Един поглед на дивия Бог на атеиста

Ник Кейв е творец без аналог в музикалната индустрия. Австралийският изпълнител има изключителен глас, способен да пренесе някои от най-истинските човешки чувства в лириките си. Те често са обвързани с тъга, болка и мъка. Съдейки по житейския му път, Кейв определено може да разказва много за тъмната страна на живота си, което кара феновете да дешифрират творчеството му и да откриват скритите препратки в някои лични трагедии. Кейв пусна своя пореден албум и разказва за някои от мрачните си преживявания пред GQ.

В комбинацията между разговори за мъката, радостта и Бог, певецът разкрива и тайната за преодоляване на всички изпитания, на които е бил подложен, а те не са малко. Ник Кейв губи баща си на 19-годишна възраст и изпада в депресия. В същият период Кейв има достатъчно проблеми с властите, а когато идва тази трагедия, изпълнителят се изключва от света и бяга възможно най-далече.

Само 2 години по-късно идват и наркотиците. Хероинът става пръв приятел на Ник, докато живее в Берлин. Първите му албуми са правени под влиянието на наркотиците, а мрачното и дори отблъскващо усещане в лириките се оформя като запазена марка. През 2015 г. Кейв губи сина си Артър. Младежът употребявал LSD в планините на Брайтън, Англия. Артър губи равновесие по време на преход и пада върху скали, като по-късно умира от раните си. През 2016 г. Ник Кейв пуска поредния си тежък албум, заснема документален филм и разказва за болката, загубата и всичко, което оформя неговия черен ореол в музикалната индустрия.

7 години по-късно губи и по-големия си син. Джетро Кейв страда от психични проблеми и не се поддава на лечение. Семейството се опитва да му помогне по всякакъв начин, но без успех. 31-годишният мъж е хоспитализиран и малко след това умира. Ник Кейв и неговата съпруга не коментират случая и продължават напред, но болката е там и отново може да се види в отражението на следващите албуми. Кейв остава с двама сина - Ърл и Люк Кейв. 

Ник Кейв, Ърл Кейв, Сузи Кейв.

Изпълнителят преминава и през много други малки и големи трагедии, включително разпад на връзки, непрестанното безпокойство, че може да изгуби гласа и таланта си, оформящи всичко необходимо за една голяма и грандиозна катастрофа. И сега, след като албумът "Wild God" вече е на пазара, музикалният атеист разказва за процеса, темите и личното вдъхновение.

Кейв признава, че най-отчайващите моменти са онези, в които започва да пише лирики. Процесът най-често се случва у дома, когато Кейв е сам. След 18 албума, изпълнителят признава, че се сблъсква с някои по-мрачни настроения и чувството за провал наднича от ъгъла. Преобладава негативният симптом на неуспеха, заедно с други терзания. Лечението на това творческо заболяване е музиката и изпълненията на новите песни в студиото. Кейв отказва да ходи в офис и да работи там, след загубата на синовете си, осъзнава, че работата не е и никога няма да бъде най-важното в живота му.

"Скръбта е възможност. Принуждава ни да погледнем нещата, които обичаме, пред лицето на потенциалната им загуба и да разберем тяхната стойност." - Ник Кейв

Певецът посещава църква от известно време и сигурно е единственият изпълнител, който не може да се нарече християнин. Една от любимите му шеги, а такива не прави често, е именно неговата любима църква за атеисти. Кейв не е намерил Бог, но се чувства добре, когато присъства на служба. Църковният хор го успокоява и в ъгъла на окото си, усеща, че всичко има смисъл.

Ник Кейв на участие на Independent Music Awards.

Снимка: Getty Images

След връщането си обратно в нормалния всекидневен живот, това усещане избледнява и изпълнителят се поддава на рационалните фабрични настройки на живота. Църквата е отговорна за едно ново чувство, което Кейв започва да изпитва и изследва. Тя му дава възможност да усеща плахо облекчение и да се издигне над купищата преживяно страдание. Това усещане е водещо в момента, макар и Ник да признава, че не е нещастен, а е развил един по-особен поглед към живота.

След всички трагедии, Кейв има само църквата и вярва, че това е последното място, където човек може да потъне в страданието си, да бъде себе си и да се опита да излезе на повърхността.

Трябва да разберем, че Ник многократно говори за своите чувства и изпитания. Не търси съжаление и знае, че няма да го намери, нито от феновете, нито от света. Изворът на утеха се ражда в самия страдащ. В книгата "Съдба, надежда и страдание", Кейв споделя, че е имал усещането, че неговата болка не просто придобива нова форма, тя получава свое собствено тяло и се отделя от твореца твърде болезнено - сякаш извира от върха на пръстите му, генерирайки високо напрежение.

Ник Кейв по време на изпълнение на Коачела.

Снимка: Getty Images

За първи път има това чувство, когато синът му Артър умира. Сблъсъкът идва като нещо ново и непознато. Кейв го описва като заливащи вълни на отчаяние. Другото олицетворение е обръщането отвътре навън. Кратките мигове на облекчение отстъпват пред странното и фантомно чувство, че всичката притаена тъга се опитва да се захване за онова, което бащата е изгубил, подчертавайки още по-силно онзи горчив вкус в устата, оставяйки усещането за слабост и провал да препускат през съзнанието.

"Какво се случва, когато осъзнаеш, че животът, който имаш, е едновременно повече и по-малко, отколкото си си представял? Неочакваното богатство от него и непоносимата тъга - всичко това е вътре." - Ник Кейв

Загубата на Артър води до изключването на изпълнителя от външния свят и дълбаене още по-навътре в чувствата, емоциите и дори в болката. Кейв има нужда от време, преди да отвори вратата и да се раздели с тази емоция. Самият той не си спомня колко време е битувал с болката и трагедията на собствения си живот.

Много често признава, че първата стъпка не е погледът навътре, а погледът навън към света. Съпругата на Кейв - Сузи, прекарва месеци, без да излиза от стаята си, без да иска да продължи напред. Тя не среща подкрепата на своя партньор, Кейв страда по един по-различен начин. Семейството се разминава по коридорите и определя своя олтар на отчаянието в различни кътчета от дома. Ник избира кухненската маса, докато очите му блуждаят във времето и пространството, а Сузи се барикадира в спалнята и понякога се бори със собственото си тяло, за да се качи по стълбите.

Лечението на тази болка е открито по един странен и непознат начин. След възприемането на ситуацията, Ник започва да се разхожда по плажната ивица. Зимата е дошла и след като много неща нямат смисъл, изпълнителят скача в ледената вода. Това не е опит за самоубийство, а скок в непознатото. Така се ражда и едно странно откритие - никой не може да бъде тъжен или щастлив, когато скочи сред ледените вълни, те лекуват. Кейв си предписва такава терапия, когато загива първият му син, а после я практикува във всеки удобен момент. През 2021 г. Ник губи и Анита Лейн, певица и текстописец от групата "Bad Seed".

Ник Кейв в Кьолн по време на среща с фенове.

Снимка: Getty Images

Музикантите от "Bad Seeds" участват в новия албум, а Анита има специално място в една от песните. Ник записва телефонен разговор, за да може да включи Анита в документален филм, заснет по време на дългото ѝ боледуване. Записът остава забравен и файлът е открит съвсем случайно след време. Кейв го носи в студиото и иска гласът на Анита да бъде включен в някоя от песните. Предстои за феновете да разберат какво е нейното последно послание.

Покрай музиката, изпълнителят има още едно хоби, датиращо от 2018 г. Проектът носи името "The Red Hand Files" и представлява уебсайт, създаден, за да може всички фенове да задават своите въпроси. Ник потвърждава, че няма да има модератор, всеки може да пита за всичко. Няма да има агенти, които да отговарят, изпълнителят ще седи зад всеки следващ отговор. И понякога може да се открие един изискан и стилизиран отговор, друг път има кратко "да", "не" и дори "Майната ти!".

В някои много редки случаи, Кейв поставя емоджи на коала - никой не може да спори с коала. Идеята зад този проект се ражда в един труден момент, когато Кейв погребва малкия си син, докато пощата му се залива с писма, изразяващи съболезнования. С времето и работата на платформата, Кейв признава, че е показал своята човешка страна.

Ник Кейв и Уорън Елис.

Снимка: Getty Images

Никой не го вижда като странна личност, приличаща повече на вампир, отколкото на истински човек. Най-истинското и понякога тъжно разкритие е, че Кейв открива своята житейска истина - човешкото същество е създадено, за да губи. Непознатата, душаща и шокираща болка, не е нещо ново. Тя е описвана милиони пъти от най-различни писатели и всеки ще премине през нея - никой не е успял да пропусне този момент. И има нещо положително в мрачните мисли на този творец - тя е гориво за неговото творчество.

"Страданието често е коренът на творението. От болката, която понасяме, можем да извикаме красиви неща и да изразим себе си по начини, които надхвърлят ежедневието и обикновеното." - Ник Кейв

Тежките лични трагедии стават проводник на емоцията, с нейна помощ болката се превръща в изкуство и позволява да се роди нещо истинско, което феновете на Кейв не спират да оценяват през годините активна кариера. Ник винаги говори за болката, не защото превива гръб от нея, а защото не иска да остане непозната. Не се притеснява и от смъртта, особено след като я среща безброй пъти в живота си.

Самият изпълнител се шегува, че тя може да бъде най-вярната му спътница. В едно интервю, Кейв признава, че иска да посрещне своята смърт, обърнал очи към живота, игнорирайки края. Не иска много, но ако има последен миг на щастие, би избрал да гледа своята съпруга, а след това очаква, че животът просто ще го поеме и върне назад. Дори и в този сценарий, един от най-мрачните изпълнители предпочита живота, може би следващ такъв, ако го има. А ако има право на желание, Кейв споделя, че ще избере същата жена, с която да прекара живота си.