скала, е една от най-популярните и вълнуващи забележителности на Ал Ула. Тази внушителна планина от пясъчник, издигаща се на 52 м в небето, е оформена във формата на слон от вятъра и водата в продължение на милиони години. 

Причудливи природни творения са разпръснати и на други места в Ал Ула: в Хегра "Скалата на лицето" се сбогува със залязващото слънце, а в природния резерват Шараан се намират Танцуващите скали - две подобни на кули структури от пясъчник, които сякаш се движат в унисон с нечувана мелодия.

Послания в планината

Скалите и скалните образувания в района на Ал Ула са дом на повече от 50 000 послания от миналото - от неолитни петроглифи, изобразяващи ловни сцени, до надписи в набатейски гробници, предупреждаващи посетителите да не влизат и да не крадат имущество. Тези послания дават представа за човешката история не само на Ал Ула, но и на целия регион. "Може би сме открили само 10 % от историята на тази долина", казва Атиф Албалауи, един от официалните rāwī или разказвачи на истории, в Ал Ула. "Почти на всяка скала и планина можете да откриете или древни надписи, или рисунка, направена преди хиляди години."

Наред с праисторическото скално изкуство своя отпечатък оставят и съвременните художници. Навсякъде в Ал Ула гигантски инсталации се сливат с пейзажа, превръщайки Ал Ула в жив музей на човешкото изразяване през вековете.

Отразяване на миналото

През 2019 г. един съвременен мираж се издигна от пустинята в долината Ашар на Ал Ула. Това е Марая - най-голямата огледална сграда в света, покрита с 9740 стъклени панела, които отразяват извисяващите се наоколо скали. Отчасти художествен проект, отчасти място за събиране на културни събития и концерти и отчасти ултрамодерен конферентен център, Марая е символ на това, което Ал Ула винаги е била и се стреми да остане: дестинация на кръстопът, привличаща различни хора и идеи в средата на една древна земя.